Кой се крие зад „Този чаровен мъж“

Екипът на вестник „По-странни времена“, с който се запознахме миналата седмица, отново е тук, с някои нови членове, готов да се справи веднъж завинаги с нов проблем – вампири, които не би трябвало да съществуват. Поне така твърдят всички запознати, в това число и старият Когс – човек, прокълнат да казва само истината. Е, тези явно не знаят, че не би трябвало да съществуват, и започват да създават огромни неприятности на жителите на Голям Манчестър.

Местните все така гледат на вестника като на нелепа шега, боклук за объркани умове и любители на лагерни истории на ужасите. Той обаче е много, много повече от това, разбира се. Свръхестественото съществува под различни форми и действа по различни начини, а „По-странни времена“ е тук, за да отразява проявите му, колкото и нелепи да са понякога. Все пак това е вестникът за необяснимото и необясненото. Ако има обяснение, значи няма място в ТОЗИ вестник.

Романът „Този чаровен мъж“ на северноирландския писател, стендъп - комик и телевизионен сценарист Си Кей Макдонъл е вторият от поредицата „По-странни времена“. Ако не сте чели първия, не е проблем. Двата разказват самостоятелни истории, но ако за пръв път се сблъсквате с бившата таблоидна акула и настоящ алкохолик с отблъскващи навици Винсънт Бейнкрофт, вероятно ще преживеете някой и друг шок, а тук-там ще се чудите и какво всъщност става.

Винсънт Бейнкрофт доскоро е диктувал правилата на Флийт Стрийт – улицата на вестникарите и юристите в Лондон, но в момента животът му е извън контрол поради много причини, част от които основателни. Той може и да е изгубил позициите си, също и навиците си да поддържа елементарна лична хигиена и добри обноски, може и да не е изтрезнявал от месеци, но все още е запазил едно – усета си за работата. И от дразнещ грубиян и пияница, той неусетно започва да се превръща в един не по-малко дразнещо трогателен образ, когато истината за падението му започва да изплува.

Неговият заместник редактор Хана Уилис, заета със собствените си проблеми, вече е започнала да му свиква, което не означава, че не забелязва носещата се около него миризма на развалена майонеза с чесън. Така де. Бейнкрофт по принцип си мирише и изглежда потресаващо, но майонезата с чесън е нещо ново.

По-лошото може би е, че Хана е започнала да свиква с мисълта, че светът не е това, което си е представяла преди да започне работа за вестника на откачалките, и че в него всъщност чудовищата наистина съществуват. И обезпокоително често единствените, които стоят между тях и останалите нищо неподозиращи хора, е именно бандата весели негодници от редакцията.

Докато се опитват да си осигурят материали за следващия брой, репортерите на вестника разбират, че из Голям Манчестър шетат нови чудовища – зловещи мъже с остри зъби и нечовешки способности, а полицията е в мъртвата хватка на невидими властимащи, които искат на всяка цена нищо да не излезе наяве. Единствено инспектор Том Стърджис все още се опитва да прави това, което вярва, че е негово призвание, а именно – да разследва, следвайки своя си морален кодекс. Предстои му обаче да разбере, че не е лесно да останеш морален в свят, изтъкан от зависимости и управляван от неморални хора.

Разбира се, вместо просто да отразят събитията, Бейнкрофт и екипът му много бързо се оказват затънали до шия в неприятности, опитвайки се едновременно да разберат какво става, да угодят на могъщите Основатели и да опазят един от своите, към който някой се домогва с всички средства. На своя страна имат само един странен женски дух-пазител, дребничкото зло Доктор Картър, за която никога не е сигурно на чия страна е в момента, и един стар пистолет Блъндербус на име „Чехов“.

Си Кей Макдонъл и този път не изневерява на стила си. Той е забавен до абсурдност, но също толкова здраво стъпил в реалността. Чрез неподражаемия си хумор той вади на показ най-тъмните черти на хората и отново ни напомня, че лудостта може би е най-хубавото нещо, което може да ни се случи в този свят, единствената ни защита пред злото, дебнещо из ъглите му.