Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Над 1,6 млрд. лева годишно е ползата за България, ако влезе в Шенген

Снимка: Радио ВИДИН

На 31 март тази година страната ни влезе в Шенген по въздух и вода, а следващата седмица - на 12 декември, се очаква решението на вътрешните министри на ЕС България и Румъния да влязат в общото Шенгенско пространство и по суша от 1 януари. Шенген представлява група от 29 европейски държави, които са премахнали граничния контрол помежду си. Почти всички държави членки на Европейския съюз прилагат споразумението. Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн също прилагат шенгенските правила, въпреки че не са членове на ЕС. Пространството обхваща население от над 420 000 000 души и територия от близо 4 300 000 км². Експертите очакват редица ползи за България от пълноправното й приемане в Шенгенското пространство. 

"За всички граждани ползите ще са много големи. А специално за бизнеса, превозвачите казват, че 240 евро на ден на камион са разходите, които плащат във връзка с това, че не сме в сухопътния Шенген. Пресметнато е за икономиката, че около 1,5 млрд. ще е плюсът за България от приемането ни в Шенген, но трябва да подчертая, че финалното решение ще бъде взето на 12 декември", каза преди дни при посещението си на Дунав мост 2 във Видин служебният премиер Димитър Главчев.

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1,63 млрд. лв. годишно ще има за България, ако се присъедини към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН) в специално проучване, проведено по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията за икономическото въздействие на предстоящото решение българските граждани да пътуват свободно между отделните държави членки, без да подлежат на граничен контрол. Министърът на икономиката Петко Николов отбеляза, че положителните резултати от присъединяването на България към Шенгенското пространство не са с еднократен ефект, а ще се засилват с все по-дълбоката икономическа интеграция между европейските държави:

"Според доклада на БАН преките загуби за България от забавянето на пълното присъединяване към Шенген възлизат на 845 млн. годишно, включително за тежкия автомобилен транспорт, за производителите и износителите на стоки. Към тази загуба трябва да се добавят и пропуснати ползи под формата на очаквани алтернативни приходи от използването на загубеното в престой време за допълнителна работа на тежкотоварния транспорт, което възлиза на около 550 млн. лева. Така преките и потенциалните ползи от премахване на сухопътния граничен контрол възлизат общо на около 1,3 млрд. лева годишно. Към тази стойност трябва да се добавят и очакваните спестени преки разходи по отношение на общия екологичен ефект при премахването на сухопътния контрол - около 7,5 млн. лева годишно. Не на последно място трябва да отбележим и пропуснатите преки и потенциални ползи за българските граждани от спестени около 350 000 дни чакане по границите и съответстващите им около 35 млн. лева в потенциални месечни работни заплати. Така общият ефект от преки и косвени разходи за гражданите и бизнеса от пълното присъединяване на България към Шенген достига до 1,7 млрд. лева."

Ползите от Шенгенското пространство са свързани с намаляване на трафика по границите, подобряване на транспортната свързаност и развитие на логистичната инфраструктура, което ще допринесе за засилване на икономическите отношения в региона, както и за повишаване на инвеститорския интерес към страната.

От присъединяването към сухопътния Шенген ще спечелят и  гражданите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 218 000 дни. От това би могъл да спечели и българският туристически бизнес с около 71 млн. лв., подчертават икономистите. Освен това фискалните преки ползи от присъединяването на България се оценяват на около 138 млн. лв.

Членовете на Европейския парламент отново обсъдиха неотложната необходимост от премахване на контрола по вътрешните сухопътни граници и пълноправното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство. България и Румъния отдавна са готови за Шенген и решението не трябва да е политическо, каза евродепутатът Андрей Новаков. България чака прекалено дълго за пълноправно членство в Шенгенското пространство, отбеляза и евродепутатът Емил Радев. Евродепутатът от „Възраждане“ Станислав Стоянов пък заяви, че настоящият модел на Шенген не функционира и не гарантира сигурността на европейските граждани.

Финалното решение за влизането на България в Шенген по суша от 1 януари се очаква да бъде взето на 12 декември. "Нека 2025 г. донесе по-силен Шенген", призова в тази връзка председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. 

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Справедливо ли е въвеждането на такса "водомер"

Проект на Закон за водоснабдяването и канализацията е публикуван на сайта за обществени консултации на Министерския съвет.  Една от целите на проекта на новия закон е да се въведе нова структура на цените на ВиК услугите. Планира се заплащането на водата да е двукомпонентно. Постоянната компонента е достъп до услугата водоснабдяване и..

публикувано на 02.12.24 в 13:55

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00