Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Над 1,6 млрд. лева годишно е ползата за България, ако влезе в Шенген

Снимка: Радио ВИДИН

На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти всички държави членки на Европейския съюз прилагат споразумението. Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн също прилагат шенгенските правила, въпреки че не са членове на ЕС. Пространството обхваща население от над 420 000 000 души и територия от близо 4 300 000 км². Експертите очакват редица ползи за България от пълноправното й приемане в Шенгенското пространство. 

"За всички граждани ползите ще са много големи. А специално за бизнеса, превозвачите казват, че 240 евро на ден на камион са разходите, които плащат във връзка с това, че не сме в сухопътния Шенген. Пресметнато е за икономиката, че около 1,5 млрд. ще е плюсът за България от приемането ни в Шенген, но трябва да подчертая, че финалното решение ще бъде взето на 12 декември", каза преди дни при посещението си на Дунав мост 2 във Видин служебният премиер Димитър Главчев.

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1,63 млрд. лв. годишно ще има за България, ако се присъедини към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН) в специално проучване, проведено по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията за икономическото въздействие на предстоящото решение българските граждани да пътуват свободно между отделните държави членки, без да подлежат на граничен контрол. Министърът на икономиката Петко Николов отбеляза, че положителните резултати от присъединяването на България към Шенгенското пространство не са с еднократен ефект, а ще се засилват с все по-дълбоката икономическа интеграция между европейските държави:

"Според доклада на БАН преките загуби за България от забавянето на пълното присъединяване към Шенген възлизат на 845 млн. годишно, включително за тежкия автомобилен транспорт, за производителите и износителите на стоки. Към тази загуба трябва да се добавят и пропуснати ползи под формата на очаквани алтернативни приходи от използването на загубеното в престой време за допълнителна работа на тежкотоварния транспорт, което възлиза на около 550 млн. лева. Така преките и потенциалните ползи от премахване на сухопътния граничен контрол възлизат общо на около 1,3 млрд. лева годишно. Към тази стойност трябва да се добавят и очакваните спестени преки разходи по отношение на общия екологичен ефект при премахването на сухопътния контрол - около 7,5 млн. лева годишно. Не на последно място трябва да отбележим и пропуснатите преки и потенциални ползи за българските граждани от спестени около 350 000 дни чакане по границите и съответстващите им около 35 млн. лева в потенциални месечни работни заплати. Така общият ефект от преки и косвени разходи за гражданите и бизнеса от пълното присъединяване на България към Шенген достига до 1,7 млрд. лева."

Ползите от Шенгенското пространство са свързани с намаляване на трафика по границите, подобряване на транспортната свързаност и развитие на логистичната инфраструктура, което ще допринесе за засилване на икономическите отношения в региона, както и за повишаване на инвеститорския интерес към страната.

От присъединяването към сухопътния Шенген ще спечелят и  гражданите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 218 000 дни. От това би могъл да спечели и българският туристически бизнес с около 71 млн. лв., подчертават икономистите. Освен това фискалните преки ползи от присъединяването на България се оценяват на около 138 млн. лв.

Членовете на Европейския парламент отново обсъдиха неотложната необходимост от премахване на контрола по вътрешните сухопътни граници и пълноправното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство. България и Румъния отдавна са готови за Шенген и решението не трябва да е политическо, каза евродепутатът Андрей Новаков. България чака прекалено дълго за пълноправно членство в Шенгенското пространство, отбеляза и евродепутатът Емил Радев. Евродепутатът от „Възраждане“ Станислав Стоянов пък заяви, че настоящият модел на Шенген не функционира и не гарантира сигурността на европейските граждани.

Финалното решение за влизането на България в Шенген по суша от 1 януари се очаква да бъде взето на 12 декември. "Нека 2025 г. донесе по-силен Шенген", призова в тази връзка председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. 

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Единственият възможен или рисков е първият ни бюджет в евро?

Проектът на държавния бюджет за 2026 година беше одобрен от кабинета и внесен за обсъждане в Народната събрание. Той е разработен при 3 процента дефицит и растеж на икономиката до 2,7%. Предвижда се държавният дълг да достигне 31,3% от БВП, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е до 10,44 милиарда евро. Данък..

публикувано на 18.11.25 в 11:45

Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон

Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която  Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за..

публикувано на 17.11.25 в 12:00

Село Чирен: Заедно можем повече!

Село Чирен е разположено е в Западния Предбалкан, в подножието на ниския планински рид Милин камък. Намира се на около 15 км от областния център град Враца. Природата тук е уникална, има множество изворни води, наблизо е  природният феномен Божият мост, местността Милин камък, но най-голямата известност селото придобива от  находището и..

публикувано на 14.11.25 в 12:00
Тома Ушев

Тома Ушев: Безвластието се усеща по-силно и от корупцията

Стратегическите решения, които ще определят следващото десетилетие на европейския континент и ролята на България в тях, обсъдиха политици и експерти.  Основните акценти включваха ролята на НАТО, регионалните инициативи, механизмите за ограничаване на корупцията и укрепване на отчетността.  Представени бяха и начини, по които може да се..

публикувано на 13.11.25 в 10:00

Ресторантьори на прага на еврозоната - какви са проблемите в бранша?

От Българската асоциация на заведенията и Сдружението на българските заведения изразиха остро несъгласие с предложения държавен бюджет за 2026 година. Според тях заложените данъчни промени ще нанесат сериозен удар върху ресторантьорския и хотелския сектор. Председателят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов сподели, че..

публикувано на 12.11.25 в 10:45

Замръзна ли отново строителството на новия път Видин-Ботевград?

Новият скоростен път Видин-Ботевград е определен като приоритетен за правителството, но предвидените за строежа му средства в следващите години са по-малко. Към момента строителни дейности се извършват само в два от шестте участъка между Видин и Монтана. Отсечката Мездра-Ботевград се очаква да е напълно завършена чак в края на следващата година...

публикувано на 11.11.25 в 11:40

Има ли криза за пелети и колко ще ни излезе отоплението тази зима

Времето тази есен застудя по-рано. Отоплителният сезон започна, рязко се увеличи и търсенето на пелети. Повечето видинчани се отопляват на климатици, показа анкета на Радио Видин: "На климатик. По- удобно, по- изгодно ми е... На пелети от камината на Община Видин. Климатикът си е студена топлина... На климатик. Така, поне ние по -изгодно. А..

публикувано на 10.11.25 в 14:43