"Докато чакаме линейката" на Андрей Звонков - роман, който може да спаси живота ви

Тази седмица ще поговорим за една книга, която вероятно не е препоръчителна за хора, склонни към хипохондрия, защото в нея става дума за лекари и пациенти. И то не за какви да е лекари, а за екип от спешната медицинска помощ и за случаите, с които ги сблъсква работата им.

За съжаление, никой от нас не е застрахован срещу злополуки, изискващи незабавна помощ, а често пъти точно в този момент наоколо няма медицинско лице, което да поеме нещата. Понякога можем да се обадим на спешния телефон и да дочакаме линейката, но друг път всяка секунда е от значение, а разликата между живота и смъртта са минути или дори секунди.

Колко от нас всъщност знаят как да реагират в такъв момент и са готови да помогнат без да изпадат в паника и да влошат ситуацията? При задавяне, удавяне, изгаряне, кръвоизлив, счупена кост, автомобилна катастрофа или токов удар например? Или дори при неочаквано раждане, когато няма време да се стигне до болницата. Колко често се случва някой да има нужда от помощ, наоколо е пълно с хора, но никой няма представа как да реагира и с какво да помогне!

Бившият фелдшер и настоящ лекар от московската спешна помощ Андрей Звонков е написал книга, наречена "Докато чакаме линейката", в която дава отговори на всички тези въпроси. Проиграва всеки сценарий, дава съвети за правилна реакция в разнообразни животозастрашаващи случаи. Дава ги обаче не като преподавател на учениците си, а разказвайки живи, вълнуващи и много лични истории. Неслучайно на корицата на книгата стои пояснение, че в нея ще откриете „истории, които могат да спасят живота ви“.

Основното достойнство на "Докато чакаме линейката" е именно, че това не е учебник, макар в книгата да има много от учебниците по медицина. Това всъщност е историята на студентката по медицина Таня Савина и фелдшерът Саша Ерофеев, които съдбата събира в един екип за няколко месеца, докато тече задължителният стаж на Таня. След всяка история, в която виждаме как Таня и Саша спасяват нечий живот, докато малко по малко търсят и намират път един към друг, има и пояснения за съответния казус – за специалисти и за неспециалисти. Има полезни съвети за различни заболявания и състояния и начините да се реагира правилно, докато пристигнат медиците.

Освен това, след като прочетем „Докато чакаме линейката“, може би ще се научим по-добре да разбираме съветите на лекарите и да се ориентираме в критична ситуация. Удивително често пациентите сами усложняват нещата поради незнание и непознаване или подценяване на собствените си симптоми. „Аз хапчета не пия“ не е повод за гордост, но много лесно може да стане повод някой да умре.

Да не забравяме обаче, че колкото и да е подробна и вярна информацията в една книга, най-доброто при спешен случай винаги е първо да се извика специалист, а едва след това да направим всичко по силите си пострадалите да го дочакат.

И ако все пак намерим някакви недостатъци на „Докато чакаме линейката“ в литературно отношение, нека не забравяме, че тя все пак е писана от лекар, който не е имал за главна цел да създава гореща романтична история за лятно четене, нито шпионски трилър. Най-точно би било да кажем, че това е образователен роман, написан, за да ни припомни принципите в оказване на първа помощ, които иначе сме свикнали да помним само докато минем съответния изпит за шофьорската книжка.

Андрей Звонков е роден на 3 април 1960 г. в Москва. Пише научна фантастика и медицински истории. След завършване на медицинското си образование в продължение на няколко години работи като фелдшер в руската столица. После две години е спортен лекар на националния отбор на Русия по ски скокове преди да започне работа в спешното отделение на Московския департамент по здравеопазване. Там остава повече от 20 години.

Така че той определено знае за какво говори, когато става дума за овладяване на критични състояния. Споделя, че героите му имат своите реални прототипи в живота, макар съдбите им да не са идентични с тези на литературните им образи, а истинският Саша Ерофеев се оказва приятел и бивш колега на Андрей Звонков. Вдъхновение за историите, които разказва, Звонков черпи от разказите на пациентите, с които се среща в центъра за кръвопреливане, оглавяван от него.