Милчина лъка - село, откъснато от света

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Снимка: радио Видин

Фрагмент от ''Посоките на делника'' 31.05.2024

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен. Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.

Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък. Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди избори, обаждал се е до Областно пътно управление. И винаги едно и също - обещава се ремонт на пътя, но резултати няма. Пътят е третокласен, но въпреки това за него се изисква винетка. Много местни хора биха се върнали на село, но лошият път ги спира. Автобус идва само в сряда- тогава хората пътуват до Видин и си пазаруват.

Йордан Събев е кметски наместник от 2015 година, оттогава пътят е основната му задача, през годините се е срещал с лидери на различни партии, искал е да се асфалтира, но почти 10 години нищо не се е променило...

Посреща ни на улицата, където нощният силен дъжд е довлякъл много пръст от нивите- наносът е почти 40 см. От община Грамада са изпратили багер, който да почисти асфалта.

Говорим си неформално, защото отказа да бъде записан. Затова пък местните хора са словоохотливи и гостоприемни.

В дома на Боян и Лиляна е уютно и топло, посрещат с усмивка. На гости им е бай Павел, в стаята гори печка, на масата е сложено винце, мезе, домакинята предлага и кафе на джезве. Дворът е подреден, прекопан, насадени са зеленчуци и цветя.

Лиляна Василева ни разказва за живота си в село Милчина лъка, за това какво й харесва в селото и какво не й харесва:

"... В Милчина лъка всичко ми харесва, Най-много сме доволни от кмета, за каквото и да го повикам - винаги се отзовават. Това, което не ми харесва е пътят, има участъци, които са в невъзможно състояние...Това ми е единственият проблем... Как живеем? Бай Павел ни идва на гости, други ни идват на гости, магазин нямаме, понеделник, сряда и петък ни карат хляб... Пазарувам си за 1 месец, като си идем във Видин... Селото остана без хора и заради лошия път хората не си идват..."

77 -годишният Боян Цанов Василев, казва, че никога в живота си не е работил толкова много, колкото когато се пенсионирал и отишъл на село. Може да майстори всичко, идва му отръки, опитва се да помага на всеки. Заради работата по двора и градината изглежда като на 30 години:

"Летим като откачен. Никога не съм работил повече откак съм се пенсионирал... Тук се живее много добре... Аз съм майстор, мога всичко да направя, човек се ражда майстор, а така да учиш - не става. По градинита всичко правя сам - разсейници, домати, краставици, това е бъркалка от череша, аз съм я правил... Учил съм за шофьор и съм работил като шофьор... Учил съм за леяр... Имаме вода от дола, тази канализация е правена от хората, стара е канализацията. Бъдеще никакво за моето село, никакво развитие. Ето и училището ни пропадна. Спокойствие има, но друго нищо..."

Срещаме и една възрастна жена- Графиня, чака храната си, разказва, че е останала сама, доволна е от живота си на село и от вниманието, което й оказват от общината и кметския наместник...

Кметският наместник живее със семейството си в село Милчина лъка, съпругата му е медицинска сестра, тя все още работи. Споделя, че гората вече навлиза в селото, дворовете са запуснати, обрасли са с растителност и дивите животни се разхождат спокойно, в селото се срещат чакали и лисици.

За Милчина Лъка има и краеведско изследване "Старото село Милчина лъка, Кулско". Тя е събирана, обработвана, оформяна повече от 40 години от Емил Дичев, който споделя: "Опитвам се да спася и запазя нашето минало, нашия корен, нашата душевност. Държа да останат живи думите, с които са общували предците ни".

Ето как се обръща авторът Емил Дичев към читателите и слушателите при представянето на изследването си:

"Написах тази книга, за да стигна до зрънцето на нещата като бит, слово и душевност. Да оставя на наследниците си запомнящо се познание, да събера на едно място езикознание, етнография, малко литература. Да обобщя всичко написано за нашия край. Държа да останат живи думите, с които са общували предците ни. И още нещо ме накара да напиша тази книга. Днес ние, българите, в собствената си държава се стопяваме. Отиват си последните носители на диалекта, обредите, обичаите, занаятите. Пропускаме или унищожаваме паметта за себе си, познанието за родословието на това място. Ако, не дай Боже, в нашата земя се настанят чуждоземци, ти, мой бъдещ читателю, съхрани и завещай тази книга да се предава от поколение на поколение, да се знае, че сме българи. Непременно!"

Повече чуйте в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!