За пътя на непридружените деца бежанци през България

Фрагмент от ''Заедно'' на 11 октомври 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Само през миналата година в България са регистрирани над 22 500 молби за международна закрила, една четвърт от тях са за деца, по данни, които Уницеф - България цитира. Едни от най-уязвими са децата, които пътуват без родителите си. Поискана е закрила за 3843 деца без придружители.

Това са случаите, за които се знае. Понякога за децата, оставени сами, не се разбира или е твърде късно, казват от фондация "Мисия Криле". Едно от тези деца е 15-годишният Ахмед от Сирия, който умира от изтощение в гориста местност край видинското село Големаново, близо да границата със Сърбия. Сигналът е получен в неправителствената организация на 16-и август от семейството на детето. Случаят не е единствен, обясни Диана Димова от фондация "Мисия Криле".

"Случаят с Ахмед не е единственият за нас. Той е поредният случай не непридружено дете, което губи живота си на територията на България, обикновено в гористи местности или в катастрофи. Имаме доста такива случаи. Това се деца, предимно от Сирия, от Ирак, от Египет, от Афганистан. Повечето се момчета и са изпратени от своите родители, буквално за да бъдат спасени на територията на Европа, тъй като, знаете, че когато навършат 18 години, принудително те трябва да влязат на страната на някоя от воюващите страни и да вземат оръжие. Много от тези родители се опитват буквално да спасят децата си, а момчетата в семейството имат по-голям шанс да оцелеят по дългия път с неизвестностите по него. За съжаление обаче, много от тях губят живота си. Те не са подготвени за такъв релеф, такова голямо натоварване. Много от тях намираме в крайно изтощение. Семействата се свързват с нас, когато вече е много късно. Повечето от случаите са в района на Малко Търново, Лесово, Средец, Елхово, Болярово, по бълагро-турската граница, където е входът. Ахмед е успял да стигне с групата, с която се е придвижвал близо до сръбската граница, което е близо 9 часа с автомобил от едната до другата граница. Те няма как да се придвижат свободно, просто да се качат на автомобил, тъй като има различни места, където има полицейски органи, хората, които ги водят, рискуват техния живот, прекарвайки ги през гористи местности. Имаме случаи на изоставени непридружени деца..."

Според Диана Димова ситуацията е доста обезпокоителна, а темата като че ли не вълнува особено никого. Допълва, че през последната година и половина сигналите от близките на непридружени деца зачестяват.

"Незабавно органите, които са намерили такова дете, когато се установи, че то е влязло непридружено, непълнолетно дете на територията на страната, незабавно служителите от структурите на дирекция "Миграция", в това число и специалните домове за временно настаняване на чужденци - те са два - в Бусманци, който е в София и в Любимец, би следвало незабавно да уведомят с писмо компетентната териториална дирекция "Социално подпомагане". С копие следва да се уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето и в най-кратки срокове тези деца да бъдат изведени от местата за задържане или да се уведомят органите на Държавна агенция за бежанците. Към агенцията вече функционират три така наречени "сигурни зони". Две от тях са в София, на територията на бежанските центрове, а един е на територията на бежанския център в Харманли. Тези сигурни зони приемат непридружени деца, доста голям брой. Идеята е та да престояват там по-кратък период от време и да бъдат насочвани към социални услуги в такива специализирани центрове от семеен тип, в които се отглеждат изоставени деца от България, приемни семейства. За съжаление социалната система остава твърде консервативна. Тези деца не са желани. Основанията, които се посочват, че не се познава културния контекст, от който идват децата, че липсват преводачи, че липсва достатъчно компетентност, но от практиката и нашия опит разбираме, че по-скоро става въпрос за дискриминативни нагласи, страх, непознаване, нежелание и тази деца са изключително отхвърлени..."

Диана Димова посочи случая с Ахмед, който по думите ѝ за пореден път показва, че системата за закрила на детето у нас не функционира на нужното ниво. В потвърждение допълва, че повечето от непридружените деца, за които е поискана закрила в България, по някакъв начин успяват да напуснат страната.

"Те се придвижват към сръбската граница и за мен остава загадка как 4000 деца само за миналата година напуснаха територията на България... Как се охранява границата? Защо тези деца са пускани безконтролно да обикалят територията на страната. Как се обявяват за общонационално издирване?"

Всяко дете, което бяга от роднината си заради война или конфликт, има право на международна закрила, за да е в безопасност и да може да преодолее преживените травми. Едни от най-уязвимите са децата, които пътуват без родители, а България като че ли не желае тези деца, коментира Диана Димова.

Ахмед е от тези непридружени деца, чийто мечти остават погребани.

Рязко спада възрастовата граница на непридружените деца, които преминават в страната ни, казва Диана Радославова, съучредител на фондация "Център за правна помощ - Глас в България".

"В Център за правна помощ - Глас в България" се занимаваме с доста широк спектър за защита правата на бежанци, мигранти, лица без документи, лица без гражданство, които достигат до нас. Непридружените непълнолетни случаи също са едни от тях. Това са деца, повечето от тях вече отседнали в България, т.е. те са в процедура за закрила. Това са случаите, които достигат до нашия център в София, където предоставяме правна помощ. От друга страна работим доста активно с партньорската организация "Мисия Криле"... През партньорската организация до нас достигат сигнали за доста по-драстични случаи... Достъпът до територия остава първият и може би най-сериозен проблем, с който се сблъскваме, тъй като практиките на насилствени отблъсквания по българската граница се увеличават. Независимо от това, че бройките по статистиките в дирекция "Миграция" и в Държавна агенция на бежанците намаляват като регистрация, постъпили искания за закрила, включително и на деца, но реално погледнато, това се дължи и на увеличаване на бройките на насилствените отблъсквания. Те не могат да бъдат изчислени, тъй като никъде не се регистрират. Сега за 2024-та година до момента, подалите молба за закрила в България са около 2064. Това са по данни на Държавна агенция за бежанците. 771 от тези деца са под 15 години, т.е. ние виждаме рязко спадане на възрастовата граница. В същото време 1395 от тези производства са прекратени, пак по данни на Държавна агенция за бежанците. Това значи, тези деца, както са влезнали и са регистрирани, така те са напуснали. Откъде са напуснали? От сигурните зони, където са били настанени. Към настоящия момент приемът на деца, които са непридружени, става в така наречените сигурни зони, които са към приемателните центрове на Държавна агенция за бежанците."

Според Диана Радославова, в законодателно отношение страната ни е отговорила на немалко от изискванията за защита на мигрантите, но те трябва да бъдат прилагани.

Споделете

За пътя на непридружените деца бежанци през България

Галерия

Да обръщаме взор към Бога - извор на светлината

Има ли решение проблемът с безводието

Как работи моделът "плащаш, колкото изхвърляш"

Кога ще заработи Социалният план за климата

Мотористи закриват сезона с импровизирана среща във Видин

Болницата в Лом очаква своите нови библиотечни пространства

В "Музикална зона" на 27 ноември 2025 слушаме ZZ Ward

За БНР

Радио Видин