Да се научим да благодарим на Бога

"И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше; и той беше самарянин. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси."

Тежки, много тежки са духовните изпитания и страдания, т. е. тия, които се дължат на колебания, маловерие и на не всякога неизменно верно синовно отношение към Небесния Отец. Във всички тия случаи постоянната синовна молитва на вярващото сърце е: "Помилуй ме, Боже!" Молим Го да ни помилва, задето не постоянстваме в живата и дейна вяра, която се проявява в дела на любов към Него и човеците. Молим Го да ни помилва, че понякога даже и в молитвата си биваме като реещи се по небето облаци, които нямат собствен път и поради това никому, нито на себе си са полезни. Молим Го да ни помилва, задето е отслабнала синовната ни преданост, поради което в сърцето ни се промъква недоумение и безмълвие относно най-голямата ни отговорност пред Него. Но молим Го да ни помилва, защото въпреки всичко на Hегo всякога се надяваме; от Hегo със синовна увереност очакваме да не помене нашите беззакония, а като добросърдечен да погледне снизходително на нашата немощ и ни избави.

Божията милост към човека най-вече се показва в това, че на всинца ни е дал да узнаем Неговата блага воля, да узнаем как трябва да живеем, за да бъдем честити, да се спасим, да бъдем наследници на земята и небето. С това благовестие Той е огласил и най-безмълвните падини на живота.

Веднъж Иисус, като се приближавал до едно село, срещнали Го десет души прокажени, които отдалече викали: "Иисусе Наставниче, помилуй ни!" Той ги помилвал и те били излекувани. Поръчал им да отидат в града и да се покажат на свещениците, че наистина са оздравели и следователно могат да се завърнат сред хората. Обаче само един от десетимата прокажени се завърнал при Иисуса да Му благодари и той бил самарянин. "Тогава Иисус продума и рече: "Нали десетимата се очистиха? А де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?" И му рече: "Стани, иди си: твоята вяра те спаси." 

Най-голямата Божия милост за вярващия човек е да бъде спасен. Нея ще получат тия, които благодарят на Бога за всички Негови милости, като сами са милостиви към човеците. Затова нека бъдем подражатели на самарянина, когото Иисус излекува от проказа: да търсим Иисуса, да паднем ничком пред нозете Му и да Му благодарим. Сторим ли това и за нас ще имат същото спасително значение Иисусовите думи: "Стани, иди си: твоята вяра те спаси."

В рубриката "Съвременна Библия" – началото на 2025 г. Подходящо време за подходящ въпрос: Какви са твоите планове? Човешките ни плановете касаят неразривно човешкия ни комфорт. Но къде е Бог в човешките ни планове? Не, Той не може да бъде нает като подизпълнител на нашите проекти! Бог винаги има свой план за живота ни и винаги този план е различен от нашия. Защо? Защото ние планираме комфортен живот – Бог планира смислен живот!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.