Да стане нашето сърце обител на Пресветата Троица

Светата Църква в този ден отново ни напомня думите Христови за кръстоносенето, за необходимостта да вземеш кръста си и да тръгнеш след Господа Иисуса Христа. Господ казва: "Който иска да спаси душата си, ще я погуби, а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Каква полза за човека, ако придобие цял свят, всички блага на този свят, а повреди на душата си?..."

Господ казва: "Който иска да върви след Мене, ... да вземе кръста си и Ме последва". Какво представлява нашият собствен кръст? Често казват, че нашият кръст – това са житейските трудности, скърби, болести, семейни несгоди. Но всичко това го има не само при християните, но и при невярващите хора. Кръст със кръст не си приличат. Двама разбойника висели на кръстовете редом с Иисус Христос, а в Царството Небесно заедно с Господа влязъл само един.

Нашият кръст – това е нашето лично служение на Бога, това е нашето преклонение пред Него в дух и истина, това е и търпеливото понасяне от нас на трудностите, скърбите и болестите. Християнското носене на кръста започва тогава, когато човек с всичките сили на своята душа прибягва към кръвотечащите нозе на Спасителя, омива се в сърдечно и искрено покаяние с Неговата Света Кръв и укрепявайки се с Божията сила, с Божията благодат, започва да живее като послушно, любящо дете на своя Небесен Отец. Да живеем така, че Господ винаги да се радва за нас, а не да скърби, е най-главният и най-трудният подвиг. Сами със собствени сили не можем да постигнем това. Затова преподобни Серафим Саровски е казал, че целта на живота на християнина е придобиване на Светия Дух, т. е. постоянно обогатяване с Божията сила – с благодатта. Тя се дава на християнина, ако той живее духовен живот: чете Свещеното Писание, моли се, пости, посещава богослуженията в храма, изпълнява Божиите заповеди, следва учението на Църквата.

Господ Сам е носил Своя кръст на Голгота, обливайки се в кървава пот. Но Голгота – това не краят, след Голгота следва Възкресението. И всеки от нас има своя кръстен път, своята голгота, но само ако бъдем заедно с Христа, тогава след нашата голгота задължително ще последва радостно възкресение. Амин.

Автор: Прот. Святослав Хохлов

В рубриката "Съвременна Библия" – на прага на новата учебна година да поговорим за прилежните и неприлежните ученици. "Ученици" са били и апостолите Христови. Такива са били и пророците, и всички светии. Всеки християнин трябва да бъде ученик… прилежен ученик! Защо? Прилежният ученик е прилежен човек. Неприлежният ученик изпада в опасността да се превърне в неприлежен човек. Дали това е безопасно? Спомнете си ученика Христов Юда Искариотски и неговата тъмна и тъжна съдба!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.