Как една зимна приказка донесе на Красимир Петров от Видин награда от National Geographic

Днес ще ви запознаем с Красимир Петров, чийто житейски път започва във Видин. Тук преминава голяма част от съзнателния му живот и професионалното му развитие. В момента Красимир живее в Пловдив - родния град на неговата половинка. Кариерата му е впечатляваща и разнообразна - започва като учител по физическо възпитание в Дунавци, а по-късно става полицейски служител - професия, която упражнява и до днес. Но неговата голяма страст е съвсем различна от ежедневната му работа - фотографията.

Красимир е запален любител фотограф, а пейзажната фотография е истинското му вдъхновение. Фотоапаратът му е постоянен спътник, а снимането - неговият начин да се отпуска и да се свързва с природата. Той обича да съчетава пътуванията си с фотографията, като превръща всяко туристическо приключение в кадър, който разказва история.

"Фотографията реално не започна като чиста фотография, а от малък се запалих по туризма и впоследствие като младеж започнах да ходя по баири и чукари да разглеждам с приятели, сам, и така в един момент човек започва да ходи все повече и повече, започва да замръква. Като започне да замръква, слънцето слиза ниско над хоризонта и човекът забелязва, че светлината се променя и става много интересна, става златиста, става мека, магична и си задава въпроса: "Добре де, това нещо мога ли да го заснема, е така, да си го гледам?" и постепенно оттам тръгна и пейзажната фотография. Купих си малко фотоапаратче, впоследствие малко по-голямо, един-два обектива и така започнах да търся точно тези моменти от денонощието, когато светлината е по-мека." 

Поводът за днешния ни разговор с Красимир е неговото изключително постижение. Той печели първа награда в престижния фотоконкурс на National Geographic - "Сърцето на планината", в категорията "Отвисоко". Конкурсът привлича над 5 хиляди любители фотографи с близо 10 хиляди снимки, но кадърът на Красимир, заснет над родопското село Орешец, успява да се открои и да впечатли журито. 

"Самите конкурси никога не са ми били самоцел, защото се измества акцентът. Винаги съм искал да снимам заради самата емоция, както примерно рибарите, ловците - те си имат хоби и самият процес им доставя удоволствие. Бях си поставил за цел веднъж в годината да участвам в някакъв конкурс, просто ей така, заради емоцията. Конкурсът на National Geographic в България е наистина много престижен и може би е най-елитният български фотографски конкурс. Участвах в две категории - "Пейзаж" и "Отвисоко"... Селото Орешец е на много хубаво място, защото е недалеч от Пловдив, близко е до Асеновград, в същото време е в полите на Родопа планина, а тази гледна точка е пътят за село Добростан, погледът отвисоко и наистина горната част на селото по много хармоничен начин се слива с околната среда. Знаех, че ако падне хубав сняг, с всичкия този сняг по дърветата и като грейнат светлинките на къщичките привечер, ще стане един приказен ефект, буквално, като в приказка. Малко сгушено селце в недрата на хубавата планина."

Участието в толкова престижен конкурс като този на National Geographic идва с високи изисквания и сериозна конкуренция. Какво прави една фотография толкова впечатляваща, че да спечели вниманието на журито? 

"След това малко си поговорих с журито и те действително споделиха какво ги е насочило към моя кадър. Първото, защото е различен, не трябва да е нещо, което често се вижда, а трябва да е нещо различно, което да прави впечатление и разбира се задължителните неща - композиция, кадриране, да е обмислен кадърът, да не е хаотичен, да имаш точната идея какво преследваш в снимката, да го разположиш на правилното място, но най-вече да е нещо, което  е по-различно, което не се среща често... В случая точно това беше различното, защото мястото е толкова популярно, но в тази част от денонощието почти не съм виждал и аз снимки по този начин, на здрач, със светлините, със синята светлина."

Пейзажните фотографии на Красимир са изключителни. В тях се усеща перфектната хармония между подходящия момент, магията на светлината, точния ъгъл и изключителния му усет за цветове. Всичко това, комбинирано с неговата страст към природата, превръща кадрите му в истински произведения на изкуството. Именно тази неподправена емоция и внимание към детайла правят снимките на Красимир толкова въздействащи и запомнящи се. Точно това внимание към детайлите и усет за красотата беше оценено и от най-добрите в тази сфера - журито на най-престижния конкурс за фотография в България.

Тук може да разгледате страницата на Красимир - krasimirpetrov.com

Повече по темата чуйте в прикачения файл