Мариана Асенова: Дайте възможност на децата си да правят това, което ги прави истински щастливи

Корените на Мариана са от Северозапада - баща й е от село Шипот, община Димово, а майка й- от село Върбица, Врачанско. Родена е във Видин. Завършва Английската гимназия. Благодарна е на своите преподаватели, които са я подготвили на изключително високо ниво за следващите образователни етапи в живота й. И с тази отлична подготовка е приета в СУ "Свети Климент Охридски" в така желаната от нея специалност "Българска филология". Още като студентка започва да сътрудничи на предаването "Актуална антена" по БНТ. Казва, че тази нейна работа я преобразява, променя и развива в нея допълнителни качества, които по-късно й помагат в живота и професионалния път. През 1992 година се създава Ефир 2 с директор Нери Терзиева, в този екип попада и Мариана Асенова. 

Около 10 години тя работи като журналист с желание и хъс, но през 2003 година напуска, заради промени, които се разминават с нейните разбирания и мироглед. Споделя, че журналистиката й дава голям житейски опит: "Журналистиката ми даде всичко, което използвам и днес - начинът, по който да говоря с хората, така, че да ми кажат за себе си, а това да предразположиш човек да говори е голямо умение. Да се изразяваме кратко и в 30 секунди да казваш същественото... Отговорност  - отговорност към думите, към това, което правиш, защото предаваш важни неща. Смелост...  Доверие... Наученото за доверието след това го използвах като майка. А сега го предавам на родителите за техните деца..." 

"Детството ми е свързано с любовта на баба, със свободата на селото и с невероятната храна, която тя с двете си ръце приготвяше, но и отглеждаше. На 5 години се върнах в града, за да тръгна на детска градина. На училище тръгнах по-рано. Защото другарката Доройнова ме беше избрала, тя е моят начален учител и изключително силен пример за силна жена. Аз още помня как тя дойде с голяма кристална купа, тя й беше дадена за това, че е спечелила Рали "Вида". Аз говоря за 1974 година, когато жените почти не шофираха, а тя беше спечелила Рали "Вида"! 

 

"Това, което най-много обичах да правя в ученическите години, беше да чета и да пиша! И кандидатствах "Българска филология". Не съжалявам, защото широката култура, която човек получава, е наистина впечатляваща. По-скоро имаше разочарование на ниво университет, защото имах изключително ниво на учители във Видин! Литературата и писането и до ден днешен са нещата, които обожавам... Това беше време на израстване, на приятелства, на създаване на характери... 

Ние бяхме длъжни да ходим с униформа и извън училище, не само в училище. По история ни подготвяше Поли Асенова, бяхме като игра с пинг - понг, тя ни тренираше и беше точно като тренировка. Тъй като имаше много дати, всичките конгреси трябваше да ги знаем..И всеки час децата, които кандидатствахме с история, ни изпитваше и бяхме като на тренировка. Ние не ходехме на частни уроци. Аз смятам, че това е много порочна практика, защото децата изгубват смисъла на институцията, защо ходя на училище, ако след това трябва да ходя на частни уроци?"

"На 7 етаж на "Сан Стефано" 29 се качваха чували с писма. Всяко едно писмо биваше отворено и прочетено от редакторите на "Актуална антена" и тъй като те не смогваха, защото си имаха и друга работа, а тези писма някой трябваше да ги чете и да ги насочва с бланка на "Актуална антена" към съответната институция, аз правех това. Около година и половина продължи това. Разбира се, учейки се от редакторите, защото нямах представа за институциите. Аз продължих да уча "Българска филология". Помня Нери Терзиева какво казваше, че журналистиката е занаят, не е образование. И колкото по-широка обща култура имаш, толкова повече неща можеш да отразяваш. Дойде 1989 година и се създаде Екип 1 и Екип 2. Аз попаднах в екип 2 при Нери и Асен... Работата много ми харесваше. Докато можех да работя спрямо своите принципи, работех. напуснах след като вече видях, че няма как да бъда себе си. А компромис със себе си няма да правя. Напуснах през 2003 година...

Но журналистиката ми даде всичко, което използвам и днес...Нери стоеше зад гърба ни и ти не можеш да предадеш това доверие, което ти е гласувано. Наученото за доверието след това го използвах като майка. А сега го предавам на родителите за техните деца..." 

"За мен е въпрос на хигиена да не чувам всичко това, което се съобщава по новините. Моите учители са ме учили, че новината е нещо, което касае възможно най-голям брой  хора. Всичко това, което днес е завзело новините като криминална хроника, всява паника, страх и стрес, и аз не виждам никакъв смисъл от тези новини...

Днес виждам смисъл само и единствено в това да работя с деца и родители... 20 години работа по проекти, видях, че работата през изкуства и работата в природна среда работят изключително добре независимо от възрастта на обучаемите... В рамките на 2 години направих обучение за учители по история как да преподават комунизъм през изкуства..."