Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александър Пройнов- Апер:"Моята формула за успех е четене, мислене и мечти без граници!"

България е моята земя, не мога да живея на друго място в света


Събеседникът ни днес е скулптурът Александър Пройнов- Апер, един творец, който създава божествено изкуство, което не затворя в зали и музейни експозиции, а представя пред широка публика и пред обикновените хора,  за да могат всички да се насладят на красотата и изяществото.  

"Винаги съм искал моят народ да ме познава, да се докосне до моето творчество, в тоя смисъл винаги съм присъствал на моите изложби от първия до последния ден, с амбицията, срещайки, показвайки, да направя достъпно моето творчество до душите и съзнанието на всички българи", казва  Александър Пройнов- Апер 

Именно затова когато навършва 40 години, тръгва из България- като Апостола на свободата да дава вяра и сили със своята изложба с малки пластики под надслов “Българи - аз съм част от вас”.

Определя се като човек-артист, който наблюдава процесите в обществото, като философски аналитик, вълнуват го душите на хората. "Моята формула за успех е четене, мислене и мечти без граници! ", споделя той. 

Александър Пройнов- Апер е роден на 6 септември 1958 година  в София. Разказва, че родът на майка му е от Унгария, преселват се през 15-16 век на Балканите, живеят в Орхание, днешен Ботевград, по-късно в село Торос, Ловешко. Баща му е известен адвокат, майка му преподавател по френски. Семейството му почита френската култура и език, но той отказва да учи френски, предпочита немския език. 

Живее в центъра на София. Учи в няколко училища, които са в близост до църквата "Свети Седмочисленици". От малък иска да стане художник, живописец. По политически причини не му разрешават да кандидатства в Гимназията по изкуствата. Продължава в Техникум по приложни изкуства специалност "Кована мед и бижутерия". Започва работа като обикновен златар, продължава като монтьор на скъпоценни камъни, гравьор в предприятие "Златарска промишленост". Научава занаята до съвършенство. Започва да работи на свободна практика. Продължава с барелефи, които представляват малки пластични решения. Работи самостоятелно, и сам, по еволюционен път достига до развитие в  скулптурирането. 

"И като освободен от влиянието на академична структура и моделиране, за мен беше важна идеята, моето скулптуриране определям като знаково, философско. Амбицията винаги ми е била да бъда четим, разбираем, интересен в четирите посоки на света. Стъпка по стъпка вървя, за да стигна до признанието на естета, на артиста. Аз съм единственият жив български скулптор, който има две статуетки в Музея на Ватикана..."


Мечтата му е да учи живопис в Художествената  академия. Седем години кандидатства в академията, но така и не успява да влезе. Днес работи в сферата на монументалното изкуство и на малката пластика.

За времето от 1982 до днес като творец е реализирал 16 самостоятелни изложби в Европа и Азия- Франция, Италия, Германия, Австрия, Кипър, Словения, Хърватска, Естония, Киргизия, Португалия, Македония  и над 800 арт- акции, изложби и представяния в България. 

Носител е на редица награди, включително и на сребърен медал за принос към съврeменното изкуство. Създател е на европейския символ “Зевс и Европа” за национални и регионални медии/ телевизии/ под егидата на френското правителство и ЕС. Създател е на наградите на десетки национални структури в сферата на икономиката, политиката и културата: “Златната ракла”,  наградата „Слава”, връчвана на най-успешна фирма от Германо - Българската индустриално-търговска камара, на Комисията за защита на конкуренцията, Будител на годината на БНР- статуетката „АЗБУКИ”, наградата Топ- 20 за българска музика на БНТ и БНР, на статуетката „Бялата птица”, връчвана от БТА за дарителство, на НАП, МВР, МНО, литературни и поетични конкурси. 

С помощта на своето творчество успява да бъде дарител и да дарява безкористно на нуждаещи се частни лица и организации, без да иска нищо в замяна. Дарител е на десетки обществено политически и народополезни организации, училища, читалища, домове за деца и на индивидуални носители на национална гордост и българщина. Негови статуетки са притежание на Ватикана - подарени на папа Йоан Павел Втори и Папа Бенедикт, на много световни музеи и частни колекции. Живее и работи в София и във Видин.

Предпочитанията му в жанрово отношение - поезия, философия. Много обича децата. Мечтата му е била да има много деца. Мисията му е да бъде и учител, и будител, и скулптор, и артист, и философ, и икономист. 

Има син и дъщеря, дядо е на внук и внучка. 

ТВОРЧЕСТВОТО 
"Тези знаци /пластики/ трябва да бъдат достъпни до съзнанието на всички, това е моята естетическа цел...  Моето изкуство е елитарно... Винаги съм искал моят народ да ме познава, да се докосне до моето творчество, в тоя смисъл винаги съм присъствал на моите изложби от първия до последния ден, с амбицията, срещайки, показвайки, да направя достъпно моето творчество до душите и съзнанието на всички българи. Смятам, че дори и най-абстрактното творчество, когато му подадеш ръка и му дадеш опорна точка, всеки започва да вижда чрез моята форма своето светоусещане. Смятам, че съм направил доволно много да бъда близко до сърцата на моя народ, с ясното съзнание, че ние сме народ от гении. Майка България винаги е раждала гении и света го знае..." 

НАГРАДИ
"Като реализация - правил съм много неща за държавата. Смятам, че съм направил доволно много, не достатъчно, а доволно много...  Правил съм "Златната ракла" на Националната телевизия, "Будител на годината", на Министерство на отбраната на името на Свети Георги. Започна моята обществена реализация на "Пловдив филм" на името на Грета Гарбо. Давам една награда за средношколски театър 36 години вече в град Банкя, "Възход" -полетът на младия човек от земята към света, към пространството... Аз сега дори и не помня какво съм правил..."

ВИДИН 
"Сантиментът ми за Видин започва от делата, които водеше моят баща. И носеше едно дъхаво и приятно червено вино. И всеки път му казвах: "Татко, вземи ме и мен за ден-два." Но така и не ме взе във Видин. В годините след 10 ноември направих  изложба във Видин. Пътувайки за Видин, още от височината на Синаговци си казах :" Боже Господи, каква красота!". За мене Видин беше градът-слънце в моите мечти. И когато един човек е позитивно настроен, той започва да търси само светлината в тоя град. И се влюбих още преди да съм влязъл във Видин. Разбира се, хвърлих се в историята на града, в традициите. Имах щастието 12 години да правя изложба в крепостта "Баба Вида". За моя гордост и чест спомогнах на вече епископ Исаак и йеремонах Максим да осветят параклиса на Ромил Видински вътре в крепостта. Запознах се с историята на крепостта. И в един момент освен художник, освен  автор, аз се превърнах в говорител на духовността на град Видин. Французите казват: "Cherchez la femme" - Търси жената! Появи се и жената, и така лека-полека животът ми от 17 години вече е свързан с видинския край. 
Вече втора година правя изложба в Белоградчишката крепост. Така че идеята продължава, но в по-друга обстановка. В този край дойдох преди 26 години и именно заради това, защото първата ми среща беше с монтанските села, с Чипровци, сещам се за една голяма морална подкрепа от големия живописец Георги Павлов - Павлето. На времето този човек ме подкрепи."

ИДЕИТЕ 
"Обичам социалния живот, искам да знам социалния живот, въздуха на гражданина, на селянина. И в тоя смисъл където и да съм бил, винаги са казвали: "Ти все едно си живял тук!" А всъщност мен това ме е интересувало. Идеите са навсякъде, когато имаш своето себеусещане, своята позиция така се получава и стилът. "

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 
"Това, което мога да кажа е, че обичта ми не е спаднала към моя народ и към България. Държавността- за съжаление, не можем да искаме повече от това, което имаме. Но това не означава да се примиряваме. Затова и казвам, че и преди, и сега съм дисидент. "Добре приет и нежелан съм аз- по Франсоа Вийон".


Повече - в прикачения звуков файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Подай ръка" с подкрепа за семейство от Монтана

Фондация "Подай ръка - дари по-добро бъдеще" обяви кампания в подкрепа на семейство от Монтана. Мери е самотна майка, която се бори, за да  отгледа трите си деца - на 14, на 11 и на 6 години. Няма постоянна работа, а семейството  оцелява благодарение само на детските надбавки, обясни социалният работник към благотворителната организация..

публикувано на 16.05.25 в 17:43

Групата "North West 3700" с нова песен и участие на фестивала "Summer vibes"

Вече сме ви срещали с видинската група North West 3700 . В състава ѝ са  Михаил Георгиев, Александър Марков, Марин Ангелов, Милчо Кръстев и Илия Илиев - петима приятели, обединени от страстта си към музиката и родния край . Те не просто свирят и пеят - те живеят музиката. Всеки от тях владее различни инструменти, пеят, пишат текстовете си..

публикувано на 16.05.25 в 17:40

Загадъчните "Момичетата от книжарница "Блумсбъри"

Лондон през 50-те години на ХХ век. Книжарница „Блумсбъри“. Изисканото царство на книгите изглежда измамно спокойно, почти съвършено, благодарение на петдесет и едно правила, които управителят Хърбърт Дътън държи да се следват по-строго дори от Десетте божи заповеди. Докато има дисциплина, нищо не може да се обърка, нали така? Под..

публикувано на 16.05.25 в 16:55

От всеки жълъд "човек" не става

Жълъдите са навсякъде в парковете, а освен храна за животни, те могат да се превърнат и в чудесна декорация за дома. От тях можем да изработим венци и свещници, лампички и висулки, рамки за картини, украси за маси и какво ли още не. Може би горният списък далеч не изчерпва всички варианти. Жълъдите са един от многото естествени материали, които..

публикувано на 16.05.25 в 16:50

Млади доброволци от България и чужбина променят живота в Чупрене

В сърцето на малкото, но изпълнено с живот село Чупрене, в Основно училище "Акад. Михаил Димитров“, се случва нещо различно. С усмивки, цветни материали и силна вяра в промяната, група млади хора вдъхновяват децата да мечтаят, да творят и да вярват в силата на общността.  Те са част от проекта " Бъдещи създатели за приобщаване и устойчивост "..

публикувано на 16.05.25 в 16:15

Докладът на УНИЦЕФ за благосъстоянието на децата с тревожни данни за България

УНИЦЕФ публикува "Доклад 19: Благосъстоянието на децата в един непредсказуем свят". Проучването съпоставя данните от 2018 и 2022 година и анализира как пандемията от COVID-19 и глобалното спиране на работа са се отразили на децата в 43 държави от Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Обобщените данни..

публикувано на 16.05.25 в 16:11

Хера – японска принцеса с голямо сърце

 В "97 лапи и една опашка" днес ни гостува едно от най-милите кученца, които сме срещали някога . То е порода японски хин и се казва Хера . Тя е на 13 години - 13 години истинска и непринудена любов! Нейният стопанин казва за нея, че е тяхното „всичко“! С черната си окраска, вечно ближещо езиче и поглед като на малък философ, Хера е една..

публикувано на 16.05.25 в 15:30