Равноапостолните жени – мироносици

"В Христа Иисуса жените са равни на мъжете. През Първата световна война, когато мъжете бяха на война, жените се бяха нагърбили с тежката полска работа; те оряха нивите, те жънеха и вършееха, те хранеха България и на фронта, и във вътрешността. Не е вярно, че жената е по-слаба; когато жената се вдъхнови, тя става герой; така я виждаме и в историята на християнството.

Ето, празнуваме паметта на светите мироносици – жени, които се показали по-безстрашни от мъжете.

След Голготската саможертва на Господа Иисуса Христа, Който бил поруган, разпнат на кръст, убит, погребан, запечатан в гроба, учениците стояли заключени "заради страха от иудеите". А жените, ученици на Господа, са били безстрашни да отидат сутринта рано на Христовия гроб не за да видят Учителя жив, а да го помажат по еврейския обичай с благоуханни масла, понеже не са могли да сторят това в деня на Неговото погребение. За тях нямало страх от иудеите, нито се бояли от стражата, която била поставена на Христовия гроб. Взели необходимите материали, с които да помажат покойника си и безстрашни отишли на гроба Му. Така те станали първи свидетели на Христовото безсмъртие след смъртта и Възкресението. И ония небесни жители, които ги посрещнали на Христовия гроб, ги изпратили да известят на апостолите, че страхът им е неуместен, че Христос е безсмъртен и че никой от Неговите ученици не бива да се бои от злото на враговете, понеже Той е възкръснал жив и всемогъщ.

Но какво значи "изпратени"? На гръцки език то означава "апостоли". Какво излиза, че жените, ученици на Господа Иисуса Христа, са били удостоени с високото звание да станат апостоли на апостолите! Понеже мъжете апостоли били уплашени и стояли заключени в град Йерусалим, жените станали апостоли на апостолите, изпратени да събудят в тях вярата им. Учениците, най-напред отчаяни, били ободрени от проповедта на жените - мироносици. След това срещнали възкръсналия Христос и получили вдъхновение да станат апостоли – такива, каквито ги познава историята - вдъхновени, умъдрени, неустрашими, всички завършили живота си с мъченическа смърт.

Вижте колко е прав св. ап. Павел, който казва: "Няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса" (Гал. 3:28). Когато жената се вдъхнови, за да поеме известната мисия, тя става така силна, както и мъжът, и дори понякога по-силна от него. И ето, паметта им е останала да се празнува в Христовата църква, паметта на мироносиците, които носили миро, за да помажат тялото на мъртвия Иисус, а били удостоени да видят живия Христос и да станат апостоли на апостолите.

Всяко време има нужда от апостоли и най-вече нашето време. Празнувайки паметта на светите мироносици, ние си пожелаваме да ги има и днес сред нашата общественост. Равноапостоли, които могат да бъдат по-умни и по-безстрашни от страхливите мъже и могат да преподават на своите деца и внуци катехизиса на християнството. Децата все още не могат да чуят неговите спасителни истини. Необходими са ревностни възпитатели в Христа. Тук ще се прояви мироносничеството на съвременната жена. Колко е грозна картината на живота без Христа и колко е благородна с Христа! Ако в практиката на живота се постига това, което поръчва Христос – да обичаме ближните си както себе си, може ли да се говори за война, възможна ли е тогава войната? Когато хората в света се обичат един другиго, войната е невъзможна, а хората ще се надпреварват кой кому по-голямо добро да направи и обратното. Когато се обяви съвестта за буржоазен предразсъдък и че не трябва човек да се вслушва в Божия глас, да изучава и следва повелите на Христовото Евангелие, тогава човек за човека е вълк. Какво може да се очаква – това което виждаме: синът и дъщерята не искат да знаят за своите родители; няма уважение, което е дълг на децата към родителите, няма чувството за дълг. Да не говорим за чуждите. Ако родителите стават чужди за своите деца, какво ще бъде тяхното отношение към по-далечните и чуждите? Тогава и да говорим за обич и мир, то ще бъде както св. ап. Павел казва: "мед що звънти" (1 Кор. 13:1) - метал, който звънти, но не топли. Студени слова – да говориш за мир, когато не си подготвил почвата, която ще роди без особен твой труд богатата жетва на любовта и мира.

Нека си пожелаем да имаме мироносици и в нашата съвременна общественост, които да действат благотворно върху младите поколения и така да изпълнят голям патриотичен и християнски дълг. Амин!"

Автор: Левкийски епископ Партений

В рубриката "Съвременна Библия" - няма "модерен" живот, както няма и "модерна" смърт. Поредни млади хора се самопогубиха, следвайки "учението на учителите си". Кристиян и Теодора са вярвали, че вече знаят какво е животът и как да го живеят с пълна газ. Така и си отидоха от този свят - с пълна газ, в разделителната мантинела, пречупили две дървета на централен пловдивски булевард. Кой учи децата ни да живеят подобен "модерен" живот? Този, който го прави, явно мрази целия човешки род.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.