Може ли дезинформацията да бъде предотвратена?

12 март - Световният ден срещу цензурата в Интернет

публикувано на 12.03.24 в 14:07

Снимка: Pixabay

Божидар Божанов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Видинчани

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С три основни мотива беше предложен нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения в средата на февруари.

Инициативата на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" акцентира върху борбата с дезинформацията, организираните тролски фабрики и отговорностите на големите онлайн платформи.

Новостите, които обаче все още се подлагат на обществено обсъждане и няма яснота кога точно ще влязат в пленарната зала, на практика са пренасяне на новия европейски Закон за цифровите услуги.

Божидар Божанов, депутат от ПП-ДБ и бивш министър на електронното управление, отрече обвиненията, че законопроектът цели налагане на цензура, а не борба с дезинформацията. Според думите му, законопроектът предвижда контрол върху фалшивите новини - чрез осветяването им и налагане на отговорност на рекламните мрежи, част от които рекламират противоречащо на закона съдържанието.

"Едната част е свързана с т. нар тролски ферми - това са групи от фалшиви акаунти, най-вече във фейсбук. Координирано, по команда, често и срещу заплащане, разпространяват дадено съдържание. Законът не третира това съдържание какво е. Не го разглежда изобщо. Ако тръгнем да оценяваме дали едно съдържание е истина или не, тогава става много сложно. Такава е сложността на живия живот. Законопроектът не третира по никакъв начин определянето коя информация е истина и коя не. Третира механизма на разпространение, който се използва от фалшиви профили в социалните мрежи. Това, което предвижда, е задължение за социалните мрежи да идентифицират такива групи и да докладват тяхното наличие в предизборна кампания конкретно на ЦИК. Това, което е последва, е в съответствие с политиките на съответната платформа. Фейсбук, тяхната политика, е да спре достъп до тези акаунти. С регламента за цифровите услуги, който се въвежда отчасти с нашия законопроект, се предвижда право на обжалване на тези решения, но не пред фейсбук, а пред трета страна, която е независима".

На 12 март се отбелязва Световният ден срещу цензурата в интернет, а целта е да се обърне внимание на нарушаването на свободата на словото в мрежата, както и да се акцентира на необходимостта за използването на технологиите по безопасен начин.

Категоризирането на дезинформацията неминуемо повдига и въпрос за цензурата обаче.

Платформите имат своята отговорност и трябва да намерят начин да ограничават разпространението на фалшива информация и на съдържание, което не противоречи на ценностите на демокрацията, каза журналиста Иван Радев. Според него не е толкова лесно да се намери решение.

"Нито един от инструментите, а медийната грамотност сама по себе си е инструмент, не е достатъчен за преборване на дезинформацията. Отдавна се работи с платформите, за да поемат те своята част от отговорността. Тяхната теза е, че са само платформи, че не са медии, че нямат отговорност към съдържанието, което се споделя. Тази теза отдавна е оборена, защото социалните мрежи правят така че определен тип съдържание да се разпространява по-бързо, отколкото друг тип. Платформите имат своята отговорност и трябва да намерят начин да ограничават разпространението на фалшива информация и на съдържание, което не противоречи на ценностите на демокрацията. Работи се, но не е толкова лесно да се намери решение. Решенията, които са крайни, са решенията на авторитарните държави. Авторитарният режим казва "ние спираме фейсбук, спираме туитър, въвеждаме затвор за разпространение на фалшиви новини". Тези методи за борба с дезинформацията - това не е борба с нея, това е борба за налагане на единствена гледна точка, авторитарната гледна точка. В демокрациите е много сложно. Демокрацията трябва да направи така че да ограничи съдържанието, което е дезинформация, което е антидемократично, но трябва да си служи със сложни инструменти и не може да подхожда по такъв начин. Разбира се, може да се спират определени сайтове или медии, които са разпространители на съдържание, подстрекаващо към насилие, към омраза, защитава фашистки или други такива идеологии, но например за дезинформацията - тя в демокрациите се бори най-вече с проверка на фактите. Не, не се бори със затвор, не се бори със спиране на платформи. Сложен е въпросът как демокрациите могат да се съхранят, защото дезинформацията и пропагандата са сериозна заплаха. Демокрацията е заплашена от своите врагове, но от друга страна, има заплаха за нея и от средствата за борба с тях, ако средствата са прекалено брутални - онези, ползвани от авторитарните режими".

Докато има противопоставяне между политическите сили, ще има фалшиви новини и дезинформационни кампании, на мнение са видинчани, но допълват, че цензура не бива да се допуска.

"Фалшивите новини, разбира се, са за заблуда на хората, така печелят тези, които крадат. Няма как да се справим с такъв поток... Фалшиви новини и лъжлива информация ще има, докато има партии. Целта е да се злепостави един или друг. Как да се борим? Трудно е, няма как. Трябва контрол, но пък това означава цензура, а такава не трябва да има...".

Законопроектът на ПП-ДБ задължава, след решение на съда, доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги да спират достъпа до интернет страници, които предлагат съдържание в нарушение на закона и не предприемат мерки да отстранят нарушението. Промените предвиждат още оперирането на много голяма онлайн платформа, която се използва от повече от 2 милиона български граждани, да получи статут на стратегическа за страната дейност по закона за ДАНС.

Предложената мярка за ограничаване на дезинформационните кампании не засяга свободата на изразяване, тъй като не е прицелена към самото съдържание на дезинформационните кампании, а към механизмите за тяхното провеждане.