Денят на Ботев – минута тишина с безкрайна история

Ботевите дни във Враца: Вдъхновение за младите поколения

Снимка: Радио ВИДИН

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес България отбелязва Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на Родината. Това е ден на преклонение пред онези, които с живота си написаха най-смелите редове от българската история. Втори юни е ден на тишина. Но и ден, в който вътрешният глас на паметта говори най-силно. В 12:00 на обяд сирените прекъсват ритъма на деня - за две минути. Само две. Но в тези минути се побира цяла история. Историята на хора, които не просто са живели, а са вярвали. Хора, които са избрали смъртта, за да ни има нас - днес, тук, свободни. Христо Ботев е не само поет, не само войвода. Той е символ - на бунт срещу несправедливостта, на смелост отвъд страха, на онова вечно „защо“ на човека, който не се примирява. Втори юни ни връща не просто към личността му, а към духа на цял един народ, който неведнъж е стискал зъби, падал, ставал и е вървял напред.

Днес мнозина се спряха, сведоха глава. Но дали всички наистина чуваме тази тишина? Защото паметта не е само минало - тя е отговорност. След сирените попитахме видинчани как се чувстват в този момент и за какво си мислят в тези минути на мълчание.

"Почувствах отдаване на почит за всички, които се бориха за нашето национално освобождение, за всички паднали герои. Не случайно днес е Денят на Ботев - най-големият революционер... Отдаваме почит и нашето уважение към тези хора, които са рискували живота си за хората, за държавата... Ние не сме достойни за наследници сега... Това, което току-що видях - онези дечица, как се изправиха – ме кара да вярвам, че сме достойни наследници, и така трябва да бъде. За жалост има и някои, които минаха, движеха се - това е неуважение към всички герои, които са си отдали кръвта и са оставили сирачета за тая, нашата свобода, която не всеки цени както трябва."

През последните шест дни с разнообразни събития във Враца беше отдадена почит на гениалния поет и революционер Христо Ботев. В програмата на Ботевите дни, както се наричат честванията, има традиционни прояви, в които участват не само врачани, но и хора на различни възрасти от цялата страна. Такава инициатива е националният литературен конкурс за ученици "Живеем в земята на Ботев". Конкурсът се организира от Центъра за работа с деца във Враца със съдействието на Националния дворец на децата и Министерството на образованието и науката. В 29-ото издание на конкурса тази година, близо 400 ученици от 27 области на страната участваха с 411 творби -есета и стихотворения. Награди - плакет и книга, има за всички отличени ученици, а на гимназистите се дава и едногодишна стипендия от образователното министерство за високи творчески успехи.

Литературният конкурс завърши с церемония във Враца в края на миналата седмица, на която бяха наградени победителите. С какво Ботев вдъхновява младите хора и тяхното перо днес?

Деветокласничката Дарина, чиито корени са както от Козлодуй, така и от Враца, се е включила в конкурса със свое стихотворение:

"Ботев е голямо име в цяла България. Вдъхнови ме това, което е направил и че е пожертвал живота си. Заслужава да бъде чут и незабравен. Искам повече хора да разберат за делата, които са се вършели в миналото. Ботев за мен е човек, който се е пожертвал за българския народ. Младите хора в днешно време не осъзнават какво е направил той."

17-годишната Ирен от Ямбол е участвала в конкурса с есе:

"Това, че Христо Ботев е поел по този път, е много добре за всички нас. Това е героична постъпка, която няма как да се постигне в днешни дни – хората не могат да направят нещо такова. Трябва да се поклоним пред това! Много ми харесва начинът, по който пише. За повечето хора днес Ботев не е актуален. Хората не разбират историята зад него и например си го татуират, а дори не знаят какво значи за България."

Огнян, който е девети клас, е искал да разгледа Ботев в по-различна светлина:

"Кой е наистина Ботев, за какво точно се бори? Не в смисъла, който ни налагат на празници като днешния. "Комерсиалният" Ботев, с който всички си измиват ръцете. Предпочитам да го представям който е. Моят Ботев е този човек, който е дал всичко, което е имал, за свободата, за своята родина. Заложил е на кауза, която не дава нищо в замяна. Ботев доста често е идеализиран в наши дни, а не е почувстван, не е разбран."

Втори юни не е само ритуал. Това е миг на дълбоко събиране със себе си. Миг, в който питаме: "Достойни ли сме за това, което ни е оставено?"

Поклон пред Ботев. Поклон пред героите. Да помним - не защото така трябва, а защото без памет губим себе си.

По публикацията работи: Соня Валериева