Сурвакането в миналото и днес

Двуметрова сурвачка беше издигната в центъра на Видин по време на фолклорния събор Бъдник

Снимка: Полина Тодорова

Разговор с д-р Сашка Бизеранова от РИМ Видин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Анкета с деца

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В първия ден от новата година отново припомняме за един обичай, който се предава през вековете и е много древен. Става въпрос за "сурвакането". Етнографската наука се занимава с него в традиционния период- от средата на XIV век насам, но този обичай е по-стар и има своите корени по-отдавна, обясни за Радио Видин Сашка Бизеранова, д-р по "Етнография" към Регионалния исторически музей във Видин:

"Сурвачките се променят във времето, когато се приема Християнството и се посвещават на Свети Василий, чиито ден се чества на 1 януари или по стария календар на 14 януари, когато е започвала традиционната нова година. Сурвакането е свързано с една пръчка, която обикновено е била от черница или дрян. Отсича се от по-възрастен човек в семейството с един удър. Думата произтича от "сур", което е название на елен. Еленът е онова животно, което в представите на старите българи се свързва с другия свят. Това е едното значение на думата е другото е "сур" от "сурово", тоест дървото е сурово и прясно отсечено."

Дряновата пръчка е символ на тази здравина, разказва още Сашка Бизеранова:

"Това е дървото, което най-рано цъфти и чиито плодове събират слънчевата светлина през цялата година и най-късно узряват. Всичко от дряна се използва-кората е изключително здрава, пъпките участват в обичая за гадание в нашия край...Най-старата украса, която се е слагала върху сурвачките, това е паричката. След време вече настъпва идеята да бъде по-украсена и колкото повече е по-натоварена с най-различни неща, толкова повече в това ще върви на семейството и човека."

След ергените по селището тръгват да сурвакат малките деца. По подобие на момците, децата също се организират в дружини, а самите те са празнично облечени, с торбички през рамо и със сурвачки в ръце. Възрастта на малките сурвакарчета варира от 4 до 12 години. Децата влизат по къщите и удрят със сурвачките домашните по гърбовете, изричайки установени от традицията благопожелания, специфични за този обичай и празника. Попитахме и видински деца, запознати ли са с този ритуал и правили ли са сурвачки:

"Да правила съм сурвачка в училище. Тази година също ще правя... Аз тази година не съм правил сурвачка, защото живея в чужбина, но се надявам някоя година да правим и да се науча...върху сурвачките се нанизват пуканки, сушени плодове, парички. С тях сурвакаме старите хора и им пожелаваме здраве и берекет...Ще сурвакам мои познати, приятели и роднини и ще им кажа:

"Сурва, весела година!

Да сте живи, да сте здрави!

Всеки работа да има, всяко зло да ви забрави!""

Повече по темата може да чуете в звуковите файлове.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!