Поезията за мен е спасение, споделя младата авторка Лилия Маринова

Днес тя живее и работи във Видин. 

Лилия Маринова е родена в Арчар през 1985 година. Семейството й е скромно и трудолюбиво. Родителите научават двете си деца Лилия и брат й,  на търпение, трудолюбие, смиреност, на уважение и любов към хората. Благодарна е, че те са нейни родители и са я възпитали по този начин. 

Детството й на село е едно истинско детство,  изпъстрено с много игри на воля  и свобода. Успоредно с игрите открива красивия свят на книгите, обича да чете приказки. 

В семейството й се спазват определени традиции. Днес майка й събира целия род у дома  в Арчар, на голяма трапеза, където всички роднини споделят своите преживявания, радости и бъдещи проекти. Така се продължава традицията, създадена от нейната баба, и така се поддържа сплотеността на фамилията. 

До 8 клас Лилия учи в училището в Арчар, продължава средното си образование в ТХТИ "Проф д-р Асен Златаров" Видин. Продължава нейния интерес към литературата, но специалностите, които изучава и насочеността на гимназията я ориентират към икономиката. Записва икономика в Университета в Свищов. Завършва "Стопански и финансов контрол". 

Започва работа по специалността, но се оказва, че това не е подходящо за нея  и днес работи като продавач - консултант в голяма строителна верига. Работата я удовлетворява, дава й възможност да контактува с повече хора и да бъде открита към света. 

Винаги е обичала да пише, да се изразява, но животът й така я завърта, че творчеството остава на заден план. Докато изведнъж цялото й същество и цялата й душевност отказват да живеят така  - забързано, задъхано, с внимание към околния свят, с удовлетворяване желанията на всички коло нея, но не и своите, с откъснатост от вътрешното си Аз. Така започва да пише - като израз на своята вътрешна потребност и на своята Душа. 

След първата си книга със стихове, Лилия вече има и нов проект, написала е детска книжка, която тепърва ще издаде. 

Лилия има прекрасно семейство, което я подкрепя, това са нейният  съпруг и двете й дъщери. У дома гледат котката Бети, която е любимка на всички и която внася хармония и допълнителен уют.

Обича природата във всичките й измерения, обича планината и морето, обича да пътува и да се предизвиква. Започва всеки ден с благодарност за деня и за това, което има. 

Чете много и то най-вече книги за личностно развитие и вътрешно светоусещане и самопознание.

Убедена е, че случайни неща няма и че хората не се срещат случайно.  

Според нея всеки човек трябва да има вяра, защото вярата лекува "само повярвай в себе си ти, вярата може всеки да изцели!"

"Като ученичка много обичах да пиша есета и да развивам теми. Доставяше ми удоволствие. И може би това е бил моят път, но някак си съм го била закътала някъде и продължих в съвсем друга сфера. "

" В школата на Мадлен Алгафари имаше една нейна колежка Галина Симова, пред нея за пръв път разкрих за писането на моите стихове. Там ми обясниха какво се случва, защо се случват паник атаките и ми помогнаха да открия себе си. Тя ми вдъхна увереност да продължа да пиша и че писането ми е отдушник, за да изляза от тази криза. Разбрах, че никакви лекарства не могат да помогнат, че всичко е в главата, че трябва сам да помогнеш на себе си. Започнах с четене на книги за самопознание. и започнах да пиша. питат ме :"Как пишеш?" Ами ето така - все едно получавам факсове отгоре, все едно някой ти нарежда и ти пишеш. Аз пиша дори, когато съм на работа, просто като дойде, бързам да го запиша, Двете ми дъщери ме насърчиха да издам книжката със стихове. И аз реших, че трябва да ги издам, трябва хората да ги видят, имам познати, които се припознават в тях. Това са стихове за душата и   от душата. С мен се случи едно осъзнаване. "

"Защото съм забравила себе си, обърнала съм си гръб, и това го установих чрез т.нар. семейни консталации, което беше много интересно за мен, не ти казват нищо, просто ти представят нещата и ти сам си отговаряш на всички въпроси. При мен тревожността дойде от това загърбване на себе си, липсваше ми увереност, любов към самата самата мен, вниманието и грижата към мен. Промених се, но е голяма тази борба и е дълъг пътят. 

Ние сме едно цяло - хората, природата, растенията, животните, всички ние сме част от вселената и трябва  да живеем в хармония. Когато тя е нарушена, се получава дисбаланс."