Норвегия, град Берген, на брега на Норвежко море.
40-те години на ХХ век. Втората световна война. Време мрачно и тежко като норвежко зимно утро. Или лятно. Толкова на север разликата не е особено голяма. На този прогизнал от дъжд декор се разиграва действието в романа на Гюнар Столесен „Нощем вълците са черни“.
Окупирана от нацистка Германия, северната държава е разкъсвана от външни и вътрешни борби и врагове. Фашизмът се опитва да смаже всеки, който не се вписва в човеконенавистните му представи за световен ред. Мракът властва над душите на хората и се разпространява като зараза. Единствената надежда като че ли е в местната съпротива. Има обаче и хора, които нямат никакви скрупули и се облагодетелстват от ситуацията, търгувайки с всичко, от което могат да изкарат пари, в това число и с човешки животи. Например предателите.
Десет години по-късно, през 1953 г. при чудовищен производствен инцидент във фабриката за бои „Пофугл“ петнадесет души намират смъртта си сред пламъците на огромен пожар. Официалното разследване – може би очаквано – е приключено така, че да е угодно за всички, но най-вече за собственика Хагбард Хеле. Останали са куп въпроси обаче, които никой не смее или не намира смисъл да задава. Отговорите биха стрували твърде много и на заподозрените, и на оцелелите.
През 1971 г. на доковете в Берген е открит трупът на смазан от бой куриер, който някога е работил именно във фабриката „Пофугл“ и дори е спасил живота на няколко души. Убитият е разпознат като никому неизвестния Харалд Юллвен, но някои от полицаите имат основания да подозират, че там всъщност е намерил заслужения си край, не герой, а мистериозният Ротеифтен – един от най-мразените национални предатели, на чиято съвест тежат стотици жертви.
През 80-те години на ХХ век пенсионираният полицай Ялмар Нюмарк едва не умира прегазен от автомобил, минути след като е разговарял с частния детектив Варг Веум в любимия им бар. Преди броени дни в дома си Ялмар е показал на Веум една картонена кутия, пълна с материали за пожара във фабриката „Пофугл“. Някога той е бил част от екипа, разследвал случая, но дори след тридесет години станалото все още не го оставя на мира. Все още не смята, че тогава е била въздадена справедливост.
А после, само ден след изписването си от болницата, Ялмар Нюмарк умира. Може би от естествена смърт, но защо тогава кутията с материалите за пожара в „Пофугл“ липсва от скривалището си?
Веум единствен има съмнения и решава, че дължи нещо на старото ченге. Нещо, което самият Ялмар така и не успява да осигури на семействата на жертвите от пожара през 50-те, а и на себе си. Справедливост. Дължи го и на виновниците за смъртта на всички онези хора, разбира се.
„Нощем вълците са черни“ е петият роман от знаменитата поредица „Варг Веум“ на норвежкия писател Гюнар Столесен – един от майсторите на скандинавското криминале. Може би част от тайната му е, че той разполага действието от романите си на позната територия. Столесен отлично познава град Берген, защото самият той е роден там и именно в Берген прекарва целия си живот. Познава мрачните капризите на времето, дъждовни дни, колебливото лято, мириса на Норвежко море, улиците, сградите, тайните на кварталите. И притежава необходимия талант, за да ги превърне в сцена на завладяващи истории за престъпления и възмездие.
Почитателите на класическите криминални истории вероятно ще открият в романите му твърде много прилики с автори като Реймънд Чандлър например и това не е случайно. Столесен принадлежи към същото поколение писатели, а поредицата му за частния детектив Варг Веум е смятана за една от най-добрите в съвременната криминална литература.
Както казахме, подобно на своя герой, Столесен живее в град Берген, където, освен като писател, работи и като сценарист и драматург. Работил е също като журналист, филмов критик и прессекретар. Днес от книгите му са продадени повече от 4 милиона копия в 24 държави. Много от тях вече са адаптирани за кино, телевизия, театър и радио, а във времето от 2007 до 2012 г. са заснети цели 12 филма само върху романи от поредицата „Варг Веум“.
В ерата на социалните мрежи, когато новините се разпространяват със светкавична скорост, а критиката често доминира в онлайн пространството, едно виртуално кътче изпъква със своята различна, позитивна енергия. "Забелязано в Лом" не е просто още една Фейсбук група, а пространство, създадено с мисия да обединява хората чрез позитивното, да показва..
Актьорът Владимир Зомбори като Зоро в едноименния мюзикъл е един от акцентите в музикалната програма това лято сред Белоградчишките скали . Спектакълът е на Държавна опера Русе , която ще продължи традицията на оперния фестивал , създаден преди 10 години от Софийската опера и балет. Директорът на Русенската опера Пламен Бейков определи това като..
Една от най-известитнте и обичани творби в света на операта - "Прилепът", ще бъде представена на сцената във Видин. Спектакълът е част от програмата на фестивала "Летни музикални празници" , които ще се проведат от 8-и до 12 юли. "Магията на операта" и "Звездите на оперетата" са другите две заглавия в афиша на събитието, обясни оперната прима,..
Националният фолклорен събор "Леденика" отново ще изпълни три дни - 20, 21 и 22 юни, с настроение, много песни и танци. За пореден път ще бъде пресъздадена автентична северняшка сватба, както и още редица други събития, каза Радосвета Крумова от отдел "Култура" на Община Враца. "Тази година нашият празник, защото ние наричаме този Национален..
Видинската математическа гимназия е сред десетте учебни заведения в страната с най-висок резултат на Държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по математика тази година. Деветима са математиците, които имат отлични оценки на ДЗИ по математика. Това са Слав Славов със 100 точки, Николай Евгениев с 99 точки, Теодор Витанов с 94 точки, Иван Владимиров..
Съвсем наскоро попаднах на една публикация в социалните мрежи, която наистина грабна вниманието ми и си казах: "Това просто трябва да бъде разказано!". Става дума за едно изключително романтично и оригинално предложение за брак, направено от видинчанина Георги Стоянов към неговата любима Катрин Челиева . Историята им е като взета от филм -..
Дарин Ганчев е творец от Мездра, който се включва със своя проект "Дефиле" в Деветия симпозиум по скулптура „Мездра 2025“. Темата на форума тази година е „Искърски пространства“. Дарин Ганчев е завършил Професионалната гимназия по каменообработване в село Кунино и Националната художествена академия. Днес е преподавател в училището, на което е..