Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Романът "Шлеп в пустинята" отвежда към суровата реалност

Снимка: Радио ВИДИН

„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш „роман“, защото от всяка дума в него наднича животът такъв, какъвто е, когато най-малко имаме смелост и желание да си го признаем. „Шлеп в пустинята“ е онова, с което се сблъскваме, когато сме най-слаби, най-несигурни, най-уязвими.

Главният герой в него е учител по английски в едно от най-елитните училища в България – русенската английска гимназия. Той е на четиридесет години и на ръба в много отношения. Не, не е криза на средната възраст – по-безнадеждно е! Той е точно там, на онзи балкон, който гледа към Дунава и където предишният ти живот като нищо може да изчезне, подобно на шлеп в пустинята. Там, където едни къси панталони и един пейзаж могат да те спасят от смъртта. На ръба на развода, на прага на лудостта и на една лодка от смъртта.

Той няма име, защото е всеки един, в чието лица ще се огледаме по улиците. Никому неизвестният българин, обикновеният човек без геройства зад гърба си, без поводи за гордост, но с непоносимо богат вътрешен свят, с който не знае как да се справи. Онзи, който не знае какво има, но знае, че то не му стига или му е твърде много. Който не прави разлика между корнишон и звезда, а дъщеря му е по-нестандартна отколкото си е мислел, че може да понесе, и който не подозира, че може да понесе всичко, когато обича без условия. Един неизвестен българин, който не знае колко е силен, и затова се страхува от себе си. Страхува се, че не е достоен за себе си.

„Шлеп в пустинята“ е роман – мисловен поток, в който един обикновен човек, мъж и учител споделя трудностите, които среща, докато се опитва да се нагоди към непрестанно променящите се течения в съвремието, към новите ценности и необходимостите на следващото поколение, към което принадлежи собственото му дете. На пръв поглед не успява съвсем. Не по най-добрия начин. На пръв поглед просто се носи по течението. Но на втори...

На втори животът си остава все така безсмислен, корнишонът – равен на звездите, а разликата между живота и смъртта – един шлеп. А романът на Людмил Тодоров ни понася именно като шлеп по Дунав – бавно и методично. И ни разказва подробно какво се случва, когато в едно семейство хората не си говорят. Какво се случва, когато кризата на личността е предизвикателство, с което трябва да се справяш съвършено сам, защото просто не можеш да обясниш какво се случва зад клепачите ти. А там е война!

Не на последно място, „Шлеп в пустинята“ поставя въпроси, особено актуални в момента. Въпроси за различните, за приемането, за толерантността. За способността да приемаш онова, което не разбираш, плаши те и не си сигурен, че е правилно, но пък си достатъчно уплашен и силен, за да му дадеш шанс. Например да приемеш, че собственото ти дете е различно. Че ти си различен. Че моралът ти е различен и си способен да приемеш повече, отколкото ти се иска да признаеш, особено когато те засяга лично. И че всички понякога или винаги играем роли – било то на влюбена жена или на отчаян рицар в бляскави доспехи.

Автобиография на духовния ми опит! Така определя Людмил Тодоров романа си „Шлеп в пустинята“, за който – съвсем разбираемо – получава наградата „Христо Г. Данов“. Това не е шумен роман, който да привлича внимание. Той е тих и деликатен, почти срамежлив, сякаш се извинява за проблемите, които поставя. Сякаш се извинява за липсващите шлепове, които така и никога не виждаш да преминават зад онзи жилищен блок отсреща.

Людмил Тодоров е актьор, режисьор, сценарист и писател, чието име стои зад филми като „Бягащи кучета“, „Миграцията на паламуда“, „Шивачки“, „Емигранти“ и „Любовното лято на един льохман“, зад романите „Разглобено лято“, „Скептици“, „Хроника на една любов“, сборникът с разкази „Да изгубиш Мечо Пух“, както и множество други проекти. За съжаление, той ни напусна през ноември 2023 г., оставяйки твърде много теми, по които да търсим отговори, твърде много шлепове в пустинята.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Слово за свети великомъченик Димитър Солунски

Днес е Шеста неделя след Неделя подир Въздвижение . Настана светлият празник на Христовия воин и мъченик Димитър, който с вярата си светло озарява всичко и с любовта си подбужда към вечния живот. Този преблажен мъченик за Христа, Димитър, от млада възраст придоби знания и израсна като доброплодна лоза, напоявайки всички с духовна сладост, а..

публикувано на 26.10.25 в 08:00

Виждали ли сте "Градска самодива"

Помните ли трилогията „Змей закрилник“ на Симона Панова ? Помните я, разбира се. Е, каквото и да сте си мислели след финала ѝ, нищо не е свършило. На ход са самодивите! Романът „Градска самодива“ е ново начало за видинските безсмъртни – закрилници и врагове. Той поставя началото на нова история, следваща събитията от „Змей закрилник“...

публикувано на 24.10.25 в 16:55

Научна конференция хвърли нова светлина върху миналото на Видин

Научна конференция се проведе във Видин. "Археологически и исторически проучвания на Видин и Видинския край" бе темата на форума, който събра представители на научни институти, музейни работници и любители на историята. Поводът бе навършването на 100 години от рождението на археолога Йордана Атанасова и 115 години музейно дело във Видин...

публикувано на 24.10.25 в 16:33
Панайот Панов, реставратор

Панайот Панов: Реставрацията връща стойността на картината

Реставраторът Панайот Панов е ръководител на лабораторията по консервация и реставрация към Регионалния исторически музей в София. С него разговаряме за процесите на реставрация на една картина или икона и как правилно да съхраняваме картините си у дома. "... Реставрацията е професия, която възвръща стойността на произведението, което е..

публикувано на 24.10.25 в 16:05

Котараците Сарчо и Пухи – братя и приятели

Трудно ли е да си бяла ангорска котка на село? Никак не е лесно. Как да се опазиш чистичък и беличък - ето това е трудното. Но двамата братя Сарчо и Пухи са доказателство, че може.  Когато се родили, ги мислели за момиченца, но... се оказва, че са момчета и сега се радват на любовта на Иван Трифонов и съпругата му във видинското село..

публикувано на 24.10.25 в 15:05

Ученици организират благотворителен базар и спектакъл в Дреновец

Дванайсетокласници от училище "Никола Й. Вапцаров" в село Дреновец организират благотворително събитие в подкрепа на деца в неравностойно положение. Подготвят театрален спектакъл. Представлението ще е на 29 октомври в киносалона в селото. Със средствата, които са събрани, ще бъдат осигурени коледни подаръци за децата, каза Йордан Александров,..

публикувано на 24.10.25 в 14:42

Изложба за Рогозенското съкровище показват във Враца

По повод 40-та годишнина от откриването на Рогозенското съкровище, музеят във Враца представя тематична изложба , посветена на откриването, изследването и популяризирането му. Изложбата вече е подредена в преддверието на Голямата зала на Художествена галерия "Иван Фунев".  "Тази изложба е ретроспективна и състои се основно от много..

публикувано на 24.10.25 в 12:00