Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?
Ще намерят ли отговор сериозните проблеми за решаване, сред които концентрацията и непрозрачната собственост, сливането на икономически и политически интереси, липсата на синдикална защита и недостатъчната професионална подготовка на журналистите?
Темите дискутираме с д-р Илия Вълков, журналист, преподавател в УНСС и автор на анализа.
Радио ВИДИН: Не искам да съм черноглед, но от Вашия анализ, както и от мои впечатления, сякаш да си журналист в днешни дни определено не е атрактивна професия.
"Това е така. Не виждам дали има спор в тази констатация. Трудна професия, подложена на доста сериозен натиск на моменти. Не особено добре платена. За съжаление, с не добър имидж в обществото. Затова, а и вероятно и винаги, журналистиката не е била професия за всеки".
Радио ВИДИН: Проблемите, които обобщавате, които са познати на обществото от доста време, поне аз мисля, че се наблюдават по цял свят. Има ги в западната демокрация, със сигурност са много изострени в страни като Русия. Проблемът не е само в България.
"Така е. В случая изследването, което правим, е фокусирано само върху България и българската медийна среда. Аз смятам, че подобен тип изследвания трябва да се мислят в локален и регионален контекст заради особеностите на обществената и политическата среда, защото медиите са част от публичната сфера. Не бива да бъдат мислени и вадени от средата, която живеем, обитаваме и се опитваме да променяме. Колкото и да се виждат някакви общи тенденции в медиите, които преливат на принципа на скачените съдове - да, можем да кажем, че това, което наблюдаваме като процеси в Съединените щати по отношение на медии, журналистика, политици и институции, могат да се видят подобни примери и тук в България, както и в Западна Европа. Все пак това са си нашите проблеми, много уникални и според мен на моменти неповторими в другата среда и ситуация".
Радио ВИДИН: Тези проблеми, които понякога се отдръпват, а в друг случай се изострят, могат ли да бъдат преборени?
"Много зависи това от самата професионална общност, а и дори понякога зависи от това дали тя би могла да бъде подпомогната от публиката и гражданите. Медиите са колкото на работещите в тях, на журналистите, които упражняват професията, толкова и на читателите, зрителите и слушателите на тези медии. Ние, за съжаление, в годините назад направихме всичко възможно да огорчим гражданите, да намалим до минимум доверието в нашата работа. Голяма част от хората, които ни гледат и слушат, смятат че журналистите повече работят за тези, които са на властта, на върха на управлението, работят за различни икономически и бизнес интереси и са загърбили отдавна интересите на гражданите. Но все пак смятам, че има журналисти, които си вършат работата и вярват в тази професия. Тя, колкото и да звучи идеалистично, има обществена важност, обществена мисия, която трябва да изпълнява".
Радио ВИДИН: Да върнем лентата 10 години назад, когато беше онова дълго всевластие на Борисов. Тогава обществото беше недоволно от начина, по който действаха дадени журналисти. В последните години, когато за известен период бившият премиер слезе от сцената, пробиха си път нови формации, виждам че този елемент се запазва: пристрастието. Сякаш за едните може, ако са от "нашия лагер", а за другите не. На мен това не ми харесва.
"С право не е редно да Ви харесва. Обективността в журналистиката - тя по принцип винаги е била подлагана на оспорване и е била под въпрос... за съжаление, може би заради това, че имаме много сериозно атомизиране и парцелиране на политическата среда и на публичното пространство, има много сериозно политизиране на процесите на взимане на решения в нашето общество заради времената, в които живеем, а и наистина може би политическата криза, която в момента наблюдаваме, поредицата от изборите от последните 3-4 години... това се пренася и в медиите. Има много силна политизация на журналистиката, много силна политизация на медиите. Има журналисти и политици, които взимат крайни позиции, все по-малко крият личните си политически убеждения и ги пренасят в работата си. От една страна, това може би се харесва на една част от публиката и гражданите, които симпатизират на съответните политически сили. Но пък другите, които не харесват подобен тип позиция, още повече виждат обслужващата функция и обслужващата позиция, която заемат някои журналисти, а това още повече подкопава доверието в медиите".
Радио ВИДИН: Проблемът със собствеността на медиите, за непрозрачността, как може да бъде решен?
"Проблем е, но Вие кажете как може да бъде решен? Има регистър, задължителен регистър, за депозиране и осветяване на собствеността, дори финансирането на медиите, който се поддържа от Министерството на културата. Въпросът е, дали институциите и държавата имат необходимите ресурсите да го поддържат този регистър? Назад във времето е имало допитвания до гражданите, правени са национални представителни изследвания, в които се вижда, че гражданите не се интересуват твърде много от това кой е собственик на дадена медия или как се финансира. Това е проблем, който е част от т.нар. медийна грамотност- за да можем да взимаме информиран избор и да знаем кой и как подлага една или други теми в публичното пространство, начинът по който те се формулират и как влияят върху нашите емоции, за да вземем след това решение, зависи от първоизточника на информация. Има и още нещо, свързано с доверието: отблъсквайки хората, нашите читатели, слушатели и зрители, да подкрепят независимостта на изданието, по един или друг начин да бъдат склонни да плащат за добро и качествено съдържание, те биха направили много по-възможно и по-добра работната среда на журналистите, да могат да работят в техен интерес. В момента голяма част от изданията, особено регионалните, които много трудно се самоиздържат, принудени са да търсят други източници на финансиране. Когато работят с други алтернативни източници на финансиране, много по-лесно се прокарват частни интереси, а това изкривява информацията и обективността".
Радио ВИДИН: Няма систематична работа за повишаване на медийната грамотност. Чудя се обаче дали това поколение, което е на +50 години, дали не е твърде късно тепърва да се запознава с подобни механизми. Тезата ми е, че това трябва да се заложи от най-ранни години в образованието, за да подготвяме личностите. Желязото се кове, докато е топло.
"Така е, да. Горещо дори. Наистина трябва да се работи още от най-ранна детска възраст, но има доста програми, които са фокусирани именно върху хората на по-зряла възраст и не бива тях да ги изолираме от съвременните процеси и тенденции. Има неправителствени организации, дори Коалицията за медийна грамотност работи по места с по-възрастни хора. След като един човек може да поддържа и да ползва съвременните технологии, има профили в социалните мрежи като Фейсбук, защо да не може да се работи с него да разпознава опитите за манипулиране на информация и съдържание в дигиталното пространство? Аз мисля, че може да се работи в тази посока, стига да е системно и полезно за всички участници в този процес".
Радио ВИДИН: Вие, освен журналисте, сте и преподавател. Има ли го все още този интерес към журналистиката от студентите? Как гледат на професията?
"Последните няколко години в УНСС, където преподавам, има много голям интерес към журналистиката и комуникациите. Имаме само за тази година свръхприем - три пъти повече от държавната поръчка. Ако имаме 50 планирани студенти, които трябва да приемем в двете специалности "Медии и икономика" и "Медии и журналистика", ние имаме записани 180 студенти. Има 130, които са платено обучение. Интересът към журналистиката, към комуникациите, е много голям. Друг е въпросът, къде могат да намерят те реализация? Аз винаги съм смятал, че не от всеки става журналист. Съвременното образование и образователна система е така изградена, че тя разчита и на обучението до края на живота. Винаги трябва да се създаде някаква основа, а смятам, че ние създаваме условията да се създаде добър фундамент. А след това те да се надграждат с времето. Относно дали от всеки ще стане журналист? Съмнява ме. За мен е достатъчно от един курс да създадем десетина добри журналисти, които наистина ще съумеят да се развият в тази професия и ще направят добро име и ще работят за интересите на обществото. За мен това би било успех".
Радио ВИДИН: Не искам да подценявам обучението и подготовката. Съгласен съм, че не от всеки става журналист. Според мен лично нашата професия до някаква степен е призвание. Свързана е с огромна лична култура, голям интерес към случващото. Изобщо стремежът да се развиваш като личност, да следиш всички теми.
"Добре, съгласен съм".
Радио ВИДИН: Виждал съм много журналисти по образование, но не е задължително да си на ниво.
"Съгласен съм. То е и призвание, да. Всеки добър професионалист смятам, че който иска да се развива, вярва и харесва това, което прави, той също вижда призвание в своята професия. Същото е и при лекарите, при учителите. Всеки, който се занимава с обществена дейност, също може да види призвание в своята работа".
Радио ВИДИН: Синдром, който идва от Запад: политизация на медиите. Поне според мен. Все повече журналисти скачат напред и отиват в политиката. Хора от политиката пък водят по телевизията предавания.
"Този проблем може би идва от, ако е проблем, защото по-скоро е тенденция, заради това, че журналистиката е отворена професия, всеки може да нарече себе си журналист. А дали от гледна точка на професионалните стандарти е журналист, е друг въпрос. Мнозина видяха възможност през журналистиката да направят име или поне да станат публично известни. Чрез този капитал, който имат, след това да го насочат в друга посока. За мен това понякога, дори много често, това е злоупотреба с доверието на хората. Виждаме такива прескоци от политици, които много искат да бъдат телевизионни водещи и да се възползват от доверието, което могат да изградят през една медия. А пък и журналисти, които в един момент решават да използват известността и популярността, за да влязат в политиката. Това е може би компенсиране на някакви недостатъци и дефицити, които ги има и в политическото, и в журналистиката".
Радио ВИДИН: Какви са шансовете на класическата журналистика срещу модерните тенденции? Младите все повече залагат на интернет форматите, на подкастите. Повечето от нашите политици днес избират онлайн пространството. Аз си признавам, че са ми отказвали интервю, защото не съм достатъчно известен. Грозно и обидно.
"Така е, но всички се изправяме пред този проблем да получаваме откази".
Радио ВИДИН: Да, но все пак тяхната работа е свързана с нашата и обратното. Наложи се като тенденция политиците да бягат от интервютата.
"Бягат, да. Вижте, че и партийните лидери на големите политически сили да дават класически интервюта за медии, които са критични към тяхната работа, решения и поведение. Както ги няма и т.нар лидерски дебати по време на изборите".
Радио ВИДИН: Което е притеснително. Разваля се цялата среда, която поначало е развалена. Нашата работа е да търсим истината, тяхната - да ни дават отговорите.
"Пречи и на информирания избор на гражданите. Те могат от едно интервю, ако е достатъчно добро, да решат за кого да гласуват или изобщо да гласуват. Виждаме, че има доста голям отказ от участие в политическия живот на страната на много голяма и значителна група от българските граждани".
Радио ВИДИН: Винаги съм се чудил как половината общество как следи този процес. Аз, примерно, бих искал да чуя тези хора какво предлагат, как ще го направят. По нито една медия не се случва. Гласува се механично.
"Да".
Радио ВИДИН: По-трудно ли е да се работи като регионален журналист във Видин, в Стара Загора, отколкото в българската столица?
"Категорично регионалните журналисти са подложени на много по-голям стрес и натиск, защото общността е много по-малка, медиите са по-малки. Всички се познават в по-малките населени места. Ако има някакви форми на натиск, те са много по-лесни осъществими. Тук няма защитата на голямата медия и голямата организация. Колегите в страната по места мисля, че наистина им е по-трудно да правят добра журналистика".
Радио ВИДИН: Особено след пандемията след COVID-19 се наложи проблемът с дезинформацията. До съвсем скоро тя ни заливаше под формата на чужди новини, но в последно време, както отбелязва анализът, тя се пренася на роден терен. Политиците помагат.
"Помагат, дори са сред водещите източници на дезинформация и манипулиране на факти, защото подозирам, че това и заради неспиращата политическа кампания, в която живеем. Вижда се, че и представители на институции, и представители на политическата класа, имат нужда да бъдат опровергавани често пъти чрез проверка на фактите, които те самите излагат. Това е, както казахте Вие, не е единствено и само тенденция в България. Ние видяхме в годините назад феномена Доналд Тръмп колко често се налагаше американските медии и журналисти да проверяват неговите твърдения и да го опровергават, дори когато беше в позиция на президент".
Радио ВИДИН: Има ли период след падането на Живковия режим, в който е имало сравнително голяма свобода на словото?
"Не мога да правя сравнение. Аз не се чувствам по-малко свободен сега през годините, в които работя, защото имам вече около 20тина години стаж професионален. Трудно ми е да правя такива сравнения поне за себе си. Когато има много сериозни турбуленции в обществото - икономически и политически, това оказва влияние върху взимането на решения в медиите и в редакциите. Когато има преломни моменти, е по-трудно да се прави журналистика. Когато има периоди на спокойствие, на икономически и финансов разцвет, на стабилност на управлението, журналистите като че ли се чувстват малко по-свободни и не са подлагани на някакви системни атаки или опити за влияние и натиск".
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..
Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..