Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любка Атанасова: За 20 години в Буенос Айрес дядо ми спечелил милион, но останал без стотинка като се върнал

14
Снимка: Генади Цоков

Днес чрез "Другата истина" ще прекосим Атлантическия океан към Южна Америка, за да посетим една страна, името на чиято столица в превод означава - добри ветрове. Става въпрос за Буенос Айрес, а страната е Аржентина. Целта е да проверим какви ветрове са довявали от миналото, та чак до днес хора от целия Северозапад там. Един от тези емигранти е дядото на Любка Атанасова от видинското село Върбово. 

"Дядо ми, Антон Антов, навремето е тръгнал от Върбово и е емигрирал в Аржентина, като там е живял 20 години в Буенос Айрес. Живял е честно и почтено, спестявал е. Като се прибрал, малко са го пообрали на митницата в София, после имало девалвация на парите, после имало здравословни проблеми с баба ми, после леля ми учила за трактористка в Мездра- една навремето модерна професия... и така парите отишли..."     

Между 1920 и 1935 година в Аржентина пристигат голям брой българи в търсене на по-добър живот за своите семейства, привлечени от едно голяма пропаганда, в която им се обещава работа, земя и средства, за да започнат дейността си в земеделието. Но на прага на Новия свят се сблъскват със суровата действителност, налага се да оцеляват в условия, коренно различни от обещаните, без пари, без работа и без да познават езика на тази страна. Някои решават да се завърнат в България с празни ръце, други обаче успяват в кратък срок да се приобщят.

Първата голяма заселническа вълна е през юни 1914 година, където при преброяването в страната са 3 312 души. През 1927 година, броят на българите е над 12 000 души, чийто брой нараства още повече по време и след приключването на Втората световна война. Само за следващите 12 години в Аржентина са се заселили още около 15 000 българи.

Не малко са хората и от българския Северозапад, които търсят препитание в Аржентина в началото на миналия век.

"Почти от всяка къща е имало поне по един човек, който е заминал. От нашата къща са заминало трима братя. Единият от тях е седял там 7 години, той е бил по-интелигентният, бил е по-грамотен, научава и писмено, и говоримо испански език. Моят дядо- Ангел Антов, знаеше езика само говоримо. Той се е ограмотил при Народната власт след като се е върнал през 1948 година. Тогава неграмотните са ги привиквали вечерно да учат, за да могат да се разписват...

Незнам как са стигнали до Испания , но оттам тръгнали с кораб за Южна Америка. 40 дни са пътували до Аржентина. Било е доста дълго и трудно пътуване...

Когато пристигнал в Аржентина през 1929 година, дядо ми започнал работа във фабрика за месо. Целият му стаж е минал на това място. Беше като хирург - на Коледа, когато колеха прасетата, го викаха да помага за разфасоването и слагането на месото в буркани. 

Единият от братята- дядо Георги играел хазарт. Третия- Живко, изпращал пари на Българската комунистическа партия по това време. Моят дядо пък си спестявал за семейството и децата. Баба ми разказваше, че цели 7 години не са имали никаква вест от него. Това било по време на войната. После се обадил и започнал редовно да им изпраща пари. Баща му дори казвал- имам трима сина в Америка, ще купувам ниви и ливади, а те като дойдат, ще плащат. Така и станало- дядо ми дошъл, платил всичко и накрая дошла национализацията. Беше си дошъл с много пари- с милион. Накрая всичко беше изхарчено и той остана със старите си панталони. 

Дошъл в България с мисълта, че може би ще се върне със семейството си в Аржентина. След 1944 година обаче вече било невъзможно... Така си останали тук.

Докато беше жив, разказваше интересни случки от живота си там. Първите им пререкания били с хазяйката. Тя, когато им пържела мекици например, хвърляла след това олиото. Те били изумени. Как така, защо трябва да се съсипва само за едно готвене това олио. Настоявали да не го изхвърля, въпреки протестите й. Така научили хазяйката си да не пилее продуктите. 

Когато навремето бе модерно да се носят къси поли, той ми правеше забележка. Все ми казваше: удължи си малко полата, не може така. И даваше пример от живота си в Буенос Айрес. Във фабриката когато жените носели къси поли, било установено, че производителността спада. Накрая шефът на цеха видял проблема и наредил от следващия ден всички жени да са с удължени поли. Така сменили модата за една нощ... 

Дядо ми доживя до 75 години. Не много. Аз сега съм на 74, но не се чувствам така остаряла, както той на тези години" , разказва историята на своя дядо емигрант Любка Атанасова. 

През есента на 2022 година във Видин гостува изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство". Тя проследяваше българското присъствие в Аржентина и бе представена от  Алфредо Атанасоф, посланик на Република Аржентина в България, който е с български корени. 

Заглавието на изложбата не бе случайно- Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г. В Аржентина се намира и най-голямата българска общност в Южна Америка. По  неофициална оценка на посолството в Буенос Айрес наследниците на българските емигранти надхвърлят 100 000 души. Българската общност е добре организирана и отлично интегрирана, за което спомага и традиционно доброто отношение на аржентинската страна и институции. Активно работят шест български културно-просветни дружества. 

Подробности по темата и цялото интервю с Любка Атанасова- в звуковия файл
*Снимки - Генади Цоков и изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство"


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Един процент промяна" с кауза в Ослен Криводол

Сдружение "Един процент промяна" набира  средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е   създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..

публикувано на 05.09.25 в 16:47

Кой е "Каръкът в мен..."

За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..

публикувано на 05.09.25 в 16:35

Ажурните дърворезби на Соня Маркова

Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време.  Дърворезбата съществува от много..

публикувано на 05.09.25 в 16:05

Седем кученца си търсят стопанин

Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..

публикувано на 05.09.25 в 15:30

Доброволци от Младежкия червен кръст във Видин създадоха настолна игра

Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..

публикувано на 05.09.25 в 15:17

Благотворителна кампания събира ученически пособия за 400 деца в нужда

На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки -  независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..

публикувано на 05.09.25 в 14:28

Детските игри: Забавленията навън срещу дигиталния свят

В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..

публикувано на 04.09.25 в 17:05