Иван Жуветов - културният посредник между България и Румъния

Разговор с Иван Жуветов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Събеседникът ни днес е Иван Тодоров - Жуветов. Видинчани го познават като активен и жизнен човек, който винаги е в движение, занимава се с много неща, изключително общителен и винаги готов да помогне.

Работил е в различни сфери: и като журналист, и като преводач, и като учител, и като спортист, години наред беше ръководител на Румънски културен център във Видин и осъществяваше всички културни връзки и обмен между България и Румъния.

От малък обича да учи езици. Перфектно говори руски, френски и румънски, за една година научава португалски, когато заминава за Ангола на бригада. Научава и унгарски, но доста по-трудно. По време на социализма две години е без работа. Принуждава се да изкара курсове за зидаро-мазач, за да постъпи на работа в Промкомбината.

Роден е през януари 1942 година във Видин, във влашкия квартал "Кумбаир", точно по време на голямото наводнение в града. Като дете говори на влашки- езикът, който се говори в неговото семейство. В училище се научава да говори и на български. Завършва Втора гимназия във Видин, спортът му е любимият предмет, тренира футбол и гимнастика. Обича френския език, този интерес и любов към езика е от неговата учителка по френски.

Има мечта - да следва "Външна търговия" , кандидатства с руски и западен език. Не е приет, но е приет в Селскостопанска академия в София, където завършва специалност "Зоотехника". Във втори курс се жени. Със съпругата си живеят в Девин, през 1965 година се ражда първият им син. Работи като учител в селскостопанско училище. Започва да изпраща дописки до вестниците, до Радиото. Преместват се в град Пещера, където продължава да пише за местните вестници. Харесват начина му на писане и така става началник отдел "Информация" в местния вестник.

Връща се във Видин. След проведен конкурс започва работа като редактор на вестника в Кула. Не спира да учи и да се образова. Има и три следдипломни квалификации - "Радиожурналистика", "Икономика в екологията" и "Мениджмънт на малки и средни предприятия". Казва, че има над 100 изпита като студент. Работил е за различни медии, сред които и радиото и телевизията в румънския град Крайова.

В края на 2006 година открива и ръководи Румънски културен център във Видин. С негова помощ Български културен център има и в съседния румънски град Калафат. Двете организации имат за цел да извършват културен обмен между България и Румъния и през годините се утвърждават като важна институция в областта на културата.

Вече шеста година с негово съдействие неправителствената румънска организация "Бъди добър", под ръководството на свещеник Йон Ягару от град Каракал, област Олтения раздава подаръци на деца във Видинско.

Цялото му семейство е завършило висшето си образование в СУ "Свети Климент Охридски" - има двама сина, единият е завършил право, а вторият хидробиология. Днес внукът му следва живопис в Алма Матер.

АНГОЛА

"Най-голяма гордост ми е престоят ми в Ангола. През 1978 година заминах с една селскостопанска младежка бригада. Не бях комсомолец, бях на 36 години, но им трябваше зоотехник. Ангола тогава се обяви за социалистическа република. В Ангола имаше пристигнали от ГДР, Чехия, Полша, Румъния. Имаше и българи и ние играехме с една топка на едно игрище. По едно време идва един старец и ни пита:"Искате ли вие двамата да играете в отбора?" А отборът беше в "А" група. Картотекира ни законно да играем в отбора, аз бях вратар. Тогава негрите навлизаха в световния футбол..."

ВЛАСИ И БЪЛГАРИ

"Власите са много трудолюбиви и много гостоприемни. Жените са по-кротки, при тях няма завист, помагат си, по-вярващи са. Уважават църквата, църквата е институцията, а черквата е сградата. Жените много работят ръчна работа, плетат, тъкат, шият много. Във всеки дом имаше стан и тъкат шарени черги с ярки цветове. Аз сега съм си взел три от Румъния, красота! Ще ги подаря на музея... Земята е съдба, не само любов, а съдба! Влашкият език е архаичен румънски език..."

ПРЕВОДЪТ

"За превода се иска бърза мисъл, бързо да намериш думата, има преводачи, но те не могат да превеждат, защото не могат веднага да реагират със съответната дума. И сега има хора, които ме смятат за много добър преводач... "

РАЗМИСЛИ

"Какво нещо е човекът! Уважава те, докато може да взима от тебе, след това те забравя... Когато работех във вестника, един познат ме срещаше и обръщаше колата да ме закара там, където отивах, след това - вече не ме познава..."

ДЕЦАТА

"Децата са като пластилин, и ние сме тези, които моделираме пластилина, а сега, учителят казва, че е виновен родителят, родителят казва, че е виновен учителят, и се получава едно "мазало", размазани деца. Навремето като ти ударят един шамар, ти си мълчиш..."

Повече - в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Иван Жуветов - културният посредник между България и Румъния

Галерия

„Кармина Бурана“ ще огласи сцената край крепостта в Белоградчик

Книга представя български художници, творящи настроение

Александрина Попова: Жената, която пътува, за да разказва истории

Планинско катерене - новото предизвикателство за видинчанина, който изкачва върхове

Деца от Враца заемат първите места в конкурс за магически разказ

Църквата в село Антимово спешно се нуждае от ремонт

Моден наръчник за жегите: лен, памук и лекота

За БНР

Радио Видин