Романът "Освен това танцувам" на френските писатели Ан-Лор Бонду и Жан-Клод Мурлева

Пиер-Мари Сото е успешен писател, носител на наградата Гонкур, който вече не пише. Вдъхновението му си е отишло на 28 октомври 2010 г., точно в 21 часа и 15 минути. Висок е 1,92 м, женен четири пъти, с шест свои деца и няколко доведени.

Аделин Пармелан е висока, дебела, брюнетка, ако вярваме на нейното собствено описание. И да не вярваме, с друго не разполагаме – нито ние, нито Пиер-Мари, – макар бързо да става ясно, че Аделин пее в църковен хор и обича да танцува. Освен това не е начинаещ писател, както първоначално си мисли той. Макар да владее думите до съвършенство, тя няма желание и амбиции да пише.

И двамата не се чувстват добре в кожата си. И двамата са в деликатен период от живота си. Тя, защото се съвзема след загубата на дете, той, защото е изоставен и вече не може да пише. И двамата имат нужда от подкрепа, за да се изправят след ударите, които са понесли.

Романът "Освен това танцувам" на френските писатели Ан-Лор Бонду и Жан-Клод Мурлева е написан в епистоларна форма, като кореспонденция чрез имейли между няколко души, но основно между Пиер-Мари и Аделин. Това е книга, която ще ви накара да се смирите, да обичате, може би да танцувате, а защо не и да започнете да употребявате по-малко многоточия. Ан-Лор Бонду и Жан-Клод Мурлева обединяват таланта си за да напишат едно истинско бижу – роман на четири ръце.

Романът всъщност е създаден точно така, както звучи – под формата на съобщения. Ан-Лор Бонду и Жан-Клод Мурлева го създават, разменяйки си имейли от името на своите герои, без да знаят кой накъде ще насочи историята със следващото си писмо, докато накрая тя не получава своя логичен завършек без да изпада в познатите клишета. Финал, който може би всъщност е началото на нещо ново. Вероятно именно в тази спонтанност се крие и естественото звучене на историята на Пиер-Мари Сото и Аделин Пармелан.

Всичко започва с един мистериозен пакет, изпратен от Аделин, в който Пиер-Мари предполага, че има ръкопис на поредния неизвестен начинаещ автор. А едва ли има нещо по-досадно от ръкописите, които прохождащите автори изпращат на вече утвърдените такива, мечтаейки за звездния си пробив. За разлика от други път, поради някаква причина сега Пиер-Мари се чувства длъжен да върне отговор, макар и хладно учтив, само за да обясни, че никога не отваря писма и пакети от почитателите си. Така започва кореспонденцията между двамата.

Отначало размяната на имейли тръгва плахо и колебливо. Пиер-Мари е в неизгодната позиция на популярната личност, за която има всякаква информация в интернет, докато Аделин е пълна мистерия и това ѝ позволява да си измисли своя история, ако пожелае. А тя дали желае? Кои от нещата, които споделя, са истина и кои плод на въображение не е ясно, но за Пиер-Мари и няма особено значение. Твърде бързо за него се оказва от значение единствено да продължават да си пишат. И ако цената е никога да не докосва онзи мистериозен пакет, то той е готов да я плати. Или поне така си мисли.

Зад тънкия хумор на двамата герои непрекъснато прозира страданието им, което е истинската спойка помежду им. Трогателно крехки, дори наивни в опитите си да убедят сами себе си, че се справят с разочарованията, Аделин и Пиер-Мари нямат представа колко самотни са в действителност и колко много имат нужда един от друг без никога да са се виждали. А в онзи добре опакован пакет чакат отговори, отдавна търсени и от двамата.

Ан-Лор Бонду пише стихове и разкази от деветгодишна възраст. Има бакалавърска степен по литература, занимавала се е с театър. Интересува се от работа с деца в затруднено положение, сред които често организира писателски работилници. До 2000 г. работи за френската издателска група „Bayard“, след което напуска, за да се отдаде изцяло на писането.

Жан-Клод Мурлева пък е автор, спечелил си своята популярност с писането на романи, насочени към младежите. Именно с тях печели редица награди, сред които и Мемориалната награда на Астрид Линдгрен, като става първият френски автор, който я е получавал.