Средната заплата в област Видин остава най-ниската в страната

Стоян Панчев, икономист: По-високите доходи са резултат на икономически растеж, не на административни мерки

публикувано на 16.02.24 в 12:46

Снимка: архив

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Стоян Панчев, икономист

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Анкета с видинчани

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

1425 лева е средната работна заплата във Видин за четвъртото тримесечие на изминалата година.

Областта остава с най-ниски възнаграждения, макар че според официалната статистика нарастването спрямо третото тримесечие на 2023 година е с над 6%.

Изоставането на крайдунавския ни регион е с 698 лева от средната работна заплата за страната, която е 2123 лева.

Как Видин може да се отплети от дъното на класацията?

"Може да се промени една такава тенденция. Това ще стане, когато и ако в района има повече производство, което да дава тези по-високи заплати. Трябва да има повече инвестиции, повече производство, повече фирми, които да оперират на територията, съответно ще има повече заетост и оттам - по-високи заплати. Това е начинът. Конкретно, както се вижда, извън София - един от най-добрите начини да стане това нещо е или да има добивна промишленост, което си зависи в не малка степен какво има под земята в конкретен регион, или вижда се, че места с добре развита енергетика също имат високи заплати, които са извън столицата - Козлодуй, мини Марица, около Гълъбово, Стара Загора. Това са местата, извън София, които имат високи заплати", разясни икономистът Стоян Панчев.

В още само една област средната заплата за декември е над 2000 лв. - Враца, където е 2052 лв.

"Не знам дали Козлодуй попада там, това не съм сигурен за този отговор, и аз се чудих. Трябва да се види къде се пада Козлодуй чисто като регион. Основното ми обяснение е това нещо. Ако имаш в твоя регион, например, Кнежа - мисля, че също беше близо до Враца, но ако имаш няколко такива общини в такъв район, две общини с високи заплати - това вдига на целия регион несъмнено много", допълни експертът.

Въпреки че за две години средната работна заплата е нараснала с 537 лева, след като през октомври 2021 година е била 1586, то страната продължава да изостава от средноевропейския стандарт, каза още Панчев.

"Макар че много бавно, лека полека, се опитваме да го настигнем. Горе долу сме на 60 % от този стандарт. Оставаме под средния, но последните няколко години - десетина, сме напреднали. Бавно успяваме да настигнем този средноевропейски стандарт".

Според думите на създателя на Експертния клуб за икономика и политика икономически растеж в страната не може да се очаква.

"От гледна точка политики на правителството аз не виждам нито една, която да е предпоставка за висок икономически растеж. Напротив. В някои от по-конкурентните сектори се въвеждат мерки, които ограничават растежа. Намаляват го. Увеличава се максималният осигурителен доход, което довежда до по-високо данъчно облагане на хората с най-високи доходи. Имаме увеличаване на корпоративния данък за най-големите чуждестранни фирми или български с международен излаз - той става на 15 %. Излезе добро изследване на специалиста по международно счетоводство и финанси Пламен Донев, който показа, че България за много кратко време от страна с относително ниско данъчно облагане в сферата на услугите е станала с едно от най-високите такива. Посоката е такава, която да ограничава растежа. Единствено икономически растеж може да даде по-високи доходи в България".

Научно е доказано, че няма връзка между влизането в Еврозоната и икономическия растеж, обясни още макроикономистът.

"Няма такова нещо. Дори по-сериозните почитатели на Еврозоната не се опитват да го ползват този аргумент, защото няма такава връзка съществуваща. Що се отнася до някакъв икономически ръст от участие в европейски проекти - големият скок е от влизането на България в ЕС, което ни дава възможност свободно да пътуваме и търгуваме с Европа, но Еврозоната няма да има такъв ефект. Моята теза е, че ще доведе до промени, които ще влошат дългосрочно, не веднага, не бързо, но дългосрочно ще доведат до влошен ръст на икономиката. На практика това, което се нарича стагнация. Пример могат да бъдат страни като Италия и Гърция. Еврозоната за почти никого нищо не променя, камо ли за Видин. Ще ни промени паричната политика, премахвайки Валутния борд, така ще се взимат повече кредити. Краткосрочно ще изглежда, че ще има повече пари, но в крайна сметка ще бъдат на кредит. На кредит никой не расте дългосрочно".

За области като Видин, които имат потенциал да бъдат по-перспективни, увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) е вредно, посочи Панчев.

"За региони като вашия тази политика е изключително опасна. Оказва се, минималната работна заплата започва да се доближава до средната работна заплата, което прави по-трудно задържането точно на тези работници, които работят на МРЗ. Стават твърде скъпи за своите работодатели. Аргументът е да има диференцирана работна заплата, според региона да бъде тя. Това не е особено добър инструмент, който да доведе до по-високи доходи. Това, което води до тях, е да има производство, индустрия, които по естествен пазарен път да накарат работодателите да вдигнат заплатите. Вижда се, Старозагорски регион, споменахме за Козлодуй, когато такива неща работят, имаме и високи доходи. Когато нямаме производство, нямаме бизнес, нямаме създаване на добавена стойност, няма и как с административни мерки да увеличим доходите".

Според видинчани минимумът, който член на семейството трябва да взима, за да се осигури нормално ежедневие, е над 1000 лева. Местните жители акцентират върху повишаването на производителността като възможност за забогатяването на региона.

"1000 лева, че и повече даже, са нужни. Стандартът се променя непрекъснато... Може би трябва да имаш поне 1100 на месец, за да не си притиснат. Трябва да се създаде работна ръка, но не знам дали не е късно, вече няма работници... Аз естествено, че искам да се увеличават доходите... Как ще вдигаш доходи? Как се вдигат доходи? Трябва да се вдигне производителността".

В най-добре платения сектор - създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения, възнагражденията достигат 4852 лв., като в ИТ фирмите средното ниво вероятно е доста по-високо.

Още само два сектора отчитат над 3000 лв. средна заплата в края на годината.

В енергетиката тя достига 3278 лв., а във финансови и застрахователни дейности е 3086 лв.

Заплатите в образованието продължават да държат почти равно ниво с държавното управление, където влизат служителите в министерствата и други държавни ведомства - в просветата средната заплата вече е 2526 лв., докато в централната администрация е 2572 лв.