Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любка Атанасова: За 20 години в Буенос Айрес дядо ми спечелил милион, но останал без стотинка като се върнал

14
Снимка: Генади Цоков

Днес чрез "Другата истина" ще прекосим Атлантическия океан към Южна Америка, за да посетим една страна, името на чиято столица в превод означава - добри ветрове. Става въпрос за Буенос Айрес, а страната е Аржентина. Целта е да проверим какви ветрове са довявали от миналото, та чак до днес хора от целия Северозапад там. Един от тези емигранти е дядото на Любка Атанасова от видинското село Върбово. 

"Дядо ми, Антон Антов, навремето е тръгнал от Върбово и е емигрирал в Аржентина, като там е живял 20 години в Буенос Айрес. Живял е честно и почтено, спестявал е. Като се прибрал, малко са го пообрали на митницата в София, после имало девалвация на парите, после имало здравословни проблеми с баба ми, после леля ми учила за трактористка в Мездра- една навремето модерна професия... и така парите отишли..."     

Между 1920 и 1935 година в Аржентина пристигат голям брой българи в търсене на по-добър живот за своите семейства, привлечени от едно голяма пропаганда, в която им се обещава работа, земя и средства, за да започнат дейността си в земеделието. Но на прага на Новия свят се сблъскват със суровата действителност, налага се да оцеляват в условия, коренно различни от обещаните, без пари, без работа и без да познават езика на тази страна. Някои решават да се завърнат в България с празни ръце, други обаче успяват в кратък срок да се приобщят.

Първата голяма заселническа вълна е през юни 1914 година, където при преброяването в страната са 3 312 души. През 1927 година, броят на българите е над 12 000 души, чийто брой нараства още повече по време и след приключването на Втората световна война. Само за следващите 12 години в Аржентина са се заселили още около 15 000 българи.

Не малко са хората и от българския Северозапад, които търсят препитание в Аржентина в началото на миналия век.

"Почти от всяка къща е имало поне по един човек, който е заминал. От нашата къща са заминало трима братя. Единият от тях е седял там 7 години, той е бил по-интелигентният, бил е по-грамотен, научава и писмено, и говоримо испански език. Моят дядо- Ангел Антов, знаеше езика само говоримо. Той се е ограмотил при Народната власт след като се е върнал през 1948 година. Тогава неграмотните са ги привиквали вечерно да учат, за да могат да се разписват...

Незнам как са стигнали до Испания , но оттам тръгнали с кораб за Южна Америка. 40 дни са пътували до Аржентина. Било е доста дълго и трудно пътуване...

Когато пристигнал в Аржентина през 1929 година, дядо ми започнал работа във фабрика за месо. Целият му стаж е минал на това място. Беше като хирург - на Коледа, когато колеха прасетата, го викаха да помага за разфасоването и слагането на месото в буркани. 

Единият от братята- дядо Георги играел хазарт. Третия- Живко, изпращал пари на Българската комунистическа партия по това време. Моят дядо пък си спестявал за семейството и децата. Баба ми разказваше, че цели 7 години не са имали никаква вест от него. Това било по време на войната. После се обадил и започнал редовно да им изпраща пари. Баща му дори казвал- имам трима сина в Америка, ще купувам ниви и ливади, а те като дойдат, ще плащат. Така и станало- дядо ми дошъл, платил всичко и накрая дошла национализацията. Беше си дошъл с много пари- с милион. Накрая всичко беше изхарчено и той остана със старите си панталони. 

Дошъл в България с мисълта, че може би ще се върне със семейството си в Аржентина. След 1944 година обаче вече било невъзможно... Така си останали тук.

Докато беше жив, разказваше интересни случки от живота си там. Първите им пререкания били с хазяйката. Тя, когато им пържела мекици например, хвърляла след това олиото. Те били изумени. Как така, защо трябва да се съсипва само за едно готвене това олио. Настоявали да не го изхвърля, въпреки протестите й. Така научили хазяйката си да не пилее продуктите. 

Когато навремето бе модерно да се носят къси поли, той ми правеше забележка. Все ми казваше: удължи си малко полата, не може така. И даваше пример от живота си в Буенос Айрес. Във фабриката когато жените носели къси поли, било установено, че производителността спада. Накрая шефът на цеха видял проблема и наредил от следващия ден всички жени да са с удължени поли. Така сменили модата за една нощ... 

Дядо ми доживя до 75 години. Не много. Аз сега съм на 74, но не се чувствам така остаряла, както той на тези години" , разказва историята на своя дядо емигрант Любка Атанасова. 

През есента на 2022 година във Видин гостува изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство". Тя проследяваше българското присъствие в Аржентина и бе представена от  Алфредо Атанасоф, посланик на Република Аржентина в България, който е с български корени. 

Заглавието на изложбата не бе случайно- Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г. В Аржентина се намира и най-голямата българска общност в Южна Америка. По  неофициална оценка на посолството в Буенос Айрес наследниците на българските емигранти надхвърлят 100 000 души. Българската общност е добре организирана и отлично интегрирана, за което спомага и традиционно доброто отношение на аржентинската страна и институции. Активно работят шест български културно-просветни дружества. 

Подробности по темата и цялото интервю с Любка Атанасова- в звуковия файл
*Снимки - Генади Цоков и изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство"


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Диригентът на мъжката вокална формация

Древни химни ще звучат във Видин в изпълнение на „Светоглас“

Празничен концерт с участието на мъжката вокална формация "Светоглас" ще се състои в катедралния храм "Св. Димитър" във Видин днес, 1 октомври. Проявата е посветена на 1700 години от Първия вселенски събор в Никея. По време на концерта ще звучат песнопения от новия албум на "Светоглас" - "Древните химни на православието". Повече за него, както и за..

публикувано на 01.10.25 в 15:45
Картичката е издадена от Макс Кеслер

Нова експозиция на музей "Конака" във Видин ще разкаже и историята на сградата

Сградата на видинския музей "Конака" първоначално е била едноетажна и е имала съвсем различен от сегашния вид. Това показва проучване на историята на зданието, проведено във връзка с проекта за нова постоянна експозиция на музея. За автентичния му вид свидетелства пощенска картичка от края на XIX век, обясни ръководителят на проекта д-р Ваня..

публикувано на 01.10.25 в 14:00

Пенсионерите от клуб „Златна есен“: Имаме нужда от подкрепа и обновяване на базата

Световният ден на възрастните хора се отбелязва днес, 1 октомври.  Фокусът ни е към възрастните хора, тези, които са работили, създавали материални блага за българското общество и които днес се опитват да живеят достоен живот, съобразен със съвременните реалности. Във Видин има пет пенсионерски клуба. Те взаимно си помагат и се подкрепят в своите..

публикувано на 01.10.25 в 13:15
Владлен Александров, директор на ДКТ - Враца

С фундаментална пиеса за прехода и промените откриват новия театрален сезон във Враца

Драматично-кукленият театър във Враца открива новия сезон с премиера на "Вишнева градина" от Антон Чехов. Постановката по последната пиеса на руския драматург е реализира под  режисурата на Владлен Александров, директор на театъра, който предлага нова интерпретация на знаковото произведение за прехода, изгубеното време и настъпващите промени...

публикувано на 01.10.25 в 13:05

Видинските читалища посрещат талантите с първи репетиции и нови школи

Видинските читалища откриват новата учебна и творческа година. По традиция Народно читалище "Цвят" организира официална церемония, на която ще бъдат представени школите и клубовете за млади таланти от града. Сред новите възможности за тях е Школа по китайски. Разкриването ѝ е в отговор на повишения интерес към източните езици и култура, обясни..

публикувано на 01.10.25 в 13:00

Госпожа Ракета: От майка и книгоиздател до ТикТок сензация

В света на социалните мрежи сме свикнали да виждаме основно танци и забавни предизвикателства или пък да бъде показван безупречен външен вид и перфектно подредено ежедневие. Но понякога там се появяват хора, които показват нещо различно. С една такава дама Ви срещам днес - Диана Бойчева от Враца, по-популярна в ТикТок като " Госпожа Ракета" ...

публикувано на 01.10.25 в 09:25

Росен Рашев – Рошпака представя изложба във Враца

Днес по обед в Художествената галерия "Иван Фунев" към Регионалния исторически музей във Враца ще бъде открита изложбата "Бод и боя" на Росен Рашев - Рошпака . Той е сред ярките представители на наивизма в съвременното българско изобразително изкуство. Самобитните му творби са притежание на галерии и колекционери у нас по света. През годините има..

публикувано на 01.10.25 в 09:00