Жителите на Кула със слаб интерес към преименуването на улици

При нулев интерес протече общественото обсъждане в Кула за именуване на нови улици. Заради ранния час или зимния сезон, дори и заинтересованите лица, живеещи по тези улици не се появиха. Съгласно българското законодателство решенията за именуване и преименуване на терени и обекти с общинско значение на територията на съответната община се вземат от Общинския съвет, след проведено обществено обсъждане. Общинският съвет приема решение за именуване и преименуване на общински обекти след разглеждане на предложението в ресорните комисии. След проведеното обсъждане предложенията и докладите за именуване и преименуване на общинските обекти ще се обсъждат на заседание на Общински съвет Кула.

По предложение на кмета до Общинския съвет бе предложено улица "Георги Димитров" да се преименува на "Големанска", защото това е всеобщото название, което използват всички граждани. Улица "Гено Цанов" пък е предложена да носи името "Йордан Вълчев'' и тя е с площ 9115 кв. м. Йордан Вълчев е виден писател, роден е в град Кула участва като запасен офицер в последната фаза на Втората световна война, в сраженията на територията на Унгария (1944-1945), за което е награден с орден за храброст II степен. Известен е най-вече с историческите си романи, с теорията си за прабългарския календар и с мемоарите си за концлагера "Куциян". След 9 септември 1944 година не се ползва с одобрението на режима поради отчетливо изразените си патриотични възгледи и симпатията към монархията.

Третата улица е "Толбухин", като е предложено да носи името на героя от сражението при Дойран, както и от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война - генерал Вазов. 

Кметът Владимир Владимиров предлага улица "Майор Бухарин" да бъде преименувана на "Генерал Колев", тъй като генерал Иван Колев е един от най-възпяваните български военачалници в родната литература. Йордан Йовков му посвещава два разказа, а победите на предвожданата от генерала кавалерия го вдъхновяват и за "Белият ескадрон".

Петата улица е "Иван Кръстев", като е предложено да бъде преименувана на "Срацимир", тъй като през 1350-те г. Иван Срацимир получава от баща си Иван Александър самостоятелното владение над Видинската област. Едно от първите му действия е да разшири и укрепи крепостта край Белоградчик, като издига две преградни стени от Югоизток и Северозапад и настанява в него военен гарнизон. С това тя става втората в царството му по големина и значение след Видинската. През Средновековието Иван Срацимир получава от баща си Цар Иван Александър самостоятелното владение над Видинската област.