Излекуването на гадаринския бесноват

"В разказа на евангелиста за изцелението на гадаринския бесноват има няколко много интересни момента.

Първият момент, на който не може да не обърнем внимание е, че жителите на Гадаринската страна развъждали свине, което категорично било забранено от Мойсеевия закон.

Второто е, че Спасителят чува молбата на бесовете и не ги отправя в бездната, разрешават им да влязат в тези същите прословути свине, така че цялото стадо се хвърлило обезумяло в морето.

И третият момент, навярно най-важният в тази притча – това е този страх и ужас, който обзел жителите на тази страна, когато те видели явното чудо на изцелението на неизцелимата, както им се струвало, духовна болест на човека. Когато те видели какво станало, целият град излязъл да срещне Христос, но не за да Му поблагодари, да се удиви на Неговата божествена сила и да чуе спасителните думи. Те излезли насреща Му с единствената цел – да не Го допуснат в своя град, да не Му дадат възможност да влезе в семействата им, да не Му дадат да разруши този наложил се начин на живот, който за тях представлява най-главната ценност.

Днешното Евангелие е едно от редките свидетелства за това как човек моли Бога, моли Христа Спасителя да се махне някъде по-далече. Това е свързано съвсем не с неверие в Христа. Свързано е с това, че хората категорично отказват да изменят същия този начин на живот, който бил установен и станал за тях най-важното.

Изводът, който ние трябва да направим от днешното евангелско повествование, се заключава в следното: всеки път, когато в нашия живот нахлува нещо такова, което ние изобщо не очакваме, което разрушава нашите планове, което е в разрез с нашите пожелания и представи, ние трябва да се спрем и много сериозно да се замислим. Да се замислим не заради какви грехове ни се праща това, а да се замислим какво иска Господ от нас в тази ситуация.

Какво искал Господ от жителите на Гадаринската област, когато извършвал това изцеление на бесноватия? Той искал хората да се покаят, за да усетят близостта на духовния свят и да осъзнаят, че множеството техни проблеми, покрай които те минавали, всъщност, не били нищо друго, освен някаква форма на служение на демоничните сили.

Но Бог не насилва никого. Той оставя възможност на самия човек да избере този път, по който ще върви по-нататък – или към Вечния Живот, или към вечната погибел. Жалко, че жителите на Гадаринската област избрали второто. Но какво ще изберем ние с вас – зависи изключително от нас самите."

Автор: Протойерей Павел Великанов

В рубриката "Съвременна Библия" – "Това като изговори Иисус, дигна очите си към небето и рече: Отче, настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти" /Йоан 17:1/. Христос повдигнал очите си към небето в най-тежкия си земен момент. След броени минути щял да потегли към Голгота. Защо е направил това? Защо е вдигнал очи към небето? Какво искал да види? Какво очаквал да получи? Да излезеш от земната депресия е нужно да потеглиш нагоре. Може би това пътешествие започва с поглед към небето!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.