Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да помечтаем с "10 чужди мечти"

Снимка: Архив на Радио ВИДИН

В литературата сравнително често човек може да попадне на книга, която да го накара да се замисли за собствените си желания, страхове и надежди. Далеч по-рядко събитие обаче е да попаднеш на книга, която да те накара да се замислиш за чуждите мечти, за чуждите копнежи и поводи за безсъние. Свикнали сме да се взираме в собствените си неосъществености, в собствените си тайни и явни копнежи и желания.

Сборникът с разкази „10 чужди мечти“ на писателката и журналист Ралица Димитрова е от втория тип книги.

Всяка от десетте истории в него е като огледало, в което се отразяват различни човешки души - или може би различни аспекти на една и съща душа. Защото ние хората може да се различаваме по външен вид, но по душа се оказваме изненадващо подобни. Историите от сборника „10 чужди мечти“ разказват за десет мечти, които, точно като хората, колкото се различават една от друга, толкова си и приличат. Защото за каквото и да мечтаят хората, каквото и да ви говорят, истината е, че става дума за любов.

Ралица Димитрова вплита в разказите си темата за любовта в различни нейни форми - обичта към партньора, към приятеля, към детето, дори към непознатия. Защото любовта неизменно върви ръка за ръка с мечтите, независимо дали е възможна или не, споделена или не. А историите на Ралица Димитрова не са просто разкази за сбъднати или несбъднати мечти, за сбъдната или несбъдната любов. Те са размисли върху това какво означава да живееш за другия и заради другия, да поставиш чуждото щастие на първо място или да виждаш своето в някой друг без да изискваш от него нищо в замяна. Разкази и за самотата, която вместо да те срине, ти позволява да отвориш очите си за другите. И в крайна сметка - какви са последствията от всичко това.

Един от най-запомнящите се сред тях - „Подарък“ - разказва за дядо Янко. Самотно живеещ възрастен мъж, чиито синове от години са в чужбина. Но всяка сряда той получава по един подарък от тях и тези малки пратки, изпращани с любов и грижа, се превръщат в неговата нишка, свързваща го с външния свят. В негова утеха и символ на неразрушима връзка със синовете му, които иначе не са се обаждали от пет години. Разказът е простичък и топъл, напомнящ ни че понякога една чужда мечта се сбъдва чрез съвсем малък жест, а понякога малкият жест е мечта.

Истината е, че да осъществиш нечия чужда мечта е акт на любов и щедрост, каквито ние хората имаме нужда да проявяваме, но и че всяка такава жертва си има своята цена. И всъщност това е трудното. Защото докато не се нагърбим с нещо подобно, няма как да знаем колко дълго можем да носим чуждите очаквания и копнежи без да се изгубим. Няма как да знаем, дали чуждото щастие ще донесе радост и на нас самите или напротив - накрая просто ще се питаме: „А кога ще дойде и моят ред?“.

Неслучайно авторката е избрала именно тези истории. Зад всяка от тях стои нечие лице, нечий глас, нечий малък или голям живот, ако изобщо животът може да е малък или голям, когато за всеки от нас е единствен. Като журналист тя вероятно е срещала безброй съдби, които в последствие оставят по-дълбок или по-незабележим отпечатък в разказите ѝ.

В този ред на мисли „10 чужди мечти“ е и книга за отдаването и себеотдаването, за границите на себеотрицанието. Тя не дава отговори, но поставя въпроси - от онези трудни и интимни въпроси, които си задаваме само когато сме насаме със себе си.

Дали докато сбъдваш мечтата на някого, ти всъщност не сбъдваш някоя своя? Дали човек може да изгуби себе си, докато се опитва да осъществи чуждата мечта? До каква степен сме готови да жертваме собствените си копнежи и щастие? Може ли в края на краищата чуждата мечта да стане наша, докато просто се опитваме да зарадваме някого? Трябва ли мечтите да се споделят и защо? И най-важното - каква е истинската цена на сбъдването?

„10 чужди мечти“ е колекция от истории, която ни напомня по един деликатен начин, че най-голямото щастие често пъти е скрито в малките, невидими жестове. Провокира въпроси и откровения, желание да опиташ от същото, като направиш някого щастлив. Ралица Димитрова, с богатия си опит като журналист и писател, успява да създаде разкази едновременно дълбоки и достъпни, понятни за всекиго. Нейният стил е емоционален, без да става сантиментален, а всяка дума от сборника води към едно и също послание: Ако понякога се чувствате самотни, изоставени, объркани или малко тъжни, огледайте се! Може би някъде наоколо, може би изненадващо наблизо, ще откриете някого, който вече е започнал да сбъдва вашите мечти. Не за себе си, а за вас. И на всичкото отгоре това го прави щастлив.

Ралица Димитрова е завършила Българска филология в Софийския университет, с магистратура „Преводач - редактор“. Работи като журналист в няколко печатни медии. Освен журналист, тя е и автор на няколко книги, като част от тях е поредицата от детски книжки „Мъркозъбълите“, появила се благодарение на двамата ѝ сина Симеон и Борис.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В Чупрене ще се проведе традиционният ловен събор

Чупрене ще бъде домакин на осмия Северозападен ловен събор. Той ще се проведе на 20 и 21 септември. В програмата са включени игри и състезания, кулинарно шоу, приготвяне на кулинарни шедьоври.  "Какво ни накара да го направим навремето? Това е страстта към хобито лов, също така към нашите помощници в лова- ловните кучета. С течение на..

публикувано на 18.09.25 в 16:47

Мездра ще получи експертна помощ при определяне размера на такса "битови отпадъци"

Община Мездра ще получи експертна подкрепа от Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ за подобряване на системата за управление на битовите отпадъци. Това стана ясно след проведена процедура за избор на общини за предоставяне на експертна подкрепа при реформиране на системите им за управление на битовите отпадъци, съобщиха..

публикувано на 18.09.25 в 16:41

Валентин Симеонов: Трябва да се научим да ценим водата и да я използваме рационално

18 септември е Световен ден за мониторинг на водата. Отбелязва се от 2002 година, която е обявена за Световна година на чистата вода. Целта на деня е да се обърне внимание върху опазването на водните ресурси на Земята.  Поначало България не е много богата на водни ресурси. Основни източници са планини. Реките в страната са къси, нямаме..

публикувано на 18.09.25 в 16:37

Самодейци от Замфирово играят „Опечалена фамилия“ в Лом

Вечната комедия "Опечалена фамилия" по Бранислав Нушич ще бъде представена на фестивала на любителските театри в Лом. Спектакълът е дело на театралния състав към читалището в берковското село Замфирово, който преди няколко години спечели голямата награда на фестивала със спектакъла "Варено жито" от Стоян Николов- Торлака. Сега трупата се изправя пред..

публикувано на 18.09.25 в 16:04

Живот, посветен на армията: Спомени от видинското поделение

В "Думата имат старейшините" днес ни гостува Илия Илиев от Видин. Той e посветил целия си живот на военната служба. Започва работа като млад офицер във военната школа за шофьори, поделението, на чиято територия в момента се провежда панаирът в града. Малко по-късно в своята кариера става началник на видинското Военно окръжие, където прекарва 15..

публикувано на 18.09.25 в 15:00
Доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН (вляво) и Илко Цветков, уредник сектор

Доц. д-р Здравко Димитров: Рациария може да бъде двигател за културния туризъм във Видинско

Новият археологически сезон в Рациария край видинското село Арчар започна на 1 септември и в момента върви усилено. Обект на проучването са римските императорски терми на територията на античния град. Работи се върху 2,5 дка, което е 1/4 от цялата площ.  Археолозите проучват централното крило на банята. Финансирането е в размер на 400 000 лева...

публикувано на 18.09.25 в 14:50

Чирен вече има свой символ

За първи път в своята дълга история врачанското село Чирен има свой герб. Логото символизира духа, историята и бъдещето на Чирен и е поставено на сградата на кметството. Идеята за това населеното място да има символ е на кмета на селото Силвия Христова, която обясни повече за инициативата. "Едно от нещата, които много исках от началото на..

публикувано на 18.09.25 в 14:00