Жители на Търняне: Плащаме си данъците, искаме повече внимание и по-нормален живот

Ако погледнем справката за него, ще прочетем, че в близост има два водопада по река Войнишка: на 500 м и на 700 м от населеното място. В действителност, понятието "водопад" тук не е съвсем точно и е доста далеч от истината- по-скоро са два пада на водата от поливни канали. И един интересен факт- по време на разкопките за скоростния път Видин- Монтана, археолозите откриха средновековно селище, съществувало тук между XI - XIV век. В селото има сравнително нов параклис "Възнесение Господне”. Построен е в периода 2004-2007 г. с доброволен труд и дарения. Регулярно се провежда и ежегоден събор на 24 май, с църковна служба в параклиса. По време на социализма в селото е функционирал земеделски кооператив "Сталин“. 

Днес в селото има осигурена социална грижа, библиотека, автобусна връзка. Инфраструктурата обаче е отчайваща- прашни, разбити улици, обрасли с трева и храсти, с належаща нужда поне от чакъл и ремонт. Сериозни поражения по уличната мрежа има и от тежките камиони заради трасето Видин-Ботевград. 

Тази информация за селото се допълва и от жителите му, които не са съвсем доволни от факта, че селото се намира само на 12 км от общинския и областен център, земята наоколо е плодородна, природата е красива, а развитие тук няма. Хората се изселват и забравят корените си, а останалите постепенно губят надежда, че нормалният живот в селото им ще се върне:

"Нямаме магазин в селото, защото е малко. Това ни е голям проблем. За лекарства и лекар ходим във Видин и Дунавци... Как живеем - мъчим се. Мъката си е с нас. Хубаво ще е улиците да се окосят... Не е лесно. Няма магазин, улиците са изкопани. А това е най-страшното за нас, възрастните. Ходим чак на два километра в Дунавци, ама като си вземеш и багажа, не можеш да се върнеш... Пътят е лош. Нямало пари, селото е малко. А площада два пъти го асфалтираха. Ето сега таман го довършиха... Помагаме си с личното стопанство. Гледам си кокошки, а в двора си садя зеленчуци. Лошото е, че поливам с чешмяна вода, а тя е скъпа. Но търпим, защото ако не ти е в двора да го откъснеш, трудно ни е да си го купим. За едно кило домати трябва да дадеш 6 лева... Улиците ни са под всякаква критика. Ама кой как си направи, така живее. Тук всичко отива на умиране, няма млади хора. Тук, дето сме се събрали, всички сме пенсионери. Младите деца избягаха... Лошото е, че се обезлюдиха селата. В това число и нашето... Нямаме магазин в селото и това много ни тежи, защото възрастни хора ходим на 2 км в Дунавци да пазаруваме. Аз ходех с колело, но вече коленете ме болят и повече не мога. Сега чакам на децата да ми донесат ....  Плащаме питейна вода, а какво пием? Ходим в Синаговци да си носим. Ето там пак теч има. Всяка седмица - течове. ВиК е информирано, те всяка седмица правят ремонт... Искаме да се смени канализацията. Тук сме още с етернитовите тръби от едно време... Искам да се оплача от земеделците, дето пръскат с тези отрови. На мен ми изгориха асмите, пчелите ми измряха всичките. Тук хората имаха кошери, всичко измре. А и ние дишаме тази отрова... При нас, какво да кажа. Духне вятър- ток няма. Дойде горещината - вода няма. 21 век сме. Какво да ви говоря- на 10 км от града, пропаднало село... Тук е трагедия. Такова село няма. Аз обикалям целия окръг, защото такава ми е работата. Значи Долни Бошняк са 17 човека- идете да видите там какво е подредено. А тук какво става, не знам... Тези с камионите като правят магистралата съсипаха и пътищата ни, и улиците ни, и всичко. 50 тона камион като мине, спука тръбата и какво правим- пак авария. Да не говорим, че пътят им е през центъра на селото... Тук имаме паметник на загиналите през войните. Преди слагахме венци и цветя. Сега вече не. Всичко е зарязано... Тук имаше една много разбита улица, но пък и нямаше много хора на нея- регистрирани са 2-3 къщи. Сега тази улица е асфалтирана от горе до долу. В същото време пътят до Буковец е съвсем изровен и трябва да се направи, защото ни е нужен. Може да сме 100 човека, може да сме и 50, но ние всички си плащаме данъците и искаме друго отношение", разказват възрастните хора. 

Кметският наместник на Търняне, Нора Маринова не отрича, че в селото има проблеми: 

"Винаги има проблеми. Най-големият ни проблем е, че населението е застаряващо. Жителите на селото от справка за изборите през октомври бяха 103 по списък. Но населението застарява не само в Търняне. Навсякъде е така. В цялата ни държава... Училище тук е имало някога. Сега сградата му пустее. Значи ние имаме училищен автобус, който извозва учениците ни до Видин всеки ден. Имаме около 10 деца. Детска градина има в Дунавци. Тя е най-близката... Във вторник, четвъртък и в събота ни карат хляба. Хората затова сега са се събрали пред кметството. Нямам информация дали са доволни от качеството му, но засега никой не се е оплакал... И аз смятам, че е редно да имаме магазин. Иначе транспорт имаме добър. Може да не е много често, но три автобуса мисля че са достатъчни на този етап... Кражби в селото нямаме. Решили сме този проблем. Изоставените къщи също не са ограбвани...Смятам, че хората трябва да бъдат стимулирани някак си да се връщат по селата. Да, инфраструктурата наистина трябва да бъде подобрена и то не само в Търняне. Но работни места аз не виждам как ще се създадат. Що се отнася до ВиК мрежата, тя наистина е много стара. Не знам, но може би е на повече от 60-70 години...Смятам, че е доста добър вариант всеки кмет или кметски наместник да си има собствен бюджет, за който да знае още в началото на годината и да разполага с него както смята, че е правилно..."