Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Любка Атанасова: За 20 години в Буенос Айрес дядо ми спечелил милион, но останал без стотинка като се върнал

14
Снимка: Генади Цоков

Днес чрез "Другата истина" ще прекосим Атлантическия океан към Южна Америка, за да посетим една страна, името на чиято столица в превод означава - добри ветрове. Става въпрос за Буенос Айрес, а страната е Аржентина. Целта е да проверим какви ветрове са довявали от миналото, та чак до днес хора от целия Северозапад там. Един от тези емигранти е дядото на Любка Атанасова от видинското село Върбово. 

"Дядо ми, Антон Антов, навремето е тръгнал от Върбово и е емигрирал в Аржентина, като там е живял 20 години в Буенос Айрес. Живял е честно и почтено, спестявал е. Като се прибрал, малко са го пообрали на митницата в София, после имало девалвация на парите, после имало здравословни проблеми с баба ми, после леля ми учила за трактористка в Мездра- една навремето модерна професия... и така парите отишли..."     

Между 1920 и 1935 година в Аржентина пристигат голям брой българи в търсене на по-добър живот за своите семейства, привлечени от едно голяма пропаганда, в която им се обещава работа, земя и средства, за да започнат дейността си в земеделието. Но на прага на Новия свят се сблъскват със суровата действителност, налага се да оцеляват в условия, коренно различни от обещаните, без пари, без работа и без да познават езика на тази страна. Някои решават да се завърнат в България с празни ръце, други обаче успяват в кратък срок да се приобщят.

Първата голяма заселническа вълна е през юни 1914 година, където при преброяването в страната са 3 312 души. През 1927 година, броят на българите е над 12 000 души, чийто брой нараства още повече по време и след приключването на Втората световна война. Само за следващите 12 години в Аржентина са се заселили още около 15 000 българи.

Не малко са хората и от българския Северозапад, които търсят препитание в Аржентина в началото на миналия век.

"Почти от всяка къща е имало поне по един човек, който е заминал. От нашата къща са заминало трима братя. Единият от тях е седял там 7 години, той е бил по-интелигентният, бил е по-грамотен, научава и писмено, и говоримо испански език. Моят дядо- Ангел Антов, знаеше езика само говоримо. Той се е ограмотил при Народната власт след като се е върнал през 1948 година. Тогава неграмотните са ги привиквали вечерно да учат, за да могат да се разписват...

Незнам как са стигнали до Испания , но оттам тръгнали с кораб за Южна Америка. 40 дни са пътували до Аржентина. Било е доста дълго и трудно пътуване...

Когато пристигнал в Аржентина през 1929 година, дядо ми започнал работа във фабрика за месо. Целият му стаж е минал на това място. Беше като хирург - на Коледа, когато колеха прасетата, го викаха да помага за разфасоването и слагането на месото в буркани. 

Единият от братята- дядо Георги играел хазарт. Третия- Живко, изпращал пари на Българската комунистическа партия по това време. Моят дядо пък си спестявал за семейството и децата. Баба ми разказваше, че цели 7 години не са имали никаква вест от него. Това било по време на войната. После се обадил и започнал редовно да им изпраща пари. Баща му дори казвал- имам трима сина в Америка, ще купувам ниви и ливади, а те като дойдат, ще плащат. Така и станало- дядо ми дошъл, платил всичко и накрая дошла национализацията. Беше си дошъл с много пари- с милион. Накрая всичко беше изхарчено и той остана със старите си панталони. 

Дошъл в България с мисълта, че може би ще се върне със семейството си в Аржентина. След 1944 година обаче вече било невъзможно... Така си останали тук.

Докато беше жив, разказваше интересни случки от живота си там. Първите им пререкания били с хазяйката. Тя, когато им пържела мекици например, хвърляла след това олиото. Те били изумени. Как така, защо трябва да се съсипва само за едно готвене това олио. Настоявали да не го изхвърля, въпреки протестите й. Така научили хазяйката си да не пилее продуктите. 

Когато навремето бе модерно да се носят къси поли, той ми правеше забележка. Все ми казваше: удължи си малко полата, не може така. И даваше пример от живота си в Буенос Айрес. Във фабриката когато жените носели къси поли, било установено, че производителността спада. Накрая шефът на цеха видял проблема и наредил от следващия ден всички жени да са с удължени поли. Така сменили модата за една нощ... 

Дядо ми доживя до 75 години. Не много. Аз сега съм на 74, но не се чувствам така остаряла, както той на тези години" , разказва историята на своя дядо емигрант Любка Атанасова. 

През есента на 2022 година във Видин гостува изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство". Тя проследяваше българското присъствие в Аржентина и бе представена от  Алфредо Атанасоф, посланик на Република Аржентина в България, който е с български корени. 

Заглавието на изложбата не бе случайно- Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения през 1931 г. В Аржентина се намира и най-голямата българска общност в Южна Америка. По  неофициална оценка на посолството в Буенос Айрес наследниците на българските емигранти надхвърлят 100 000 души. Българската общност е добре организирана и отлично интегрирана, за което спомага и традиционно доброто отношение на аржентинската страна и институции. Активно работят шест български културно-просветни дружества. 

Подробности по темата и цялото интервю с Любка Атанасова- в звуковия файл
*Снимки - Генади Цоков и изложбата "Аржентина и България: 90 години приятелство"


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

На Коледа във Видинския край

Коледа се е празнува в България от приемането на Християнството до 1944 година. Дори по време на османската власт българите са отбелязвали празника, макар и тайно- ходили са на църква и са подготвяли празнична трапеза. През 1878 за пръв път са били украсени и коледни елхи. Смята се, че тази традиция е донесена от руските войници, участвали в..

публикувано на 26.12.24 в 15:50

Мъж от Софрониево се нуждае от финансова помощ за лечение

Млад мъж от Софрониево се нуждае от финансова помощ след трудов инцидент.  Миглен е пострадал в склад за вторични суровини. След престой от няколко месеца в Пирогов е изписан и е на легло, като от кръста надолу не може да се движи. Грижи за него и за дъщеричката на Миглен, която е изоставена от майката след злополуката полагат родителите му, които са..

публикувано на 26.12.24 в 14:05

Конкурс по случай 35 години Природен парк "Врачански Балкан"

Конкурс за рисувана хартиена чинийка обяви Дирекцията на Природен парк "Врачански Балкан". Конкурсът е насочен към ученици от 5 до 7 клас и е във връзка с 35-ата годишнина на парка. "Призоваваме децата да развихрят своето въображение и да нарисуват, апликират, декорират своето любимо растение, животно или пък пейзаж от..

публикувано на 26.12.24 в 12:20

26 декември - Ден на бащата

На втория ден от Коледа, 26 декември, в България се отбелязва Денят на Бащата. Това е празник, на който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете, така както на Деня на майката се отбелязва майчинството. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Празникът прославя бащите и бъдещите..

публикувано на 26.12.24 в 11:05

В "Музикална зона" на 26 декември 2024 слушаме песни, посветени на празника Рождество Христово

Един от най-светлите християнски празници всяка година е Рождество Христово. Не че е просто празник, но събитията, случили се преди повече от 2000 г., променили летоброенето на човешката история си заслужава да се споменават и до днес. Не бива да забравяме тяхната важност и факта, че те са общовалидни и в съвременността. От цял свят "ангелски"..

публикувано на 26.12.24 в 09:00

Ученици дариха одеяла на новородените в град Лом

Коледа не е просто дата в календара, тя е чувство, от онези приятните, които носят уют и топлина в сърцето ни. Тя е  празник на душата, която носи незабравими мигове и жестове към любимите ни хора. По Коледа винаги ставаме по-добри и освен към близките ни хора, проявяваме жестове на добрина и към околните. За това и днес, повлияни от коледния дух ще..

публикувано на 25.12.24 в 17:05

Цветелина Цветкова: "Нищимошката" е моята коледна магия

Писателката Цветелина Цветкова ще представи първата си детска книга "Нищимошката" пред малки читатели от Видин. Срещата е тази събота, 28 декември, от 11 часа, на коледния базар в града.  "Нищимошката" я измисли моята приятелка Момо, която сега е на 15 години. Тя ми разказа за нея, когато беше на 5. Значи Нищимошката ми стои в главата от 10..

публикувано на 25.12.24 в 16:43