Възмездие в "Ресторант"

В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в собствения ви дом? Може би тогава настъпва времето да повярвате в справедливост отвъд реалността… или да потърсите някой от нейните приносители.

Романът „Ресторант“ на турския писател Хакан Йел разказва история за онова късче възмездие, което всички тайно жадуваме, когато светът ни покаже най-уродливото си лице, но законът се оказва безсилен. Една история за гнева, който ни изяжда отвътре, когато престъпниците остават ненаказани. За онзи глас, който ни нашепва, че няма друга справедливост, освен личната.

В романа си Йел използва като декор наситени с екзотични аромати турски кухни, ресторанти и кафенета, за да разказва за престъпления и наказания, за грехове и разплата. За сурово, изчистено право, каквото хората са отвикнали да търсят и очакват, но все още да имат нужда от него.

Някъде там, над света на видимото е оплетена невидима мрежа – информационно поле, в което тайните не съществуват, а законите и правилата са изчистени и ясни. Справедливостта е неотменима и неизбежна. Никой и нищо не остава скрито и безнаказано. Добро срещу зло, светлина срещу мрак. И всяка от страните си има своите служители. Хора като „Готвача“ Кузей Арал.

Той е човекът, от когото имат нужда низвергнатите, отчаяните, обезверените, пренебрегнатите. Него чака бащата, изгубил дъщеря си от ръцете на убиец, когото законът оправдава. На него се надява изоставеното момиче от сиропиталището, жертва на онези, които уж трябва да се грижат за него. Дори полицаят, решен да го залови, но изгубил всичко, което някога е обичал, има нужда от Кузей. „Готвачът“ е проводник на воля, по-древна и по-могъща от всяка човешка институция, а изкуството му преплита храната и смъртта по начин, превръщащ и двете в тайнство. Защото Кузей знае, че каквото и да правиш, независимо дали е баклава или убийство, трябва да му се посветиш изцяло, докрай. Да се разтвориш в него. Да го правиш с уважение, отговорност и стил. Нямаш право да бъдеш аматьор нито в кухнята, нито в убийството.

От другата страна на разказа е инспектор Али от истанбулската полиция, който разбира посвещението по свой начин. Той бързо се досеща, че преследва прецизен сериен убиец, приел за своя мисия да въздава правосъдие там, където законът се е оказал безсилен. Някой убива изверги, успели да се измъкнат от отговорност за престъпленията си. При това ги убива по начин, граничещ с невъзможното. Убиецът не просто преследва жертвите си – той ги познава като никой друг. Знае тайните им, познава слабостите им дори по-добре от тях самите.

Али и партньорът му Музафер вярват, че когато постъпват правилно, животът няма да се отнася сурово с тях. Знаят от коя страна на закона стоят и това ги прави твърде уверени, докато не разбират по най-трудния начин, че никой не е застрахован от опасността да изгуби хората, които обича. Че животът пет пари не дава дали си спазвал правилата или не, дали си добър човек или чудовище. За него няма значение кой си, какъв си, какво си правил – той удря еднакво жестоко всички.

В такъв момент човек започва да се съмнява в себе си, в решенията и приоритетите си. Започва да си задава въпроси. Животът на любимите ти хора достатъчно висока цена ли е, за да изоставиш принципите си в името на отмъщението? И дали понякога правилното не е именно онова, което законът забранява? Например… да убиеш?

Но „Ресторант“ не е роман за възхвала от отмъстителите. Той всъщност е разказ за това колко струва да се пречупиш и да прегърнеш омразата си. За опасността да повярваш, че доброто и злото са просто категории, които човек може да моделира според собствените си нужди и разбирания, и че това ти дава някакви гаранции пред Вселената. Така че ако имате нужда от книга, която не просто разказва история, а ви предизвиква да надникнете в собствените си сенки, „Ресторант“ е идеалния избор.

Хакан Йел е роден в Истанбул през 1968 г. Завършва „Археология“ и „История на изкуството“ в университета в Анкара, след което изучава и „Развитие на детето“. През 2004 г. започва да пише статии за взаимоотношенията между мъжете и жените за списания „Cosmopolitan“. Първият му роман – приключенският трилър „Докосване до Султана“ – излиза от печат през 2005 г. Следва „Ресторант“ – роман, в който Хакан Йел обръща внимание на все по-нарастващото насилие в обществото. Романът има доста критици заради твърде бруталните сцени на насилие, описани на моменти в него, както и заради посланието, че понякога справедливостта е единствено в твоите ръце.