Силата на вярата

"Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: “Премести се от тука там и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно" (Мат. 17:20).

Вярата е потребност за човешката душа - сила, която поддържа и одухотворява нашия живот. Според св. апостол Павел вярата е "жива представа на онова, за което се надяваме и разкриване на онова, що се не вижда" (Евр.11:1). Тук става дума за религиозната вяра - за вярата в Бога като абсолютен Дух, като Творец на всичко, като висш Разум и Промислител. Тази вяра ни дава сила, опора, утеха, радост, светлина, надежда и спасение.

Случаят, за който ни разказва св. евангелист Матей в евангелския текст на днешната Неделя десета след Петдесетница (Мат.17:14-23), извиква у нас някои сериозни размисли и поставя редица въпроси. Един от тях е въпросът за силата на вярата. Неизмерима е силата на вярата! Тя наистина върши чудеса. За възможностите на тази сила убедително ни говори нашият Спасител. Той казва: "Всичко е възможно за вярващия" (Марк.9:23). Или: "Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: "Премести се от тука там и тя ще се премести, и нищо няма да бъде за вас невъзможно" (Мат. 17:20). За силата на вярата говори и св. апостол Павел в Посланието си до евреите - за вярата на старозаветните праведници, които именно чрез вяра победили царства, вършили правда, получили обещания, затулили уста на лъвове, угасили огнена сила и избегнали острието на меча... (Евр.11:32-35).

Днешният разказ за изцеряването на бесноватия момък е предаден от тримата свети евангелисти - синоптици (Мат. 17:14-23; Марк. 9:14-29; Лук. 9:37-42). Евангелистите Марко и Лука допълват евангелист Матей с някои твърде интересни подробности. Отнася се за един наистина тежък случай на заболяване, за едно момче обхванато от бяс. Св. евангелист Марко предава по-пълно проявите на болестта – момчето било обхванато от ням дух. Където и да го хванел, духът го тръшкал и момчето се запеняло, скърцало със зъби и се вцепенявало. Св. евангелист Лука ни дава още някои подробности – бесноватото момче крещяло и се гърчело. Очевидно в случая имаме проявление на демонична сила, която е овладяла нещастното момче, разстроила психиката и физиката му и се изявила в симптомите на съвременната епилепсия. Но по всичко личи, че причината на заболяването била външна – детето било обсебено от бяс, от нечист ням дух. А и самият начин на изцеление потвърждава това. Болният бил излекуван не чрез средствата и начините на тогавашната медицина, а чрез силата Божия. Иисус Христос забранил на нечистия дух и му казал: "Дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: "Излез из него и не влизай вече в него" (Марк. 9:25). Така Господ изцерил момчето и го предал на баща му (Лука 9:42).

Преди да дойде при народа и болното момче, Господ Иисус Христос бил на планината Тавор, където се преобразил пред тримата Свои апостоли - Петър, Иаков и Иоан. Св. евангелист Марк отбелязва, че когато се връщали от планината, целият народ се слисал: "И като се стекоха, поздравяваха Го" (Марк. 9:15). Явно е, че Спасителят все още е сияел с неземната Таворска светлина. А колко различен бил светът тук долу в полите на планината. Останалите Негови ученици се оказали безсилни да излекуват страдащото момче. Друг път те имали дарбата да лекуват. Сега книжниците и фарисеите използвали случая да ги осмеят в безсилието им. Това разказал на Христос и бащата на момчето, като настойчиво Го помолил: "Ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни!" (Марк.9:22). На това човешко "ако" Господ поставя като насрещно условие Своето божествено "ако" – "Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия" (Марк. 9:23). Вярата, иска да каже Богочовекът, е необикновена сила. Срещу нея нищо не може да устои. От нея единствено бесовете бягат и никога повече не се връщат в човека, след като тя е намерила място в неговата душа. Вярата е сила, която стига до Бога и низвежда с безкрайна щедрост милостта Му. Там, където е тя, бесовете не съществуват. Бащата веднага разбрал решаващата условна зависимост между двете "ако", между чудото и вярата, между искането и изпълнението и със сълзи извикал: "Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми" (Марк. 9:24). Ето, в този умолителен стон, изтръгнал се от едно наболяло родителско сърце, е изречено в една наглед противоречаща си фраза истината за условната зависимост между вярата и нейния ефект, нейния плод. На човешкия стон се откликва Божието милосърдие.

Евангелският баща като че ли изповядва две противоположни неща – своята вяра в своето неверие. "Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие!" Как може човек в едно и също време да вярва и да не вярва? Няма ли тук някакво противоречие? Какво е искал, собствено, да каже този нещастен баща? Той безсъмнено е бил човек на вярата. Иначе щеше ли да доведе сина си при Господа, ако не вярваше, че Той може да го излекува. Да, но бащата живо съзнава и своето маловерие, равно на неверие и моли Спасителя да му помогне. Трогателна е тая изповед! Божието милосърдие не може да не и откликне. Необходимата вяра, за да се прояви силата Божия е на лице и чудото става – детето е освободено от веригите на злия демон! Чудесното излекуване на бесноватото момче произвело силно впечатление сред присъстващия народ и апостолите, които след като останали сами със своя Божествен Учител, побързали да го попитат "Защо не можахме ние да го изгоним?" (Мат.17:19). А Иисус им отговорил: "Поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести, и нищо няма да бъде за вас невъзможно. Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост" (Мат. 17:20-21).

Случаят с чудесното изцеряване на бесноватото момче поставя пред нас въпроса за силата и възможностите на вярата. Вярваме ли в Бога и в Неговата всесъвършена сила? И ако вярваме, как вярваме? Защо Бог не изпълнява молитвите ни? Защо искаме, а не получаваме? Поради нашето неверие и защото зле просим (Як. 4:3). Защото нашата молитва не е била отправена с твърда, силна и несъмнена вяра! Вяра, молитва и пост – това са най-силните, най-ефикасните оръжия срещу "поднебесните духове на злобата" (Еф. 6:12), срещу болестите и изпитанията. Затова нека се въоръжим с тях, за да можем да устоим "против дяволските козни"” и нападения (Еф. 6:11) и чрез силата на вярата си да постигнем спасение. Амин!

В рубриката "Съвременна Библия" – хиляди хора в България са се сдобили неправомерно с инвалидни пенсии. (Ако си един от тях, тази рубрика е за теб!) Това са хора, които не желаят да оздравеят - хора, които винаги са "жертви" и които трябва да оцелеят на всяка цена. Както ще видим, Христос не предлага оцеляване – предлага изцеляване! Затова преди да ни изцели културно ни пита: "Искаш ли да оздравееш?"

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.