Тебеширеният човек отново е тук!

Минали са тридесет години, откакто четири момчета, следвайки странни тебеширени знаци, намират в гората части от тялото на убито момиче. Дебелия Гав, Железния Мики, Еди Мюнстър и Хопо сами са измислили тези знаци, с които да се забавляват и да си разменят тайни съобщения през иначе безкрайно скучното лято на 1986 г., но ето че още някой се е включил в играта им и използва тебеширените човечета, за да обърне играта в нещо ужасяващо.

„Тебеширения човек“ е първия роман на британската писателка Каролайн Дж. Тюдор. Написан е в ретроспекция, следвайки паралелно две времеви линии – настояще и минало. Разказът е от първо лице, от името на Еди, който през 1986 г. е едва на дванадесет години и просто обича да се забавлява с приятелите си, докато един инцидент в местния лунапарк не го запознава със странния господин Халоран. А после се случва и убийството, което сякаш взривява градчето, изваждайки на показ твърде нелицеприятни страни от живота на някои негови жители, и след което малката момчешка групичка ще носи последствията в продължение на десетилетия.

По онова време господин Халоран е нов в градчето, дошъл да преподава в местното училище. Еди пък разполага с твърде много време за себе си заради работата на родителите си и опитите им да се справят със собствените си проблеми. Майка му е лекар, който привлича нежелано внимание заради новата клиника за аборти, която отваря в града. Една консервативна част от населението е готова на всякакви изстъпления, за да я спре. Баща му пък се опитва да се утвърди като писател и журналист на свободна практика, борейки се с чувството си за неудовлетвореност.

Еди и господин Халоран просто са обречени да намерят общи неща и да започнат да си имат доверие. Може би не и за най-големите си тайни, но все пак доверие. А междувременно наоколо започват да се случват странни и зловещи неща, които сякаш са само подготовка за кулминацията – убийството на Момичето от въртележката. И всички си мислят, че знаят кой е убиецът. Всички, с изключение на Еди.

Тридесет години по-късно Еди все още е в градчето, все още живее в малко зловещата си родна къща, все още е в същото училище, макар и вече като преподавател, и си мисли, че е загърбил миналото. Докато един ден не получава странно писмо, съдържащо и пликче с парче тебешир в него. Дебелия Гав и Хопо получават същите. Само те тримата са останали от старата банда.

Дали писмата са нечия неуместна шега обаче или се задава нещо, което в крайна сметка ще разреши трийсетгодишната загадка?

Както може да се очаква, задава се ново убийство. Един от някогашните момчета ще умре. Същият, който твърди, че най-накрая е разбрал кой стои зад убийството на онова момиче през 1986 г. И Еди най-накрая признава пред себе си, че за да може най-накрая да продължи напред, трябва да разкрие всички зловещи загадки, чакащи вече три десетилетия.

Покрай криминалния елемент, романът поставя и сериозни въпроси с особена актуалност в днешно време. За правото на аборт и противниците му, за манипулирането на обществото и популизма, за домашното насилие и отношението на същото това общество, когато то се случва в семейства на хора с висок социален статус, за старческата деменция и отношението към хората, страдащи от това ужасно заболяване, за социалните политики по редица въпроси и за склонността на тълпата да заклеймява по презумпция различните, новодошлите, „чуждите“. Освен това романът говори за детските страхове и доколко детството ни определя в какви възрастни ще се превърнем. За грешките на младостта и разочарованието от порастването. А за края оставя най-хубавото – развръзката, която е колкото очаквана, толкова и изненадваща.

В книгата на Каролайн Дж. Тюдор читателят вероятно бързо ще открие поне няколко паралела с творчеството на Стивън Кинг. Запознавайки се с детската група около Еди, няма как да не си спомним за същата групичка, която Кралят на ужаса описва в романа си „То“. Самата Каролайн Дж. Тюдор не крие, че е заимствала от него някои похвати, без обаче да превръща „Тебеширения човек“ в поредния фен фикшън.Може би затова и до края на романа читателят не спира да си задава въпроса: „Кой все пак го е направил?“

Каролайн Дж. Тюдор е родена в Солсбъри, Великобритания. На шестнадесет години напуска училище заради анорексия. В последствие работи като копирайтър в рекламна агенция, репортер, радио сценарист и озвучител, а в един момент ръководи и фирма за разхождане на кучета. Докато работи във фирмата, започва да прави опити да пише, но в продължение на десет години получава откази от издателствата, докато през 2018 г. най-накрая не прави своя пробив с първия си роман, а именно „Тебеширения човек“.