Диана Сиракова- за любовта към музиката, поезията и хората

Идва в нашия северозападен край през 1979 година, обиква красивия и романтичен Видин, и остава и до днес в него. А иначе е от Добруджа. Затова и детските й спомени са свързани с безкрайния простор, слънчогледовите пити, които светят като слънца, люшналите се жита като море и чувството за свобода.

 

Родена е в Генерал Тошево през 1954 година, градът е много близо  до Румъния. Родителите й работят като учители. Имат много книги и образованието е сред важните неща. Имат голям двор, пълен с прекрасни рози, които отглежда нейният дядо. Възпитават я в честност и отговорност,  да казва истината и да е търпелива. 

Във Видин известно време е солистка на Ансамбъл "Дунав". Правят трио "Магия фолк" с Йордан Тодоров- Сики и Дора Георгиева, пеят народни песни. Така музиката се явява нейно основно занимание много години. 

30 години отбелязва тази 2024 година Литературен клуб "Иван Деспотов". За годишнината тази есен се организира среща на възпитаниците на клуба, срещата ще се проведе във Видин, в читалището през месец ноември. През клуба преминават много деца, но славата си на успешен клуб се появява, когато започват участията в дните на Ботевата поезия. Диана Сиракова  споделя, че всички, преминали през литературния клуб, днес са успешни млади хора, с прекрасни професии и семейства. Участието им в клуба ги прави дисциплинирани и отговорни, а Ботевата поезия ги съпътства през целия им живот.

"Когато думата "детство" ми прозвучи, си представям много слънце. Аз имах много хубаво слънчево детство, много безгрижно, пораснах в семейство на учители, научиха ме рано да чета, да пиша, имах възможността да се развивам сама, пораснах в един двор с рози и люляци и обожавам и люляците и досега. Живяла съм и в различни села, не само в града. На село е много различно. И се докоснах до истинския живот. 

Аз съм много благодарна на всички мои близки, които са се грижили тогава за нас, за да имаме безгрижно детство. Ние сме едно поколение, което има спомени, по-живописни и релефни. 

През целия си живот съм била мобилизирана и дисциплинирана. Така се случваше, цял живот съм била нова ученичка и фокусът беше винаги насочен към мен. И трябваше да бъда дисциплинирана. 

Учех на много места, в едно силистренско село, в Тервел, в Каварна, в София в 8 клас в 14-та гимназия постъпих. Тогава разбрах, че в провинцията човек се подготвя много по-добре за всичко. 

В училище литературата и музиката ме интересуваха, математиката ми вървеше. Запознах се с класическата музика след като учителката ми по пеене ме абонира за "Оперна лектория" към Народната опера и аз ходех всяка седмица на тези лектории. Много харесвах школуваното пеене..."

"Тази година отбелязваме 30 години ЛК "Иван Деспотов". Имаме идея да се съберем тази есен, но е много сложно като организация. Пуснахме във фейсбук съобщение, започнаха да ни се обаждат, много от тях живеят в чужбина, други в различни градове в България, с нас се свърза и дъщерята на Иван Деспотов, тя ще дойде. Ще бъде може би на  15 ноември, двоумим се между 15 и 22 ноември, може би по-голяма част от тях ще дойдат, много е вълнуващо, когато ти се обадят. Ще бъде в читалището..."

"Това е много сложен конкурс, много тежък. Там всички идват с големи амбиции, всички са много добре подготвени, всички знаят текстовете, всички знаят всичко. Вече няма тайни в Ботев, в Каравелов, вкараха и Възрожденска литература, за да не се върти едно и също. Като мине конкурсът и аз на втория ден мисля какво ще бъде после. Ние вкарваме и хореография, и движение. Всъщност аз какво правя- търся акцента на деня, кое върви, кое е актуално, и вече почваме да четем Ботев, тръгваме винаги от него, а той има всичко, няма нещо, което да не е казал, да не го е предвидил. Тази година композицията беше "Зададе се облак темен". Ботев се помни лесно, но се рецитира трудно. И това е особеното, че като тръгнеш по мелодията на стихотворението, тръгваш да го напяваш, а те искат да звучи по друг начин, и това не е лесно, прозата е тежка за помнене. Но моите момичета я знаят".