Поетесата Светлана Джукова- за поезията и философията на живота

публикувано на 16.03.24 в 18:10

Снимка: радио Видин

Разговор със Светлана Джукова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Поезията е важна за всеки един от нас, но най-вече за хората, които творят, мислят и изразяват вътрешното си светоусещане чрез стихотворна реч. Това важи с пълна сила за събеседничката ми- поетесата Светлана Джукова. Поезията бележи целия й творчески и житейски път, поезията я среща с разнообразни хора, най-вече такива, с които имат сходни интереси, хора, които я вдъхновяват.

Родена е на 15 април 1967 г. във видинското Ново село. Висшето си образование завършва в ЮЗУ Благоевград, специалност “Българска филология“. Преди това завършва “Български език и литература и история“ в Педагогическия институт в Смолян. Нейни творби са публикувани в специализирани издания. Автор е и на художествено-публицистични статии и нови структурни изследвания на съвременни български автори.

През 1996 година издава стихосбирката "Обсерватория". А през 2023 година излиза неин сборник с поезия и проза "Светлини".

С много любов си спомня за своите родители, които оформят нейното развитие като творец. И макар че баща й е икономист, а майка й счетоводител, те имат отношение към литературата и всички изкуства.

В семейството й подкрепят огромното й желание да твори, да се учи от известни писатели и поети на творческо писане и професионализъм. Всяка седмица баща й я води във Видин в читалище "Цвят" на литературен кръжок. Самият той й дава напътствия за първите й стъпки в писането на поезия.

Освен родителите, съществена роля в живота й изиграват видинският творец Петър Хаджипетров, по-късно и българския поет Любомир Левчев.

Започва да публикува във всеки брой на "Ведрина" към вестник "Червено знаме".

В семейството й се чете много, всякаква литература, съществува интерес към изкуството като цяло, родителите й са доста критични.

"Тяхната критичност се оказа много полезна за мен, както и напътствията им, че всяко начало е трудно. Това е давало отражение по време на следването ми, аз сякаш си представях, че те са до мен. Аз търсех тяхното одобрение и продължавам да го търся и сега. Така съм устроена от дете", споделя Светлана.

Като ученичка в Ново село взима участие във всички извънкласни дейности. Училището за нея е като втори роден дом и прекарва там почти целия ден- включва се в кръжоците по художествено слово, фотография, етнография, участва в танцовия състав и във всичко, което й е любопитно и я привлича.

През 1992 година се дипломира в Благоевградския университет, специалност "Българска филология" с педагогически профил.

Специалността, която избира не е случайна, защото определя българския език като най-мелодичния, най-красивия и най-емоционално изразителния език от всички, които е учила. Създава своята поезия само на български език, опитва се да пише и на испански, но се оказва, че не се получава.

Решението й да живее и да работи в София е продиктувано от една единствена подбуда - да бъде в творческата атмосфера на столицата, където се събират българските писатели, обсъждат се нови книги и творби, където e поетическият елит на София.

Започва работа като преподавател в софийско училище, но след 5 години се връща в Ново село, за да бъде близо до родителите си, които имат нужда от помощ. По-късно решава да замине да работи в Испания, много бързо успява да научи испански, продължава с ученето на португалски. Слънчева Испания я посреща с топла усмивка и нашата героиня споделя, че в Мадрид се чувства много добре, пише активно и така сътворява втората си книга, която озаглавява "Светлини".

Днес поетесата от българския Северозапад Светлана Джукова живее и твори във Видин. Освен че пише, тя рисува- предимно пейзажи. Създава и пана.

ДЕТСТВОТО

"Едно дете не е длъжно да връща на родителите си всичко онова, което е получавало от тях, но това е моментът на осъзнаване. Помагайки, влизаме в ролята на отговорни хора. И точно това направих аз..."

ПОЕЗИЯТА НА ДЖУКОВА

"За първата книга "Обсерватория" средства не ми бяха необходими. Моят редактор е покойният Андрей Андреев, а той е от нашия край, от село Раковица, той работеше в издателство "Анубис", а собственикът на издателството беше Николай Табаков, който също е от Видин. Това бяха мои приятели, те ми предложиха да я издам. Аз направих подбора си. Нарича се "Обсерватория", но не е кръстена на нашата обсерватория в Белоградчик, а заради испанския глагол "обсервар", което означава поглъщам, приемам. Всичко, акумулирано от мен, е вкарано в първата книга...

... Само мога да кажа едно - че във всяка една творба, ако аз не съм успяла да вградя мисъл - философия, просто тя не е моя. Моят стремеж е бил и винаги ще бъде да вграждам в нещата си, които пиша, максимално философия..."

РИСУВАНЕТО

"Не се осмелявах да рисувам, затова се занимавах с приложно изкуство, започнах с изработването на пана още като ученичка. Но в Испания и това реализирах. Там има много хубави задруги за изработване на таписес, пана. Аз отидох в една задруга, сравних своите техники с техните, оказаха се едни и същи. И там изработих първото си пано "Бял зимен пейзаж", купи го един французин. Всъщност то е едно реалистично произведение, в Испания реализмът се котира. И така от приложното изкуство започнах да рисувам и в момента рисувам..."

Повече чуйте в звуковия файл.