Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как да се научим да прощаваме и да се освободим от миналото

| Интервю
Теди Генова, психолог
Снимка: личен архив



Прошката е важна част от живота ни, която често забравяме или подценяваме. Тя не е само за другите хора, които ни нараняват, но и за нас самите. Често сме склонни да бъдем твърде строги със себе си и да се наказваме за грешки, които сме направили. Въпреки това, прошката е необходима, за да можем да се освободим от тежестта на миналото и да продължим напред.


Когато се обърнем назад и виждаме грешките си, често си задаваме въпроса "защо не постъпих по различен начин?" или "защо не направих това по-добре?“. Тези въпроси могат да ни тормозят и да ни държат затворени в миналото. Но важно е да си напомним, че никой не е съвършен. Всички правим грешки и важното е да се учим от тях. Ако не си простим, просто оставяме тежестта на тези грешки да ни държи назад, да ни пречи да бъдем в мир със себе си.


Прошката към другите също не е лесна. Когато някой ни нарани или обиди, може да почувстваме, че не можем да му простим, защото вярваме, че това ще означава да се предадем или да приемем нещо несправедливо. Но всъщност, прошката не е за другия човек, тя е за нас самите. Прошката ни освобождава, дава ни възможността да не носим повече болката и обидата в сърцето си. Тя не е да забравим или да оправдаем нечие поведение, а да спрем да носим тежестта на болката, която ни е причинена.


"Прошката е съзнателен акт на освобождаване от негативни чувства, такива като гняв, вина, обида, и това да простим на себе си със сигурност намалява нашето самоосъждане и повишава самосъстраданието ни. Докато прошката към другите пък води до едни доста по-здравословни взаимоотношения и, бих казала, една емоционална лекота, а на психично ниво тя със сигурност намалява стреса, подобрява цялото ни емоционално благополучие и дори допринася за едно по-добро физическо здраве", казва психологът Теди Генова.


Прошката към себе си може да бъде дори по-трудна. Често се чувстваме виновни за неща, които сме направили или не, и е лесно да се потопим в самокритика и самонаказание. Но важното е да разберем, че никой не е съвършен. Да си простим означава да си дадем шанс да се учим и да растем. Не трябва да се наказваме за миналото, защото това само ще ни задържи там, без да ни позволи да се развиваме. Всеки прави грешки, но важното е да се учим от тях и да вървим напред.


"Първата стъпка към приемането е да си позволим да изпитаме гнева, болката и обидата. Много често в психологичната практика говорим именно за това — да си позволим емоциите, да им дадем поле, и също така да се опитаме да разберем човека отсреща, защо е направил нещото, каква е причината, без да оправдаваме действията му. Разбира се, това е нещо различно. Също така, да работим върху осъзнаването на ползите от прошката, защото, както казахме, тя действа на цялото ни емоционално благополучие, и да си напомним, че освобождаваме себе си по този начин, не другия."


Прошката ни позволява да излекуваме раните, които носим, и да се отворим за нови възможности за щастие и мир в живота си.


В крайна сметка, прошката е не само дар за другите, но и за нас самите. Тя е начин да живеем по-освободено, без да носим тежестта на миналото. Това ни позволява да бъдем по-смирени, по-разбиращи и, най-важното, по-щастливи.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Подай ръка" с подкрепа за семейство от Монтана

Фондация "Подай ръка - дари по-добро бъдеще" обяви кампания в подкрепа на семейство от Монтана. Мери е самотна майка, която се бори, за да  отгледа трите си деца - на 14, на 11 и на 6 години. Няма постоянна работа, а семейството  оцелява благодарение само на детските надбавки, обясни социалният работник към благотворителната организация..

публикувано на 16.05.25 в 17:43

Групата "North West 3700" с нова песен и участие на фестивала "Summer vibes"

Вече сме ви срещали с видинската група North West 3700 . В състава ѝ са  Михаил Георгиев, Александър Марков, Марин Ангелов, Милчо Кръстев и Илия Илиев - петима приятели, обединени от страстта си към музиката и родния край . Те не просто свирят и пеят - те живеят музиката. Всеки от тях владее различни инструменти, пеят, пишат текстовете си..

публикувано на 16.05.25 в 17:40

Загадъчните "Момичетата от книжарница "Блумсбъри"

Лондон през 50-те години на ХХ век. Книжарница „Блумсбъри“. Изисканото царство на книгите изглежда измамно спокойно, почти съвършено, благодарение на петдесет и едно правила, които управителят Хърбърт Дътън държи да се следват по-строго дори от Десетте божи заповеди. Докато има дисциплина, нищо не може да се обърка, нали така? Под..

публикувано на 16.05.25 в 16:55

От всеки жълъд "човек" не става

Жълъдите са навсякъде в парковете, а освен храна за животни, те могат да се превърнат и в чудесна декорация за дома. От тях можем да изработим венци и свещници, лампички и висулки, рамки за картини, украси за маси и какво ли още не. Може би горният списък далеч не изчерпва всички варианти. Жълъдите са един от многото естествени материали, които..

публикувано на 16.05.25 в 16:50

Млади доброволци от България и чужбина променят живота в Чупрене

В сърцето на малкото, но изпълнено с живот село Чупрене, в Основно училище "Акад. Михаил Димитров“, се случва нещо различно. С усмивки, цветни материали и силна вяра в промяната, група млади хора вдъхновяват децата да мечтаят, да творят и да вярват в силата на общността.  Те са част от проекта " Бъдещи създатели за приобщаване и устойчивост "..

публикувано на 16.05.25 в 16:15

Докладът на УНИЦЕФ за благосъстоянието на децата с тревожни данни за България

УНИЦЕФ публикува "Доклад 19: Благосъстоянието на децата в един непредсказуем свят". Проучването съпоставя данните от 2018 и 2022 година и анализира как пандемията от COVID-19 и глобалното спиране на работа са се отразили на децата в 43 държави от Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Обобщените данни..

публикувано на 16.05.25 в 16:11

Хера – японска принцеса с голямо сърце

 В "97 лапи и една опашка" днес ни гостува едно от най-милите кученца, които сме срещали някога . То е порода японски хин и се казва Хера . Тя е на 13 години - 13 години истинска и непринудена любов! Нейният стопанин казва за нея, че е тяхното „всичко“! С черната си окраска, вечно ближещо езиче и поглед като на малък философ, Хера е една..

публикувано на 16.05.25 в 15:30