В страданията Бог ни посещава

"Ние людете често си мислим, че сме създадени изключително за радост в света, но никога не можем да се откъснем от мъката и страданията като наша неизменна жизнена съдба. Човешкото сърце жадува за чиста слънчева радост. Земята обаче, на която протича целият ни живот, не е само градина на благополучие и радост. С първия лъч на Божия свят идва и първата сълза. Страданията в живота са неизбежни. Дълбоката древност ни е завещала мъдрите думи: "Човек се ражда, за да страда, както искрите - за да летят нагоре" (Иоав. 5:7). Страданията ни водят до Бог и до целебната Божия сила.

За една дивна среща на човешкото страдание с Божията чудодейна сила ни повествува св. ап. ев. Йоан Богослов в своето литургийно евангелие за тази седмица (9:1-38). Господ Иисус Христос, заедно с учениците Си се движи по една от многолюдните улици на Йерусалим. На един ъгъл близо до храма седи слаб измъчен човек и трепетно протяга ръка за милостиня. Този клетник е сляп от рождение. Лишен е от скъпия дар - зрението. Замръкнал в черната нощ на слепотата, той никого и нищо не вижда. Голяма трагедия е телесната слепота.

Христос видя нещастния сляп просяк. Трогна се от нерадостната му участ. Прояви Своята божествена милост и го изцери. Върна му виделината на очите! Слепият прогледна. Тъмната завеса падна от очите му. Слънце и радост озариха сърцето му.

Христовите ученици питат Своя божествен Учител: "Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?" (Йоан. 9:2) Въпросът им е естествен и оправдан. Земните страдания и болести са Божие наказание за извършен личен или наследствен грях (Йоан. 5:14; Изх. 20:5; Втор. 5:9; Иерем. 32:18). Но за тяхно учудване и сякаш в разрез с утвърдената човешка оценка за нравствения порядък в живота, Господ отговаря: "Нито той е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му" (Йоан. 9:3). Има страдания в света, допуснати от Бога с висша нравствена цел - "да се явят делата Божии", за тържество на доброто и светлината.

Изцереният от Христос слепороден бе Божи избраник в страданията. С търпение и упование в спасителния Божи промисъл той носеше тежкия си житейски кръст. В страданията, в земната му несрета и в чудодейното му изцерение "се явиха делата Божии върху него". Към него се сбъднаха думите на Спасителя: "За съд дойдох Аз на този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи" (Йоан. 9:38).

Христос се роди и живя в света като вечна Божия светлина. Той заяви: "Докле съм в света, светлина съм за света" (Йоан. 9:5). Спасителят най-добре чувстваше силата и ужаса на мрака. Той не примири мрака със светлината. Сред тъмата на земната човешка съпротива Той победи мрака (Йоан. 1:5) и изведе човечеството към сияйния хоризонт на светлината. Спасителят ни остави Своя безсмъртен завет: "Докле имате светлина, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината" (Йоан. 12:36).

Пътят на страданията е път Божи! Страданията и жертвеният подвиг на милиони любещи Господа сърца са вградени в духовното здание на Христовата Църква. Вярващото сърце знае, че Господ го посещава в скърбите и страданията, за да го пречисти и възвиси. Страданията очистват сърцето, както огънят очиства златото (Сирах 2:1-5; 1 Петр. 1:7).

Човекът е създаден за вечността. Всяка земна човешка съдба е включена във вечния Божи план. Божието око вижда всяка човешка сълза. Божието ухо долавя и най-съкровения вопъл на сърцето. В страданията Бог ни милва (Плач Иерем. 3:32). В скръбта Бог ни утешава (2 Кор. 1:4). Бог, по думите на св. ап. Йоан Богослов, „ще открие всяка сълза от всяко лице" (Откр. 7:17; 21:4).

Страданията са ключ към царството Божие. Св. ап. Петър ни призовава да бъдем съучастници в страданията и славата на Христа (1 Петр. 4:13). А св. ап. Павел мъдро ни увещава "да се хвалим със скърбите си" (Рим. 5:3). Страданията, пратени от Бога в школата на земния живот, пораждат духовна опитност и поддържат нравствената хармония в света!

Нека и ние, предани на Божията света воля, съгласно апостолската заръка изповеднически "да принасяме страданията като добри воини Иисус Христови" (2 Тим. 2:3).

Върху основата на живия крайъгълен камък Иисус Христос (Пс. 117:22; Ис. 28:16) да вграждаме сърцата си като живи камъни в най-величествения духовен строеж през вековете - Църквата Христова, за вечна Божия прослава и за тържество на Божието дело в света! Амин."

Ставрофорен иконом Димитър Йорданов

В рубриката "Съвременна Библия" - ще поговорим за гордостта! Ще си припомним началото на една от прекрасните Христови притчи. Тя ни среща с хора, които са твърде заети със "своите" неща. Заради "своите" неща човек обръща гръб и на Бога. Дали това ни прави щастливи? Определено - не!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.