Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

КНСБ: 1/3 от българите работят за под 1000 лева месечно - достатъчни ли са?

Снимка: Радио Видин

1453 лв. е необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота за работещ, сам живеещ към месец юни тази година. Това е почти колкото за предходното тримесечие - с един лев по-малко. Намаление не е имало от десет години, макар и минимално, което отразява овладяването на инфлацията и по-ниския ѝ темп. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на данните от наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка към второто тримесечие на тази година. Той посочи, че за периода минимален спад има и за тричленно домакинство с двама работещи и дете до 14 години - необходимият нетен доход за него е 2615 лв. На тримесечна база спадът е с 0,1 процента. На годишна обаче необходимият доход спрямо юни 2023 г. нараства с 3,6 на сто. За тричленно семейство това са с 91 лв. повече, а за един работещ, живеещ сам, с 51 лева. Спрямо юни 2022 г. увеличението е съответно с 333 лева и със 185 лева. Към месец май тази година 1,6 млн. от работещите са с доход под заплата за издръжка за един работещ, а година преди това са били 1,7 млн. За една година хората над заплатата за издръжка са пораснали от 32,6 на 38%, т.е. стават повече работещите българи, които покриват средствата за издръжка, но все още съотношенията не са наполовина, т.е. не сме стигнали и половината работещи да получават необходимите средства за издръжка, но се движим в правилната посока. Достатъчни ли са средствата, които получават от работна заплата месечно българите? Работещите у нас са с трудови възнаграждения до 1000 лв. предполага, че те са "нископлатени работници", които захранват категорията "работещи бедни", става ясно от направените изчисления от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Основният фактор, повлиял върху заплатата за издръжка през второто тримесечие, е успокоението на инфлационните индекси в глобалната икономика. След като последните две години имахме нарастване на инфлацията, то през второто тримесечие на 2024 г. се наблюдава тенденция към успокояване, което рефлектира и върху нашата икономика. Стабилизиране има на цените на енергоносителите и на основните суровини. На годишна база (т.е. спрямо юни 2023 г.) има намаление от 9,2% на природния газ. Данните показват, че необходимият доход за храна и обществено хранене към края на второто тримесечие е 572 лв. за едно работещо лице, което са 39,4% от общия разход. Разговаряхме с Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ:

"Абсолютно тревожен е този факт, както става ясно и от нашето изследване. Това са хора, които работят и всеки един от нас може да си даде сметка за какво могат да му стигнат тези 1000 лева. Те са абсолютно недостатъчни и за съжаление тази статистика през последните години не се е променила значително и ние продължаваме в нашето изследване да отчитаме този негативен за нашето общество факт. В една такава среда на политическа нестабилност за синдиикатите също е доста трудно да работим. Стремим се непрекъснато да сме конструктивни, да даваме предложения и да се търсят начини да се подпомагат работещите хора в България." 

Ще бъде ли повишена минималната работна заплата от началото на следващата година и към кого синдикатите ще предявят своите искания, ако няма сформирано редовно правителство през есента - това попитахме още Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ:

"По отношение на минималната работна заплата, ние имаме действащ механизъм към момента и той е записан в Кодекса на труда, така че при наблюдавания ръст, който имаме на средната работна заплата през последното тримесечие съвсем очмаквано и резонно ще имаме ръст и на минималната работна заплата. По предварителни изчисления минималната работна заплата може да достигне 1080-1100 лева от началото на следващата година, така че ние не можем да искаме нещо повече от това, което е разписано като законодателство. Все пак когато след 1 септември министърът на труда излезе с постановление, ние ще настояваме за един растеж с около 15%, който от наша синдикална гледна точка изглежда приемливо увеличение. "   

Стажант репортерът на радио Видин Сабрина Цветанова попита видинчани колко пари са им нужни за да живеят нормално и стигат ли им месечните доходи:

"Не, естествено, че не, както на повечето хора предполагам, но лично на мен не ми стигат. Харча най-много предимно за битови неща - храна, сметки и вече каквото, ако остане ... Да, на мен ми стигат, защото може би вече си подреждам приоритетите по-добре на този етап в живота си. В крайна сметка човек наистина трябва да преценява, защото животът става по-сложен и все по-трудно се живее. Хубаво е човек да може да каже "стигат ми", но ми стигат защото имам партньор, защото разчитаме и на неговата заплата, но ако човек трябва сам да се справя с такава заплата е трудно. Имам приятелски кръг, които трябва сами да справят със заплата около тази и определено е трудно."

Какво се случва с инфлационните процеси в разгара на лятото - потърсихме икономиста от ИПИ Адриян Николов:

"Намираме се за съжаление в един момент на леко забързване на инфлационните процеси, но това разбира се има своето доста ясно обяснение. То се крие най-вече в повишаването на цените на туристическите услуги на хотелите и ресторантите, тъй като при тях на фона на голямата инфлация от 2022 година особено имаше едно доста трайно забавяне, защото в хода на пандемията имаше доста силен спад откъм търсенето, особено от чужденци на туристическите услуги в България."

Остана ли еврозоната на втори план, предвид политическите сътресения и все още липсата на редовно правителство - това попитахме още Адриян Николов, икономист от ИПИ:

"Българският лев си е стабилен генерално, благодарение на инструментите на валутния борд, който стои вече повече от две десетилетия в основата на българската икономика. Провеждането на референдум пък е стара теза на една политическа сила и това е "Възраждане" очевидно, която е изключително агресивно настроена против въвеждането на еврото и смяната на българската валута, тъй като смятат, че левът е символ със стойност, който генерира национална идентичност. Тук проблемите са други - българското правителство, което и да е то, ще може да потърси конвергентен доклад през октомври и ноември и ние ще сме изпълнили инфлационния критерий, което означава, че влизане в еврозоната към средата на 2025 година не е невъзможно."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Напредъка и ползите от въвеждането на еврото обсъдиха във Видин

Напредъкът в процеса по присъединяването на България към еврозоната бе представен на информационна среща във Видин. Участниците в дискусията разсеяха редица митове около въвеждането на еврото като официална валута у нас.  Модератор на дискусията, която се състоя в Културен център "Жул Паскин", беше областният управител Ани Арутюнян :..

публикувано на 21.10.25 в 12:07

Какви са приоритетите пред Общините след Годишната среща на местните власти

Годишната среща на местните власти събра местните власти и институциите в общ диалог за преход към еврото, обсъждане и решения на предизвикателствата пред общините. Бюджети в евро, инвестиционните програми на общините, новото изчисление на такса "смет" по нов начин, безводието- тези и други теми бяха дискутирани на тридневния форум.  "Както и..

публикувано на 20.10.25 в 14:35

Долно Линево - красиво село на брега на Дунав

Днес гостуваме в село Долно Линево -  едно от малкото села в България, в което няма пустеещи къщи. Долно Линево се намира в община Лом, област Монтана. Селото е на брега на река Дунав, на 5 км източно от общинския център, а прекрасната природа и пленяващият изглед към реката са сред причините много хора да си купуват вили и къщи и да прекарват..

публикувано на 17.10.25 в 11:10
Георги Киряков

Георги Киряков: Пеевски протяга ръка към властта

Трус в политиката след изборите в Пазарджик.  ГЕРБ с остра реакция.  Бойко Борисов отправи предупреждение към партньорите и заговори за предсрочни избори.  Предстои ли нов формат, след като бившият премиер пожела преформатиране на властта?  Делян Пеевски от своя страна поиска официално да влезе в управлението на страната.  Политическото статукво..

публикувано на 16.10.25 в 10:00

Какво ядат децата ни в училище?

Точно месец измина от началото учебната година и отново на дневен ред излиза въпросът за качеството на храната, която се предлага на учениците в училищата. Това е тема, която засяга хиляди семейства ежедневно. Днес ще се опитаме за разберем повече за това какво реално стига до ученическите чинии. Спазват ли се изискванията за качеството на храната и..

публикувано на 15.10.25 в 11:53

Справя ли се кабинетът "Желязков"

Справя ли се кабинетът "Желязков" с управлението на страната? Имат ли основание критиките на опозицията към управляващите? Стабилна ли е коалицията? Решава ли проблемите на хората в Северозапада? Отговорите потърсихме в "Посоките на делника". В момента основната политическа война в България e за геополитическата ѝ ориентация . Това заяви..

публикувано на 14.10.25 в 13:14

Как да направим българските общини по-добри места за живот

Годишната среща на местните власти- водещото събитие на Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/, се провежда в курортния комплекс Албена. Събитието е част от проявите, посветени на Деня на българската община. През тази година форумът се провежда от 12 до 14 октомври и преминава под мотото "Безкрайни възможности в..

публикувано на 13.10.25 в 14:27