Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как да се научим да прощаваме и да се освободим от миналото

| Интервю
Теди Генова, психолог
Снимка: личен архив



Прошката е важна част от живота ни, която често забравяме или подценяваме. Тя не е само за другите хора, които ни нараняват, но и за нас самите. Често сме склонни да бъдем твърде строги със себе си и да се наказваме за грешки, които сме направили. Въпреки това, прошката е необходима, за да можем да се освободим от тежестта на миналото и да продължим напред.


Когато се обърнем назад и виждаме грешките си, често си задаваме въпроса "защо не постъпих по различен начин?" или "защо не направих това по-добре?“. Тези въпроси могат да ни тормозят и да ни държат затворени в миналото. Но важно е да си напомним, че никой не е съвършен. Всички правим грешки и важното е да се учим от тях. Ако не си простим, просто оставяме тежестта на тези грешки да ни държи назад, да ни пречи да бъдем в мир със себе си.


Прошката към другите също не е лесна. Когато някой ни нарани или обиди, може да почувстваме, че не можем да му простим, защото вярваме, че това ще означава да се предадем или да приемем нещо несправедливо. Но всъщност, прошката не е за другия човек, тя е за нас самите. Прошката ни освобождава, дава ни възможността да не носим повече болката и обидата в сърцето си. Тя не е да забравим или да оправдаем нечие поведение, а да спрем да носим тежестта на болката, която ни е причинена.


"Прошката е съзнателен акт на освобождаване от негативни чувства, такива като гняв, вина, обида, и това да простим на себе си със сигурност намалява нашето самоосъждане и повишава самосъстраданието ни. Докато прошката към другите пък води до едни доста по-здравословни взаимоотношения и, бих казала, една емоционална лекота, а на психично ниво тя със сигурност намалява стреса, подобрява цялото ни емоционално благополучие и дори допринася за едно по-добро физическо здраве", казва психологът Теди Генова.


Прошката към себе си може да бъде дори по-трудна. Често се чувстваме виновни за неща, които сме направили или не, и е лесно да се потопим в самокритика и самонаказание. Но важното е да разберем, че никой не е съвършен. Да си простим означава да си дадем шанс да се учим и да растем. Не трябва да се наказваме за миналото, защото това само ще ни задържи там, без да ни позволи да се развиваме. Всеки прави грешки, но важното е да се учим от тях и да вървим напред.


"Първата стъпка към приемането е да си позволим да изпитаме гнева, болката и обидата. Много често в психологичната практика говорим именно за това — да си позволим емоциите, да им дадем поле, и също така да се опитаме да разберем човека отсреща, защо е направил нещото, каква е причината, без да оправдаваме действията му. Разбира се, това е нещо различно. Също така, да работим върху осъзнаването на ползите от прошката, защото, както казахме, тя действа на цялото ни емоционално благополучие, и да си напомним, че освобождаваме себе си по този начин, не другия."


Прошката ни позволява да излекуваме раните, които носим, и да се отворим за нови възможности за щастие и мир в живота си.


В крайна сметка, прошката е не само дар за другите, но и за нас самите. Тя е начин да живеем по-освободено, без да носим тежестта на миналото. Това ни позволява да бъдем по-смирени, по-разбиращи и, най-важното, по-щастливи.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 30 март 2025 година

Приятно слушане. Темите: През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов . Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Ще разберем как във видинското село..

публикувано на 30.03.25 в 14:07

Бодро да се изкачваме по духовните стълби

Неделята, в която се намираме днес е Четвърта на Великия пост , посветена на един отец на Църквата, който както тогава през своя земен живот, така и днес подклажда силата на вярата, надеждата и любовта в сърцата на хората в Христа Иисуса нашия Господ, а именно -  свети Йоан Лествичник . "Духовната стълба на свети Иоан именно е способна..

публикувано на 30.03.25 в 08:00

Солта- вдъхновение за портретите на Денис Алиев

Има един млад човек от Северозапада, за когото солта е не просто подправка в кулинарията, а нещо много повече - изразно средство в портретното изкуство, което създава. Денис Алиев е художник, но вместо с четка и бои, рисува с готварска сол.  Талантливият творец е роден в Долни Дъбник, но живее и работи в София. Преди 10-ина години случайно..

публикувано на 28.03.25 в 17:03

Платформата "При Родното" пренася автентичността на българските села в съвременния свят

Преди няколко години, фотографът и журналист Антонина Лозанова от Видин, с която сме ви срещали многократно, заедно с актьора Ивайло Петков, създават уникално и вдъхновяващо риалити предаване в YouTube, наречено „При рода на село“. Проектът им бе насочен към млади хора, които искат да се запознаят с българските традиции и обичаи, като..

публикувано на 28.03.25 в 16:00

Спортно събитие за хора със специални потребности се състоя във Видин

Фондация "Подкрепа за реализация" се включи като съорганизатор в спортно събитие за хора със специални потребности,  инициирано от Спортен клуб "Обединен спорт за всички". Проявата беше със съдействието на Община Видин. Домакин на срещата беше Профилираната природо-математическа гимназия "Екзарх Антим I", а като доброволци в събитието..

публикувано на 28.03.25 в 14:54

Какво се крие в „Романът на една жена без качества“

„Романът на една жена без качества“ на Ралица Николова е точно обратното на онова, което казва заглавието в опит да прикрие истинските качества и на самата авторка, и на нейната книга. Това всъщност е историята на една жена с много качества, в това число с огромно чувство за хумор и самоирония, съизмерими само с броя и размерите на дилемите и..

публикувано на 28.03.25 в 14:00

Биляна Боянова: Реставрирането на мебели е нещо уникално

Реставрирането на мебели е, когато възстановяваме старото си обзавеждане до първоначалния му вид по функционалност или подновяваме финишните му покрития. Обновяването има различни техники, които изискват много устременост, търпение и внимание. Трябва да отбележим обаче, че не всички мебели подлежат на реновиране или реставриране..

публикувано на 28.03.25 в 13:00