КНСБ: 1/3 от българите работят за под 1000 лева месечно - достатъчни ли са?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

1453 лв. е необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота за работещ, сам живеещ към месец юни тази година. Това е почти колкото за предходното тримесечие - с един лев по-малко. Намаление не е имало от десет години, макар и минимално, което отразява овладяването на инфлацията и по-ниския ѝ темп. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на данните от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка към второто тримесечие на тази година. Той посочи, че за периода минимален спад има и за тричленно домакинство с двама работещи и дете до 14 години - необходимият нетен доход за него е 2615 лв. На тримесечна база спадът е с 0,1 процента. На годишна обаче необходимият доход спрямо юни 2023 г. нараства с 3,6 на сто. За тричленно семейство това са с 91 лв. повече, а за един работещ, живеещ сам, с 51 лева. Спрямо юни 2022 г. увеличението е съответно с 333 лева и със 185 лева. Към месец май тази година 1,6 млн. от работещите са с доход под заплата за издръжка за един работещ, а година преди това са били 1,7 млн. За една година хората над заплатата за издръжка са пораснали от 32,6 на 38%, т.е. стават повече работещите българи, които покриват средствата за издръжка, но все още съотношенията не са наполовина, т.е. не сме стигнали и половината работещи да получават необходимите средства за издръжка, но се движим в правилната посока. Достатъчни ли са средствата, които получават от работна заплата месечно българите? Работещите у нас са с трудови възнаграждения до 1000 лв. предполага, че те са "нископлатени работници", които захранват категорията "работещи бедни", става ясно от направените изчисления от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Основният фактор, повлиял върху заплатата за издръжка през второто тримесечие, е успокоението на инфлационните индекси в глобалната икономика. След като последните две години имахме нарастване на инфлацията, то през второто тримесечие на 2024 г. се наблюдава тенденция към успокояване, което рефлектира и върху нашата икономика. Стабилизиране има на цените на енергоносителите и на основните суровини. На годишна база (т.е. спрямо юни 2023 г.) има намаление от 9,2% на природния газ. Данните показват, че необходимият доход за храна и обществено хранене към края на второто тримесечие е 572 лв. за едно работещо лице, което са 39,4% от общия разход. Разговаряхме с Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ:

"Абсолютно тревожен е този факт, както става ясно и от нашето изследване. Това са хора, които работят и всеки един от нас може да си даде сметка за какво могат да му стигнат тези 1000 лева. Те са абсолютно недостатъчни и за съжаление тази статистика през последните години не се е променила значително и ние продължаваме в нашето изследване да отчитаме този негативен за нашето общество факт. В една такава среда на политическа нестабилност за синдиикатите също е доста трудно да работим. Стремим се непрекъснато да сме конструктивни, да даваме предложения и да се търсят начини да се подпомагат работещите хора в България." 

Ще бъде ли повишена минималната работна заплата от началото на следващата година и към кого синдикатите ще предявят своите искания, ако няма сформирано редовно правителство през есента - това попитахме още Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ:

"По отношение на минималната работна заплата, ние имаме действащ механизъм към момента и той е записан в Кодекса на труда, така че при наблюдавания ръст, който имаме на средната работна заплата през последното тримесечие съвсем очмаквано и резонно ще имаме ръст и на минималната работна заплата. По предварителни изчисления минималната работна заплата може да достигне 1080-1100 лева от началото на следващата година, така че ние не можем да искаме нещо повече от това, което е разписано като законодателство. Все пак когато след 1 септември министърът на труда излезе с постановление, ние ще настояваме за един растеж с около 15%, който от наша синдикална гледна точка изглежда приемливо увеличение. "   

Стажант репортерът на радио Видин Сабрина Цветанова попита видинчани колко пари са им нужни за да живеят нормално и стигат ли им месечните доходи:

"Не, естествено, че не, както на повечето хора предполагам, но лично на мен не ми стигат. Харча най-много предимно за битови неща - храна, сметки и вече каквото, ако остане ... Да, на мен ми стигат, защото може би вече си подреждам приоритетите по-добре на този етап в живота си. В крайна сметка човек наистина трябва да преценява, защото животът става по-сложен и все по-трудно се живее. Хубаво е човек да може да каже "стигат ми", но ми стигат защото имам партньор, защото разчитаме и на неговата заплата, но ако човек трябва сам да се справя с такава заплата е трудно. Имам приятелски кръг, които трябва сами да справят със заплата около тази и определено е трудно."

Какво се случва с инфлационните процеси в разгара на лятото - потърсихме икономиста от ИПИ Адриян Николов:

"Намираме се за съжаление в един момент на леко забързване на инфлационните процеси, но това разбира се има своето доста ясно обяснение. То се крие най-вече в повишаването на цените на туристическите услуги на хотелите и ресторантите, тъй като при тях на фона на голямата инфлация от 2022 година особено имаше едно доста трайно забавяне, защото в хода на пандемията имаше доста силен спад откъм търсенето, особено от чужденци на туристическите услуги в България."

Остана ли еврозоната на втори план, предвид политическите сътресения и все още липсата на редовно правителство - това попитахме още Адриян Николов, икономист от ИПИ:

"Българският лев си е стабилен генерално, благодарение на инструментите на валутния борд, който стои вече повече от две десетилетия в основата на българската икономика. Провеждането на референдум пък е стара теза на една политическа сила и това е "Възраждане" очевидно, която е изключително агресивно настроена против въвеждането на еврото и смяната на българската валута, тъй като смятат, че левът е символ със стойност, който генерира национална идентичност. Тук проблемите са други - българското правителство, което и да е то, ще може да потърси конвергентен доклад през октомври и ноември и ние ще сме изпълнили инфлационния критерий, което означава, че влизане в еврозоната към средата на 2025 година не е невъзможно."