Пътят към еврото: Какво предстои за Северозапада

Какви възможности разкрива еврото в Северозапада? Ще донесе ли предимства или не? Това беше коментирано по време на дискусия с граждани "Пътят към еврото: възможности за Северозапада" от икономиста Владислав Панев. 

Своето мнение изрази и депутатът от Видин Любен Иванов по чиято покана гостува Владислав Панев.

"През изминалите няколко седмици се случиха важни събития за нашата страна. На първо място, Европейската комисия и Европейската централна банка потвърдиха изпълнението на критериите за членство в еврозоната от Република България. Буквално преди няколко дни стана така, че еврогрупата, министрите на финансите, на страните от еврозоната препоръчаха България да въведе еврото от 1 януари 2026 година. Това е едно много важно решение за всички нас и тук е времето и трябва да се проведе един открит разговор по темата, защото този открит разговор трябва да не е манипулиран. Трябва да е експертен и честен, защото влизането в еврозоната не е заплаха за България. Това е възможност, която възможност обаче трябва да бъде разбрана от хората и трябва да бъде приета от тях по разбираем начин. И аз съм доста обезпокоен от изопачаването на публичния диалог в България. Насажда се страх, дезинформация и чувство на несигурност. И тук трябва да кажем, че за нашия регион това е от изключително значение, защото той е много податлив на икономическите предизвикателства. Всъщност целта на тази среща е да дадем отговорите на въпросите, които хората задават...", коментира народният представител от ПП-ДБ Любен Иванов. 

Много са въпросите, които вълнуват гражданите на България преди въвеждането на еврото. В специална рубрика на сайта си Българската народна банка отговаря на най-важните и най-често задавани въпроси във връзка с еврото. 

Еврозоната дава предимство за всеки един българин и на икономиката като цяло, коментира икономистът Владислав Панев по време на срещата. Той отбеляза, че повишение на цените има, но инфлацията не е свързана с предстоящото влизане на страната ни в еврозоната. Какви са обаче перспективите пред Северозапада?

"Хубаво е да очертаем перспективите пред Северозапада. Те са свързани изцяло с това да бъде изградена инфраструктурата в региона, свързваща инфраструктура, а не просто Дунав мост 2, който заради лошите пътища и лошите ж.п. връзки е така мост в нищото. Един вид трябва да има довеждащи пътища до него. Скоростният път да бъде довършен и ремонтирана ж.п. линията. За да има добра връзка със София, Кулата и Солун... Тук обаче, ролята на влизането ни в Шенгенското пространство е изключително важно, тъй като знаете от Румъния, през България до Солун няма граници, съответно и за товарния автомобилен транспорт за ж.п. транспорта... Ако всичко това бъде изградено, може да не бъде просто транзитен център, през който минават и заминават вагони, а може да се развие като Пловдив и Стара Загора. Там, където се срещат различните видове транспорт, където има интермодалните терминали. Всъщност там се откриват заводи. Там си има индустрия. Ясен е проблемът с обезлюдяването на Северозапада... Изграждането на инфраструктурата всъщност е начинът за завръщането на видинчани обратно тук... Ходихме преди 2 години на летището. То може да се използва и за дронове, за каквото се сетите. А защо не и за пътнически транспорт? Връзката със Сърбия също може да се използва... Така че с две думи - не слушайте пропагандата. Истерията, която се лее от социалните мрежи и от медиите е абсолютно безпочвена. Ясно е, че еврото не е ли както беше казал някой - който е имал левове, ще има и евро, който няма левове, няма да има и евра. Еврото няма да ни направи автоматично първи показатели. С него ще бъде по-лесно да имаме икономически успехи... Администрацията трябва да работи по-ефективно за европейските фондове да стигнат наистина до хората и до бизнеса, а не просто голяма част от тях да потъват. И то не винаги с идеята да се откраднат, по-скоро са неефективни. Поне досега практиката показва, че България далеч не се възползва рационално от европейското финансиране...", обясни икономистът Владислав Панев.

Според експерти най-добрият начин да прогнозираме бъдещето ни в еврозоната е като видим опита на държавите, които вече са минали по този път. И специалният случай - Хърватия, който може би е основният генератор на тези напрежения, които се случват в България. Тя стана член на еврозоната на 1 януари 2023 г., а през 2022 г. имаше огромен пик на инфлацията навсякъде.