Да сторим нещо сериозно за очистването на душата и сърцето ни!

"Когато Иисус се приближи, видя града и заплака за него" (Лука 19 : 41)

Безспорно е, че последното влизане на Господ Иисус Христос в Иерусалим е най-тържествения момент в Неговия земен живот. Многохилядно множество народ с празнично настроение и палмови клонки в ръце Го посреща и съпровожда. Вестта за възкресението на Лазар от предния ден бързо е обиколила областта и хората с трепет очакват Чудотвореца във великия град. И ето, когато Иисус минава, възседнал осле (Марк11:7), хората постилат дрехите си пред Него (Лука 19: 35-36), а други хвърлят зелени клонки по пътя. (Матей 21:8) Множеството, заедно с децата възглася: "Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев." (Иоан 12:13) Радостта е всеобща, тържеството е небивало до сега. Въпреки всичко това, когато Спасителят се приближава и вижда града, заплаква за него. (Лука 19:41) Сълзите на Богочовека са следствие от голяма скръб, която е притиснала сърцето Му.

Църквата и днес празнува Христовото влизане в Иерусалим. Това велико събитие и сега поражда в нашите души радостни чувства. Храмовете в този ден са изпълнени до краен предел. Хиляди са тези от нас, които честват своя имен ден и желаят да се докоснат до Спасителя посредством църковното богослужение.

Извършваме дори и спомена за палмовите клончета, заменени у нас с върбови, защото те най-рано възкръсват от зимния си сън, символизирайки победата на живота над смъртта. Всичко това е полезно и спасително, помага за засилване на вярата, за облагородяване на сърцата, за възвисяване и усъвършенствуване на човешкия дух. Но за да постигнем истински тази върховна цел е необходимо да си спомним за сълзите на Господ Иисус Христос, пролени неудържимо в най-тържествения миг от земния Му живот.

Трябва да извади от сърцата ни всички зловредни и греховни помисли, за да можем истински да се зарадваме на днешния тържествен ден. Нека да засилим нашата вяра и любов към великия Спасител и Благодетел, Който може от нашата сърдечна скръб да ни създаде истинска и трайна радост. Трябва да сме уверени, че ако сълзите на Богочовека предизвикат през настъпващата велика седмица нашите покайни сълзи, ние непременно ще почувстваме истинска и светла радост в деня на сияйното Христово Възкресение. По този начин само след истинското покаяние идва чистата радост на духовното веселие, което Господ ни подарява, за да славим името Му вовеки веков. Амин.

В рубриката "Съвременна Библия" – Честит празник на всички българи с цветни имена! Евангелският разказ, обаче, няма нищо общо с красотата на цветята. Той касае величието на властта. Триумфалният вход на Господ в Йерусалим е пряко заявление на месианската му същност и мисия. Библейското послание е съвършено ясно – Христос е Царят на царете и Царят на царете е Христос. Какво означава това в контекста на новата ни политическа история?

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.