Спомен за Георги Петров- Бай Георги

Изминаха 11 години откакто той напусна земния свят, но приятелите му не са го забравили, а създаденото от него музикално творчество продължава своя живот като се изучава и изпълнява от музикантите. 

За Георги Петров с добро и благодарност си спомнят неговите колеги -музиканти от Ансамбъл "Дунав", за него с любов говори майка му - Василка Георгиева Тодорова. Днес тя е на 92 години, живее в Синаговци, обича да пее, но откакто го няма сина й, не пее. Казва, че и гласът й не е вече същият.  

Гошето, както го нарича майка му, се включва като изпълнител за първи път в оркестъра, когато е на 10 години с изпълнения на гъдулка, която е направена саморъчно от баща му. Участва в Копривщица като самостоятелен изпълнител. През това време баща му записва всички негови изпълнения на касетофон. След 8 клас родителите му го записват в Музикалното училище в Плевен. Продължава висшето си образование в Музикалната академия в Пловдив. Тук го открива гъдуларят Минчо Минчев. Под негово ръководство и влияние Георги се усъвършенства и става блестящ гъдулар, тогава започват да го търсят навсякъде. Още докато е студент е концертмайстор на студентския оркестър. През 1986 година го взимат за преподавател в Широка лъка. В БНР работи като концертмайстор четири години. 

В паметта на всички свои приятели и близки хора Бай Георги ще остане сърдечният, усмихнат, изпълнен с доброта млад мъж, който свири на гъдулка ненадминато и който е готов да помогне на всеки. Изключително честен, отзивчив, изпълнен с любов към всички хора. 

"Когато работехме с Ансамбъла аз разучавах песните, съпругът ми работеше с оркестъра. В този оркестър Гошето се включи на 10 години, татко му направи гъдулка... Научи го да свири на три ноти на 7 години. Чакаше вечер да се върнем, за да му напише баща му друго упражнение...  Дядо му го научи да пее "Ален божур", това му е първата песен, с която излезе на сцената - първото му излизане 1975 година. От тук започна неговата дейност на сцената. За първи път пее на сцената в Копривщица сам и с татко си, в съпровод на кавал. Веднага го грабват журналистите и правят запис в Радиото. Често го пускаха в детското предаване на радио София. Като постъпи в Музикалното училище в Плевен за една година се качваше не с едно стъпало нагоре, а с няколко стъпала- надхвърли възможностите си..." 

"Още като студент беше създал няколко негови произведения, които в Широка лъка се възприеха като изключителни. Най-красиви, ефирни, най-силни. Едно момиченце се изразява така "Те ме грабват като куршум". Ставаше въпрос за "Крайдунавска приказка". 

"Обажда му се Никола и му казва:"Веднага трябва да тръгнеш и си носи партитурите на твоите произведения." И тогава Гошето казва на диригента на оркестъра :"Налага ми се да отида за 3 месеца в Лондон. Вземам си един месец отпуска платена и другите 2 месеца неплатен." Той се разкрещял: "Не може, не може да ходиш където си искаш! Ти идеш ли там, няма да се върнеш." И той заминава, а то е частно шоу, на едно семейство. Те му дават партитурите за програмата на оркестъра. Гошето разглежда партитурите, и макар че са му дали 1 седмица да се подготвя, той още след втория ден казал на директора :"Готов съм". Правят първата репетиция с оркестъра и много добре се получило. Назначават го за три месеца пробно. След трите месеца го назначават на постоянна работа. И остава до края, до 1989 година. Когато посещават Сингапур, когато излизат за първи път, засвирва оркестърът и когато застават танцьорите, все млади момичета, с първите стъпки, хлъзват се и падат. И установяват, че това е провокация. Шоуто престава  и той се връща в България."

"Раздаваше се много, много се раздаваше. Имаше тогава, в този момент пари, и който му поиска, и той му услужи. Има хора, които и до ден днешен не са върнали парите... защитаваше колегата си Божидар, който беше сляп..." 

"Прекрасен човек.. Беше един от най-добрите гъдулари в България... Просто разкошен човек...Първите ми спомени за Гошо са, че ние едва свирехме на гъдулките, а той като дойде и пееше. И ние се чудехме как ще пееш едновременно и ще свириш! Надарена личност беше...Много добър беше, много доброта имаше в него...

Той беше невероятен музикант и човек... Душата си влагаше в свиренето... Свиренето му беше въздействащо... Стилът му беше уникален, само негов, имаше някаква магия... Като човек беше много добър, винаги готов да помогне, хубав човек! Невероятна душа! Човечност невероятна!"