Днес в рубриката "Психолог на помощ" си говорим за нещо, което почти всеки е преживявал, макар и да не го споделя на глас. Темата е несподелената любов. Това е онази особена болка, която не се вижда отвън - няма гипс, няма бинт, няма белег… но я усещаш дълбоко. Онзи човек, който докосва сърцето ти, но не отвръща. Или поне, не по начина, по който ти се иска.
Несподелената любов не избира възраст, не пита дали си готов. Понякога идва в тийнейджърските години, друг път, когато вече си мислиш, че си научил всичко за живота.
И тогава оставаш сам със себе си - с надеждите, сценариите в главата, музиката, в която се губиш… и въпроса: "А сега какво правя?". И нека си го кажем - трудно е. Но не си сам.
Някои хора минават през това тихо. Други - бурно. За някои минава бързо. За други - оставя отпечатък за години.
Но всички, абсолютно всички, поне веднъж в живота си са обичали някого, който не е върнал чувствата им по същия начин.
Днес, в рубриката "Психолог на помощ", заедно с психолога Теди Генова, ще опитаме да се доближим до тази тема без клишета. Ще потърсим човешкия ъгъл, ще поговорим за това как да продължим, как да приемем чувствата си и как да ги носим със себе си, без да тежат.
Несподелената любов е такава, че всеки носи своята история. Със свои рани, свои въпроси, свои мълчания. Ако има нещо, което да запомним от днес, нека е това: че болката от несподеленото не е срамна. Че не си слаб, защото си обичал някого, който не е успял да отвърне. Че не си по-малко ценен, когато любовта не е завършена. С времето ще разбереш, че понякога точно в тази "не-любов" си израснал най-много. Научил си се да пускаш. Да се връщаш към себе си. Да обичаш и себе си, дори когато другият не е могъл.
А ако сега си в окото на бурята - просто знай, че ще мине. Не веднага. Не лесно. Но ще мине. И ще дойде любов, която ще бъде споделена. Истинска. Твоя.
Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..
След случая със сваленото от самолет дете в инвалидна количка , България трябва да предложи промени в европейския регламент и да засили защитите за пътниците с увреждания, коментира юристът Петър Кичашки. Според него трябва да бъдат инициирани разговори на ниво Европейски парламент и Европейска комисия. Според Петър Кичашки, който е и бивш член на..
В рубриката "Професия хоби" ви срещаме с талантливи артисти или хора с професии, които вдъхновяват. Днес ще се потопим в света на една изключително даровита дама от Лом. Тя се казва Кристина Василева и рисува откакто се помни … а може би дори и отпреди това - започнала е още на две години, когато повечето от нас едва държат молив...
Избраха новите лица на Северозапада за 2025 година. Титлите "Мис" и "Мистър" отидоха при 18-годишната Ралица Кирилова и 28-годишния Силвио Хилмиев. Конкурсът "Мис и Мистър Северозападна България" се проведе преди дни в Лом и беше част от събитията, свързани с фолклорните празници "Поломие". Тазгодишното издание на конкурса мина под надслов "Да се..
"Фабрика за емоции" събира всеки вторник децата в Библиопощата във Видин . Организира се от Общинския съвет по наркотични вещества и Превантивно информационния център към него. Заниманията са всеки вторник в Център за обучение, изкуство и култура към Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” - Видин. Психологът Боряна Ангелова обясни:..
Днешният домашен любимец, който ни гостува в рубриката "97 лапи и една опашка", е порода "Йоркширски териер"… но не какъв да е, а истински бийвър! Йоркширският териер бийвър , или просто бийвър териер, е сравнително нова и невероятно чаровна порода, произлязла от стандартния йоркширски териер, но с уникално трицветно оцветяване, което го прави..
Младежкият дом е специално място за поколения видинчани, израснали в клубовете му за талантливи деца, пазещи вълнуващи спомени от събитията и дискотеките, провеждани там. Постепенно институцията спира дейността си, закрита е и от нея сега са останали само сградата и свидетелствата за годините, когато под покрива ѝ са се събирали стотици..