Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дора и нейният сладък свят

| Интервю
Снимка: Зорница Василева



Днес ще ви срещнем с една дама, с която отдавна искаме да ви запознаем. Тя е затвърдена като професионалист в нашия град, и не само, защото нейното име е познато в цялата страна. Става популярна с бисквитите, които рисува и декорира. Но преди да ви разкажем историята за професионалния път на Дора Любенова, ще ви запознаем с нейното минало. 

Израства във Видин, завършва СОУ "Димитър Благоев" /сега СУ  "Цар Симеон Велики"/, а след това се ориентира към столицата, където продължава образованието си в Химикотехнологичен и металургичен университет.  Тя е инженер-химик. Дора обожава професията си, работи дълго време като химик, но в крайна сметка поема по съвсем различен път - този на сладкарството

Още когато е на 16 започва да прави първите си сладкиши у дома, без ничия помощ. Майка ѝ я съветва да се развива в тази област, учейки в профилирано училище, но тя не го прави, защото целите й са много по-високи. Сладкарството се оказва нейната скрита заложба и ето, че 35 години по-късно тя го преоткрива. Това става и нещото, което ѝ доставя истинско удоволствие. Дора бича да експериментира с най-различни десерти и непрекъснато прави нови неща, има и любими такива, например един сладкиш с вишни, който предлага постоянно на клиентите си. Едно от бижутата в нейната витрина са бутиковите бисквитки с кралска глазура или т. нар "Роял айсинг".

"Когато започнах да се занимавам с това, нямах почти никакъв опит и започнах да се уча сама, гледайки клипчета, както повечето хора се учат. Обаче стигнах до едно ниво, в което вече не ме удовлетворяваше това, което правех и исках да премина по-нагоре и започнах да търся начин да изработвам бисквитки с кралска глазура. Тогава ми се наложи да търся начин да ги направя, но така и не успях сама. Намерих курсове в Белград, там съм била на три курса и там получих всъщност това, което съм научила до момента, защото там наистина има големи професионалисти. Била съм два пъти при сръбкиня, един път на Мастърклас при унгарка, която е страшно добра, уникална е, тя е световно известна. И все още искам да продължавам да се обучавам. В България съм била на курс при жена, която също много добре прави торти и бисквитки. Сега идеята ми е в Италия, в Милано, има една жена, която обожавам и искам там да отида", разказва сладкарката. 

Дора е установила, че от всеки един курс, който посещава, научава нови неща. Според нея винаги има на какво да се научиш, в това е сигурна и не случайно казва, че човек се учи докато е жив.


Владее много добре четката. Заложбите да рисува ги има от малка.

"В доброто старо време в училищата имаше кръжоци и тогава посещавах кръжок по рисуване и скулптура. Учителката ми беше много готина и може би тя ме запали по това. Това беше също както и със сладкарството, започнах и след това го спрях. Но преди няколко години, когато ми се наложи да рисувам, аз изпратих една рисувана бисквитка, защото тя ми беше изпратила едно колие, аз много обичам ръчно направените неща и уважавам творците и тя тогава ми каза: "Ти си художник!" и аз ѝ казах "не съм" и тя каза "ти си, не знаеш". И от тогава продължавам да си рисувам, на бисквитки основно рисувам, защото това ми доставя удоволствие."
 

Преди години Дора започва да организира работилници за ръчно изработване на бисквити с кралска глазура. 

"Това също произтича от детството, много голямо желание съм имала да бъда учител, така и не успях да завърша педагогика и може би това е някаква моя стара страст... исках да предавам на хората това което съм научила, защото това е нещо, което много успокоява човека. И след като се почувствах достатъчно сигурна в себе си, реших да започна да правя работилници в цялата страна. Първата разбира се беше във Видин, няма как да прескоча Видин, имаше голям интерес и хората бяха много щастливи и доволни от това което се случи там. В София много работилници съм правила, в Бургас съм имала. Канеха ме и в други градове, но просто така се случи, че се стекоха други обстоятелства, свързани със здравето ми и просто трябваше да прекратя, но смятам сега след както съм си направила свое място, да продължа с това нещо и ще каня гости и от цялата страна."

Дора винаги е мечтала за свое местенце, в което да произвежда всичките печива, които са ѝ на сърце. И отивайки към нейното царство, което нарича "Ди Арт" , прекрачвайки прага на нейното кафе-пекарна, всичките ми сетива се обостриха, защото освен, че усетих  познатия аромат на ванилия и току що опечени сладки, нямаше как да не се зарадвам на визията на всички изкусителни печива във витрината. Мястото, което е създала Дора, те кара да се чувстваш у дома - там, където е топло и уютно. Заварихме я с нейните помощнички в работен хаос, а Дора тъкмо замесваше тесто за козунак. Попитах я какво ѝ дава нейната пекарна?



"Носи ми спокойствие. Много бях спокойна, когато правех цялото нещо и за пръв път изпитах притеснение нощта преди да отворя. Дали ще се справя, как ще се получи. но това притеснение изчезна в мига, в който започнах да работя  - тогава ми изчезва притеснението, много ме успокоява работата ми и се чувствам много щастлива от това."

Днес Дора може да каже, че е постигнала това, за което е мечтала от години.

"Това, което правя в момента, съм го мислила може би повече от три години и се притеснявах във Видин ще има ли успех такова място, защото то е различно, то е моето място, в което аз искам да правя това, което на мен ми харесва и смятам, че е истинско... Но в крайна сметка си казах, че човек докато не опита, няма как да разбере. Имам спокойствие, че ще се получат нещата, просто трябва време. Хората още не са опознали, а и не съм достигнала пълния си капацитет като всичко, което искам да правя тук... трябва ми още малко време да се подготвя, за да осъществя и работилниците, които толкова също искам."


Това беше историята на видинчанката Дора Любенова - една жена, която е поредния пример за това как пътят в живота ни може да вземе съвсем рязък и неочакван завой. Завой, който я отвежда в една друга посока, по която тя преди години минава, но транзитно. Път, който всъщност е бил нейният. Тя е доказателството за това, че човек не бива да бяга от талантите си, без значение какви са. И ето, че на 50 тя може да каже, че е постигнала това, което я кара да се чувства наистина щастлива в нейния си свят. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Фредерик Бегбеде и неговата изповед

Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..

публикувано на 15.08.25 в 17:10

Творческият свят на художничката Кристина Василева от Лом

В рубриката "Професия хоби" ви срещаме с талантливи артисти или хора с професии, които вдъхновяват. Днес ще се потопим в света на една изключително даровита дама от Лом. Тя се казва Кристина Василева и рисува откакто се помни … а може би дори и отпреди това - започнала е още на две години, когато повечето от нас едва държат молив...

публикувано на 15.08.25 в 16:30

Избраха новите "Мис и Мистър Северозападна България"

Избраха новите лица на Северозапада за 2025 година. Титлите "Мис" и "Мистър" отидоха при 18-годишната Ралица Кирилова и 28-годишния Силвио Хилмиев. Конкурсът "Мис и Мистър Северозападна България" се проведе преди дни в Лом и беше част от събитията, свързани с фолклорните празници "Поломие". Тазгодишното издание на конкурса мина под надслов "Да се..

публикувано на 15.08.25 в 16:05

"Фабрика за емоции" предлага занимания за децата във Видин през лятото

"Фабрика за емоции" събира всеки вторник децата в Библиопощата във Видин . Организира се от Общинския съвет по наркотични вещества и Превантивно информационния център към него. Заниманията са всеки вторник в Център за обучение, изкуство и култура към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” - Видин. Психологът Боряна Ангелова обясни:..

публикувано на 15.08.25 в 15:53

Бъди – малкият трицветен чаровник, който завладява сърцето на Радина

Днешният домашен любимец, който ни гостува в рубриката "97 лапи и една опашка", е порода "Йоркширски териер"… но не какъв да е, а истински бийвър! Йоркширският териер бийвър , или просто бийвър териер, е сравнително нова и невероятно чаровна порода, произлязла от стандартния йоркширски териер, но с уникално трицветно оцветяване, което го прави..

публикувано на 15.08.25 в 15:30

Какво бъдеще чака Младежкия дом във Видин

Младежкият дом е специално място за поколения видинчани, израснали в клубовете му за талантливи деца, пазещи вълнуващи спомени от събитията и дискотеките, провеждани там. Постепенно институцията спира дейността си, закрита е и от нея  сега са останали само сградата и свидетелствата за годините, когато под покрива ѝ са се събирали стотици..

публикувано на 15.08.25 в 14:23

Мотоклубът в Лом ремонтира пейки в Дунавския парк

Дунавският парк на град Лом е много красиво място. То е и любимо за разходка на ломчани и гости на града.  Като всяко обществено място обаче и Дунавският парк често става обект на вандалски прояви и посегателства - липсващи и счупени пейки и кошчета за отпадъци.  Една поредна инициатива на членовете на Мото клуб "Yagula" /Ягула/-Лом обаче..

публикувано на 15.08.25 в 11:48