Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Теди Генова: Здравословните граници - ключът към пълноценни връзки и вътрешен мир

| Репортаж
Теди Генова, психолог
Снимка: личен архив



Днес ще си говорим за здравословните граници. Както в личните, така и в професионалните отношения, здравословните граници са изключително важен елемент за да поддържаме психическото, емоционалното и физическото си благополучие. Те представляват невидими линии, които очертават до каква степен сме готови да се ангажираме с другите, какво поведение сме склонни да приемем и къде приключва нашата лична отговорност.
Здравословните граници не са бариери, които ни изолират, а начин да защитим своето пространство и да създадем условия за взаимно уважение, разбиране и баланс в отношенията си с околните. Много често хората възприемат поставянето на граници като проява на егоизъм или студенина, но всъщност те са необходима основа за здравословен живот и зрели връзки. Те ни позволяват да запазим своята идентичност, да се грижим за собствените си нужди, без да пренебрегваме тези на другите, и да не допускаме изтощение, напрежение или злоупотреба. В личните отношения границите се изразяват в умението да казваме "не", когато нещо противоречи на нашите желания, ценности или емоционални възможности. Те ни помагат да разграничим кога сме готови да бъдем подкрепа и кога самите ние имаме нужда от време за себе си. 

"Границите са онези невидими, да ги наречем, линии, които определят докъде стигат нашите отговорности, желания, лична свобода и откъде всъщност започват тези на другите. Те са ключови за абсолютно всяка връзка - независимо дали тя е с партньор, колега, приятел или роднина. Защото там, където липсват здравословни граници, често се появява напрежение, обида, изтощение. Липсата на граници се разпознава много ясно по усещането, че постоянно даваме, без да получаваме, и едва ли не се чувстваме изцедени. В личните ни отношения това може да се прояви като партньор, който ни налага решения, или пък приятел, който очаква винаги да сме на разположение. В работата това често се проявява под формата на колега или шеф, който прекрачва нашето работно време и има очакването да останем до по-късно, и днес, и утре. И още нещо важно - един от типичните признаци, че липсват здравословни граници, е когато се ядосваме или се обиждаме, но в същото време не казваме нищо. Или пък, ако си позволим да го направим, се чувстваме изключително виновни, все едно сме сбъркали, защото сме се опитали да се защитим", обяснява психолог Теди Генова.


Здравословните лични граници означават да не позволяваме на другите да ни манипулират, да не поемаме отговорност за техните емоции и избори, и да поставим ясни рамки около това как искаме да бъдем третирани. Например когато не желаем да бъдем част от конфликт, който не ни засяга, когато настояваме за честност в комуникацията или когато отказваме да бъдем въвлечени в поведение, което противоречи на нашите принципи. Подобно отношение не означава липса на съпричастност, а грижа за себе си, която е необходима, за да бъдем пълноценни и за другите. В професионалната сфера границите са не по-малко важни. Те служат за ясно очертаване на ролите, отговорностите и времевите рамки, в които функционираме. 

увството за вина идва от ранните ни преживявания. Научаваме го чрез предавани послания, като наследство. Бих казала, че често сме научени, че добрите хора са онези, които винаги са отзивчиви и услужливи. А пък егоисти са тези, които мислят за себе си, които казват "не", които защитават своето. Тази представа е силно подкрепена и от социални, и от културни модели, които ни карат да вярваме, че отказът е нещо лошо. А за да се справим, първо трябва да си позволим да преразгледаме тези вярвания. Защото отказът не ме прави лош човек, нали така?!? Промяната на тази перспектива и нагласа е изключително трудна за някои хора. Затова е важно да започнем с малки стъпки – да кажем „не“ на нещо маловажно и да видим, че светът не се срутва, а ние започваме да се чувстваме по-силни. И трябва постоянно да си напомняме още нещо – че нашите нужди са също толкова важни, колкото и нуждите на другите. И както сме говорили и друг път – за да умеем да обичаме другите, първо трябва да се научим да обичаме себе си."

Научаването да поставяме граници е процес, който изисква практика, осъзнатост и понякога подкрепа отвън. Особено в култури, в които жертвоготовността се възприема като добродетел, а поставянето на себе си на първо място - като егоизъм, това може да се окаже предизвикателство. Но здравословните граници не са проява на дистанция, а на зрялост, самоуважение и способност за автентична връзка с другите. Те ни позволяват да живеем с повече яснота, стабилност и вътрешен мир, да изграждаме отношения, основани на взаимност, а не на зависимост, и да се развиваме в среда, която подкрепя личностния ни растеж. В крайна сметка границите не ни отделят от света, а ни позволяват да се впишем в него по здравословен, балансиран и смислен начин.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Един процент промяна" с кауза в Ослен Криводол

Сдружение "Един процент промяна" набира  средства за осигуряване на отопление в читалището във врачанското село Ослен Криводол. Необходими са 17 200 лв., с които да бъдат закупени климатици. Читалището е   създадено преди три години и се помещава в бившето училище. Сградата е предоставена от Общинския съвет в Мездра, а с дарения и доброволен труд..

публикувано на 05.09.25 в 16:47

Кой е "Каръкът в мен..."

За какво може да си мисли човек, докато пада от петнайстия етаж? Казват, че в такива моменти животът ти минава пред очите като кинолента, а Иван Георгиев, по-познат на цяла България като Джони Шкейца, може да го потвърди. Оказва се обаче, че едно падане от петнайстия етаж далеч не е толкова кратко, колкото изглежда и, докато лети неконтролируемо..

публикувано на 05.09.25 в 16:35

Ажурните дърворезби на Соня Маркова

Чудно нещо е дърворезбата - от едно парче дърво се издълбават различни форми и мотиви върху дървесината, създавайки релефни изображения. Резултатът от дърворезбата е декоративен продукт, често използван за създаване на сувенири, интериорни елементи и украшения, които могат да запазят вида си за дълго време.  Дърворезбата съществува от много..

публикувано на 05.09.25 в 16:05

Седем кученца си търсят стопанин

Днешната история в "97 лапи и една опашка" е за всеки, който има нужда от верен приятел. Става въпрос за седем малки и симпатични кученца, които търсят своя нов дом и любящи стопани. Ивайло Йосифов намира едно куче, което е обект на враждебно отношение от страна на хора, които живеят около негов имот в град Лом . Прибира животното и му дава името..

публикувано на 05.09.25 в 15:30

Доброволци от Младежкия червен кръст във Видин създадоха настолна игра

Играта "Мисията възможна: Спаси човечността!" съчетава въображение, съпричастност и сила на посланието. Същевременно представя принципите на червенокръсткото движение по атрактивен за младите хора начин, обясни Галина Йорданова, главен специалист към Секретариата на Областния съвет на БЧК (Българския червен кръст) във Видин. "Тази..

публикувано на 05.09.25 в 15:17

Благотворителна кампания събира ученически пособия за 400 деца в нужда

На 5 септември отбелязваме Международния ден на благотворителността - дата, включена в календара на ООН в чест на годишнината от кончината на Майка Тереза, символ на милосърдието и всеотдайната помощ към най-нуждаещите се. Този ден е призив към всеки -  независимо дали е представител на неправителствена организация, корпорация, благотворително..

публикувано на 05.09.25 в 14:28

Детските игри: Забавленията навън срещу дигиталния свят

В днешно време децата прекарват все повече време пред екраните - телефони, таблети и компютри. За разлика от това, през 90-те години игрите бяха на улицата, на двора или в парковете. Децата тичаха, скачаха, катереха се, събираха се по групи и измисляха нови забавления. Но каква е разликата между тогавашните игри и днешните? Къде е по-добре да..

публикувано на 04.09.25 в 17:05