За комарите и хората

Международният ден на комара се отбелязва всяка година на 20 август. Това е денят, в който се чества годишнината от откритието на сър Роналд Рос на начина за пренасяне на болестта малария през далечната 1897 година. Днес обаче няма да говорим за опасностите, които те крият и некомфорта, който ни носят, а ще пречупим темата от забавната страна на нещата. Може би звучи странно - защо изобщо бихме чествали същество, което свързваме с досада, сърбеж и дори опасни болести, но за хората, израснали във Видин, а и в други крайречни градове тихия шум на почти невидимите нощни владетели е нещо съвсем естествено и нормално. Неравна ли е битката с тях и кой надвива в нея, това проверихме сред видинчани:

"Този сезон - не, но по принцип ме хапят постоянно. Може да се каже, че на видинските комари манталитетът им е особен. Излизам покрай Дунава, най-често в градската градина. Има комари, но се правя, че не ги усещам. Те ме усещат, идват, но аз пак се правя, че не ги забелязвам. Спасение ще има от комарите, когато хората започнат да мислят, да разсъждават трезво и да възпитават децата си правилно... Не знам някой да обича комари... Не, не ги обичам - хапят, много хапят... Но тази година няма много. Когато ги има много - не излизам и си купувам репеленти... Хич не ми липсва, че ги няма, много си е добре така!"

Досадното и упорито жужене на малките вредители е и повод те да бъдат възпети от българската група "Парапланер" в песента им "Комари". Александрина Александрова е бас китарист, пее и пише текстове и част от музиката, заедно с Мариета Койнарска (клавишни), а Деян Драгиев е барабанист. Тази година групата неформално отбелязва своята 10-та годишнина на сцена, разказва Александрина:

"Съвсем тривиално, за парчето ме вдъхнови безсънна нощ, в която чувах песента на комара в ухото си. Накрая, като се видя, че така и така няма да спя, написах първия куплет, ама съвсем така - на шега. После на репетиция го споменах и те ми казаха, че трябва да го направим на песен, че е много смешно и забавно. Въобще, като цяло, не сме го имали толкова на сериозно това парче. Нещата около него се случваха съвсем спонтанно. Една моя приятелка - Косара, ни предложи да ни направи клип. Димо от P.I.F. ни предложи да го запише, тъй като го чу на един лайв и каза, че това парче трябва да звучи по радиото... Доста добре се приема сред публика. Честно казано, ние даже от години сме си говорили да спрем да го пеем, тъй като то е много различно като стил и настроение от нашето творчество и е много трудно да го вкараме в сет-листа за вечерта... Но е факт, че хората си чакат него, искат си комари."