Да можем заедно с Христос да повдигнем тежестта на земния живот

Христос възкръсна!

В името на Отца и Сина и Светия Дух. Братя и сестри, отново чуваме така добре познатия ни евангелски откъс за изцелението на разслабения и ни се иска пак и пак да обърнем внимание на въпроса, поставен от Христос: "Искаш ли да оздравееш?" На пръв поглед няма друг отговор, освен този, който дава разслабеният: "Да, Господи, искам!"

Когато Христос попитал разслабения защо толкова години лежи болен, неизцелен до купелта, която дава изцеление чрез благодатта на Светия Дух, болният Му отговорил: "Нямам си човек, който да ме пусне в тези целителни води. Всеки път, когато водата се раздвижи, друг преди мене успява да се потопи в купелта…"

Нямам си човек! Хора – много, а човек няма; хората около нас са много, цяла тълпа, а няма да се намери човек, който би ни погледнал човешки, би се отнесъл с отзивчивост, дълбоко уважение и съчувствие. И това е едно от най-страшните свойства не само на света, но и на нашия християнски свят. Тълпа, но няма човек… В другите области на живота все още може някак да се примирм с това, че не достига любов, че хората се грижат за себе си и са заети със себе си, че отминават, заобикалят встрани от всяка нужда. Но в Църквата не бива да се примирим с това, защото Църквата, както я определя св. Игнатий Богоносец, е въплътена любов и където тази любов я няма – няма я и Църквата, има само привидност, лъжа, която отблъсква хората.

Затова са празни нашите храмове, отпада младежта, отиват си хората от всеки род, защото не намират те любов сред нас. В това единствено място, където тя трябва да бъде, където трябва да прелива, където трябва да може да я намери всеки човек, който прекрачва прага на нашия храм или даже случайно влязъл в кръга на нашия живот – точно там нея я няма.

Нека живеем и се превръщаме в църковна общност, братство от хора, което, може би, някога ще израстне в славен образ на въплътената Божествена любов - любов, въплътена във всеки от нас за радост, утешение и спасение на всички и всеки.

И да се помолим на Бога не за чудо, което да ни избави от всички несгоди, а да влее Той крепкост в нашето тяло, в нашата душа, в нашия ум, в нашата воля, в цялото ни естество и да можем заедно с Христос да повдигнем тежестта на земния живот и да я понесем, тоест всичко онова, което съставлява нашето съществуване, всеки човек, всяко събитие – до царството Божие. Амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – "Христос трябваше да се оприличи по всичко на братята си!" - пише апостолът. Но забележете, че не се оприличи на великите, богатите, нито пък на скромните и бедните. Христос се оприличи на смъртните,  каквито сме всички ние – умни или глупави, високопоставени или скромни, бедни или богати. И това е, което лично Него го интересуваше – нищо друго. Той дойде, за да влезе през портите на крепостта и да стъпче владетеля и. Смъртта трябваше да спре да сее безнадеждност. Тази битка касае всеки човек, до ден днешен. Касае и теб!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.