Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

През тези 52 години, в които съм на сцената, живеех живота на различните персонажи

Петко Петков за ролите в живота и в театъра

Снимка: Радио Видин


Днес ще се потопим в театралната атмосфера на град Видин в периода на 70-те, 80-те, 90 години на 20 век. За онова време на културен възход и невероятна почит и уважение към театъра ще ни разкаже Петко Петков, артист и директор на Видинския драматичен театър "Владимир Трандафилов". 

Роден е на 16 декември 1941 г. в село Раковица, община Кула. Семейството му е най-обикновено, селско- работили са много и са уважавали земята и труда. 

Петко Петков учи в училището в Раковица. Учителката му по български език и литература забелязва в него самобитния талант и го включва в различни театрални постановки. Така започва да участва във всички изяви на самодейния колектив в селото. След казармата кандидатства във  ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, не го приемат. Затова се подготвя много сериозно и на следващата година е приет “Актьорско майсторство” в класа на проф. Кръстьо Мирски.

През 1969 г. завършва ВИТИЗ и постъпва на работа като актьор във Видинския драматичен театър “Владимир Трандафилов”. Работи тук 30 години и определя времето като "славен период". През годините изиграва стотици роли, от тях най -силните и значими са на цар Петър в “Книга на царете” от Маргарит Минков, Живко от “Майстори” по Рачо Стоянов, старият Гранде от “Йожени Гранде” по Оноре дьо Балзак, Йован Табута от “Щуро племе” от Йосиф Венков, дядо Димитър от “Да убиеш премиер” от Емил Андреев, Абдулах в “Забрадка на слънцето” от Кирил Топалов и др.

През 1983 година става директор на драматичния театър във Видин. Петко Петков получава  званието “Заслужил артист” през 1985 г.  Докато е директор, успява да издейства 12 апартамента за нуждаещи се артисти, да подобри социално -битовите им условия. Работата като директор не е от любимите му дейности, защото той като емоционален човек се натоварва с всички проблеми и грижи на колегите си. Така работи до 1999 година, когато е уволнен по политически причини.

В този труден за него момент ръка му подават колегите от Враца, така Петко Петков става част от трупата на Врачанския театър. Когато през 2008 година кмет на община Видин става Румен Видов, Петко Петков отново се връща във видинския театър като директор. В момента все още работи към врачанския театър на хонорар. 

Живее в София, където са и трите му дъщери, които често го посещават и му помагат в ежедневието. Едната от дъщерите му ,  Албена Петкова Георгиева, продължава неговия път, тя също е актриса. Снимал е в киното, където оставя ярка следа във филмите „Златният век”,  „Среща на силите" и др.

ДЕТСТВОТО 
"Майка ми беше домакиня, а баща ми работеше като товарач в ТКЗС, после като кравар в кравефермата... Спомням си един случай, на оран бяхме и дядо ми ме накара да лизна от браздата, която обръща плугът... Попитах го защо и той отговори: "За да си свързан винаги със земята." От старите много неща съм научил и много добри съвети ми даваха... Моята учителка по български език ме запали за театъра. Аз играех много в самодейния колектив в Раковица. А когато идваше един режисьор от Видин да помага за "Зимна балада", която правехме, той тогава ме препоръча във видинския театър и там ме взеха за стажант-актьор".

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ВИДИН 
"Колегите ме приеха много добре, те вече ме познаваха. В "Снаха " играех Стойко, в много постановки играех. Имаше емблематични спектакли и роли. Това беше "Напразните усилия на любовта" на Шекспир с режисьор Любен Гройс... Вече ми беше омръзнало да играя герои-любовници... И му казах, че не искам да играя тази роля. На другия ден на репетицията той преразпредели ролите... Много интересно работеше той, с много изисквания... Аз съм работил и с Леон Даниел в "Ромео и Жулиета" на Шекспир, където играех Тибал... Тогава Петър Антов реши да направи ремонт на театъра...хНие нямаше къде да репетираме и репетирахме в залата на Окръжния Съвет тогава... Всяка сутрин ние, участващите в пиесата трябваше да бъдем в 7,30 ч в театъра. Ние с Венци Кисьов тренирахме фехтовка и боя, другите тичаха в парка, трети гребяха с лодки в реката... Това продължаваше един час, в 8,30 ч ни пускаха да закусим и да пием по едно кафе и в 9 часа започваха най-активни репетиции... И още "Така и ще бъде" постановка на Виктор Мажурин, "Сватба" пак я прави Мажурин, "Депутатът от Балтика" - играх Миша Гончаров, за което получих награда на фестивала във Видин, който се провеждаше през две години. Въобще един славен период във Видин."

"КНИГА НА ЦАРЕТЕ" 
"През 1985 година станах заслужил артист. Тогава работехме заедно с Димитър Стоянов. Това беше едно много интересно представление. Това е книга за живота и предателствата на единствения цар бил начело на държавата ни 42 години, изключителен дипломат, не е водил войни. Това е цар Петър, синът на Симеон и аз играх самия цар Петър. Стана много хубаво представление, играхме го и в София. След това дойде "Щуро племе" с режисьор  Йосиф Венков. Много труд хвърли целият състав на театъра, но стана едно великолепно представление... Софийската критична публика ни прие много възторжено. "

АКТЬОРСТВОТО 
"През тези 52 години, в които съм на сцената, не съм живял свой личен живот. Аз винаги живеех различните персонажи, които съм работил. Много е трудно да се потопиш в психиката на един друг човек. Въобще тази професия е изключително трудоемка. Денонощно мислиш за това, което ти предстои на сцената. Въобще човек трябва да се готви постоянно за това, което му предстои..."

Кое радва Петко Петков и кое го натъжава, какво са за него приятелите и още от живота му чуйте в звуковия файл. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 12 януари 2025 година

Някой някъде се радва, а друг тъгува. Така се ражда деня. Така може би се ражда и човек. Ражда се и объракан пита - "Къде съм?". Е, вие не питайте - с предаването "Неделник" сте. Нали сте съгласни, че трапеза без виц не бива. Представяте ли си хубава вечер с близки и приятели, която да мине без разказване на вицове. Изключено! Вицовете..

публикувано на 12.01.25 в 14:21

Отварянето на вратите на сърцето за небесния цар се извършва чрез покаяние

Неделята, в която се намираме е наречена Неделя след Богоявление,  което означава, че все още Църквата ни насърчава да вникваме и осмисляме събитието на Кръщението Господне и то да бъде част от нашия живот. "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно"  (Мат. 4:17). "С тези дълбоки и свещени слова започнала проповедта на..

публикувано на 12.01.25 в 08:00

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение.   Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..

публикувано на 10.01.25 в 17:15

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..

публикувано на 10.01.25 в 16:45

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал:  "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..

публикувано на 10.01.25 в 16:00

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го   Art & Wine - Belogradchik .  Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..

публикувано на 10.01.25 в 15:45

Пазим ли живите човешки съкровища

Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години  и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..

публикувано на 10.01.25 в 14:25