Светлин Тачев: Външната политика на Тръмп може да извади ЕС от летаргията

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 25 февруари 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Трудно е да се прогнозира какво ни очаква във вътрешен и външнополитически план, защото ситуацията се променя изключително бързо. Геополитическата ситуация започва да взима радикален завой, политическото противопоставяне се изменя изключително бързо." Това каза в "Посоките на делника" политологът Светлин Тачев от Социологическа агенция "Мяра". Той е с докторска степен, преподавател, асистент в Института по философия и социология към БАН:

"Доналд Тръмп действа изключително бързо, рязко, което създава трудна прогнозируемост за това какви биха били неговите следващи ходове от гледна точка на това, че той е непредвидим в своите действия. От друга страна, ако той продължи политиката, която следва през последните седмици по отношение на Украйна, със сигурност това може да доведе до сътресения не само в Украйна, но и в Европа и изобщо в партньорските организации, в които САЩ членуват, включително НАТО. Но външната политика на Доналд Тръмп, колкото и да е радикална, всъщност може да е и възможност за Европа, за Европейския съюз, да се събуди от този летаргичен сън. Сън, в който ние очаквахме, че САЩ ще ни пазят постоянно, че те ще са нашият основен съюзник, който разпъва ядрения чадър над нас и сме неуязвими от външни влияния. Да се събудим, за да можем да намерим своя път, своята автономия като единно обединение в сърцето на Стария континент. Това е една от възможностите. Колкото и негативно да звучи, че Европа е поставена под заплахата САЩ да започнат да ни възприемат като конкурент, това е възможност за еманципация и нов курс за Европа, т.е. нов проект за бъдеще, в който европейските политически сили да се обединят. Големият проблем е дали Европа ще се справи с това да излезе от хватката на новопостъпващата външна политика на САЩ и от друга страна - от натиска на Русия и на Китай. В момента Съюзът е на практика в менгеме между т.нар. Супер сили и въпросът е може ли да излезе от това менгеме и да застане като равен до останалите или ще остане само регионален играч."

На фона на засилващата се в САЩ и Европа консервативна линия на политика и държавно управление, в България липсва каквато и да било идеологическа база. Това казва в свой анализ Светлин Тачев.

"Либерализмът в Европа в момента е под обсада. Навсякъде консерватори, крайно десни постепенно настъпват към властта. Нещо, каквото имаше и преди десетилетия, но тогава то плашеше хората и този страх създаде предпоставки популистите да бъдат ограничени със санитарен кордон, да загубят позиции, да изгубят част от доверието на избирателите си, защото настояваха главно за екзити, за излизане на страните им от ЕС. В момента вървим към нещо различно - към това да се търси възможност консервативната вълна да обединява, макар и отделни национални острови, но с различна концепция от основните идеи на ЕС за солидарност, свобода... Тук говорим за нов тип възможност за обединение - на базата на духа на коренното население на Европа, омраза към различните, към малцинствата. Всички тези неща, които са характерни за по-крайните десни националистически организации. Един от големите проблеми на либералните елити е, че не се вслушваха в своите общества, в проблемите, които имаха, в страховете, които имаха. Консервативната вълна, която се надига, е чисто и просто една реакция, там няма идея. Това е реакция срещу установеното статукво и тази реакция избива навсякъде в Европа." 

Пресилено е да се прогнозира край на проекта Европейски съюз, обясни още Тачев.

"Не можем да говорим за край на ЕС, но вероятно ще започне трансформация на начина, по който изглеждаше до момента. Тепърва ще виждаме развитието на тези процеси, защото действията на Доналд Тръмп и дори на Илон Мъск рефлектират и върху политиката на Стария континент. Виждаме дори в България как формации като ГЕРБ, дори Делян Пеевски и ДПС-Ново начало, които бяха първи евроатлантици, постепенно започнаха да взимат завоя и в момента в България повечето политически сили се надпреварват кой да е истинският консерватор. Преди беше кой да е истинският евроатлантик, а сега всеки иска да е консерватор, просто защото конюнктурата е такава и ние бързаме да влезем в тази битка между консервативно и либерално, която между другото в България няма особено голяма почва. Такава е ситуацията и тепърва ще видим дали Европа има достатъчно живителни сили да се пребори, за да продължи пътя си на съществуване във вида, в който беше до момента."

Бюджетът за 2025 година ще е първият сериозен тест за управляващата коалиция у нас, добави политологът:

"Важно е да се видят основните разделителни линии, които могат да се прескочат. На първо време това е бюджетът. Ако това се случи, това управление може да управлява по-дълго от сглобката, което би довело най-малкото до сваляне на напрежението, което вече видимо се вижда от гледна точка на политическата криза, в която бяхме потънали последните три години. На България ѝ трябва, и това се вижда в действията на политическите сили, презареждане на силите, временна пауза, преди едно ново противоборство. Всяка от политическите сили, които подкрепят правителството, има свой интерес да го прави. В момента, в който някой от тези интереси изчезне, тогава вероятно и правителството ще приключи."

Сблъсъците и хулиганските прояви, които съпътстваха протеста на "Възраждане" срещу еврото, само консолидират управляващите, смята още Светлин Тачев.

"Възраждане" се опитват да окажат натиск, този път уличен, върху това политическият елит и управляващите да не пристъпят към влизането на страната ни в еврозоната. Големият въпрос е дали тези действия биха имали ефект или по-скоро се превръщат в дефект, защото подобни действия по-скоро консолидират управлението и изолират още повече партията на Костадин Костадинов. Проблемът с въвеждането на еврото у нас е, че липсва истинска държавна информационна кампания, която честно да обясни на обществото какви са проблемите, но и какви са позитивите от приемането на еврото. Ние трябва да знаем и двете гледни точки, за да може хората да са наясно за какво става въпрос. Когато има неизвестност, се създават страхове, а наличието на страхове дава възможност политически сили да използват страховете, за ги превръщат в своя подкрепа. Точно това наблюдаваме. Бездействието на държавата дава възможност политически сили да използват в свой интерес темата еврозона. Докато няма широка обществена кампания, която да обяснява на хората, но честно, абсолютно всичко, което ще се случи след като влезем в еврозоната, ще продължава този популистки сблъсък."

Това са част от изводите и хипотезите от последното национално представително изследване на социологическа агенция „Мяра“. Повече за него и за политическите процеси у нас и по света - в прикачения звуков файл.