Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любка Атанасова: За 20 години в Буенос Айрес дядо ми спечелил милион, но останал без стотинка като се върнал

14
Снимка: Генади Цоков

Днес чрез "Другата истина" ще прекосим Атлантическия океан към Южна Америка, за да посетим една страна, името на чиято столица в превод означава - добри ветрове. Става въпрос за Буенос Айрес, а страната е Аржентина. Целта е да проверим какви ветрове са довявали от миналото, та чак до днес хора от целия Северозапад там. Един от тези емигранти е дядото на Любка Атанасова от видинското село Върбово. 

"Дядо ми, Антон Антов, навремето е тръгнал от Върбово и е емигрирал в Аржентина, като там е живял 20 години в Буенос Айрес. Живял е честно и почтено, спестявал е. Като се прибрал, малко са го пообрали на митницата в София, после имало девалвация на парите, после имало здравословни проблеми с баба ми, после леля ми учила за трактористка в Мездра- една навремето модерна професия... и така парите отишли..."     

Между 1920 и 1935 година в Аржентина пристигат голям брой българи в търсене на по-добър живот за своите семейства, привлечени от едно голяма пропаганда, в която им се обещава работа, земя и средства, за да започнат дейността си в земеделието. Но на прага на Новия свят се сблъскват със суровата действителност, налага се да оцеляват в условия, коренно различни от обещаните, без пари, без работа и без да познават езика на тази страна. Някои решават да се завърнат в България с празни ръце, други обаче успяват в кратък срок да се приобщят.

Първата голяма заселническа вълна е през юни 1914 година, където при преброяването в страната са 3 312 души. През 1927 година, броят на българите е над 12 000 души, чийто брой нараства още повече по време и след приключването на Втората световна война. Само за следващите 12 години в Аржентина са се заселили още около 15 000 българи.

Не малко са хората и от българския Северозапад, които търсят препитание в Аржентина в началото на миналия век.

"Почти от всяка къща е имало поне по един човек, който е заминал. От нашата къща са заминало трима братя. Единият от тях е седял там 7 години, той е бил по-интелигентният, бил е по-грамотен, научава и писмено, и говоримо испански език. Моят дядо- Ангел Антов, знаеше езика само говоримо. Той се е ограмотил при Народната власт след като се е върнал през 1948 година. Тогава неграмотните са ги привиквали вечерно да учат, за да могат да се разписват...

Незнам как са стигнали до Испания , но оттам тръгнали с кораб за Южна Америка. 40 дни са пътували до Аржентина. Било е доста дълго и трудно пътуване...

Когато пристигнал в Аржентина през 1929 година, дядо ми започнал работа във фабрика за месо. Целият му стаж е минал на това място. Беше като хирург - на Коледа, когато колеха прасетата, го викаха да помага за разфасоването и слагането на месото в буркани. 

Единият от братята- дядо Георги играел хазарт. Третия- Живко, изпращал пари на Българската комунистическа партия по това време. Моят дядо пък си спестявал за семейството и децата. Баба ми разказваше, че цели 7 години не са имали никаква вест от него. Това било по време на войната. После се обадил и започнал редовно да им изпраща пари. Баща му дори казвал- имам трима сина в Америка, ще купувам ниви и ливади, а те като дойдат, ще плащат. Така и станало- дядо ми дошъл, платил всичко и накрая дошла национализацията. Беше си дошъл с много пари- с милион. Накрая всичко беше изхарчено и той остана със старите си панталони. 

Дошъл в България с мисълта, че може би ще се върне със семейството си в Аржентина. След 1944 година обаче вече било невъзможно... Така си останали тук.

Докато беше жив, разказваше интересни случки от живота си там. Първите им пререкания били с хазяйката. Тя, когато им пържела мекици например, хвърляла след това олиото. Те били изумени. Как така, защо трябва да се съсипва само за едно готвене това олио. Настоявали да не го изхвърля, въпреки протестите й. Така научили хазяйката си да не пилее продуктите. 

Когато навремето бе модерно да се носят къси поли, той ми правеше забележка. Все ми казваше: удължи си малко полата, не може така. И даваше пример от живота си в Буенос Айрес. Във фабриката когато жените носели къси поли, било установено, че производителността спада. Накрая шефът на цеха видял проблема и наредил от следващия ден всички жени да са с удължени поли. Така сменили модата за една нощ... 

Дядо ми доживя до 75 години. Не много. Аз сега съм на 74, но не се чувствам така остаряла, както той на тези години" , разказва историята на своя дядо емигрант Любка Атанасова. 

През есента на 2022 година във Видин гостува изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство". Тя проследяваше българското присъствие в Аржентина и бе представена от  Алфредо Атанасоф, посланик на Република Аржентина в България, който е с български корени. 

Заглавието на изложбата не бе случайно- Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г. В Аржентина се намира и най-голямата българска общност в Южна Америка. По  неофициална оценка на посолството в Буенос Айрес наследниците на българските емигранти надхвърлят 100 000 души. Българската общност е добре организирана и отлично интегрирана, за което спомага и традиционно доброто отношение на аржентинската страна и институции. Активно работят шест български културно-просветни дружества. 

Подробности по темата и цялото интервю с Любка Атанасова- в звуковия файл
*Снимки - Генади Цоков и изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство"


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Фредерик Бегбеде и неговата изповед

Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..

публикувано на 15.08.25 в 17:10

България да поиска промени в регламента на ЕС за пътници с увреждания, предлага юрист

След случая със сваленото от самолет дете в инвалидна количка , България трябва да предложи промени в европейския регламент и да засили защитите за пътниците с увреждания, коментира юристът Петър Кичашки. Според него трябва да бъдат инициирани разговори на ниво Европейски парламент и Европейска комисия. Според Петър Кичашки, който е и бивш член на..

публикувано на 15.08.25 в 16:45

Творческият свят на художничката Кристина Василева от Лом

В рубриката "Професия хоби" ви срещаме с талантливи артисти или хора с професии, които вдъхновяват. Днес ще се потопим в света на една изключително даровита дама от Лом. Тя се казва Кристина Василева и рисува откакто се помни … а може би дори и отпреди това - започнала е още на две години, когато повечето от нас едва държат молив...

публикувано на 15.08.25 в 16:30

Избраха новите "Мис и Мистър Северозападна България"

Избраха новите лица на Северозапада за 2025 година. Титлите "Мис" и "Мистър" отидоха при 18-годишната Ралица Кирилова и 28-годишния Силвио Хилмиев. Конкурсът "Мис и Мистър Северозападна България" се проведе преди дни в Лом и беше част от събитията, свързани с фолклорните празници "Поломие". Тазгодишното издание на конкурса мина под надслов "Да се..

публикувано на 15.08.25 в 16:05

"Фабрика за емоции" предлага занимания за децата във Видин през лятото

"Фабрика за емоции" събира всеки вторник децата в Библиопощата във Видин . Организира се от Общинския съвет по наркотични вещества и Превантивно информационния център към него. Заниманията са всеки вторник в Център за обучение, изкуство и култура към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” - Видин. Психологът Боряна Ангелова обясни:..

публикувано на 15.08.25 в 15:53

Бъди – малкият трицветен чаровник, който завладява сърцето на Радина

Днешният домашен любимец, който ни гостува в рубриката "97 лапи и една опашка", е порода "Йоркширски териер"… но не какъв да е, а истински бийвър! Йоркширският териер бийвър , или просто бийвър териер, е сравнително нова и невероятно чаровна порода, произлязла от стандартния йоркширски териер, но с уникално трицветно оцветяване, което го прави..

публикувано на 15.08.25 в 15:30

Какво бъдеще чака Младежкия дом във Видин

Младежкият дом е специално място за поколения видинчани, израснали в клубовете му за талантливи деца, пазещи вълнуващи спомени от събитията и дискотеките, провеждани там. Постепенно институцията спира дейността си, закрита е и от нея  сега са останали само сградата и свидетелствата за годините, когато под покрива ѝ са се събирали стотици..

публикувано на 15.08.25 в 14:23