Деси и Иво Пенчеви- влюбени в живота, предизвикателствата и пътешествията

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Разговор с Десислава и Ивайло Пенчеви

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Калейдоскоп" ни гостува едно прекрасно семейство- Десислава и Ивайло Пенчеви. Двама души, които са като едно цяло. Те имат много общи черти: любов към природата, към водните пространства, към гребането и към спокойния и хармоничен живот на село. 

И двамата са от Перник, живеят над 20 години в София, а днес припознават Северозапада като втори дом. Харесват предизвикателствата, постоянно се впускат в нови начинания и дейности, затова и съвсем закономерно се преместват да живеят в крайдунавското село Гомотарци. Вместо да купят стара къща, си купуват място на брега на Дунава, поставят контейнер, който постепенно превръщат в уютен, просторен и светъл дом. 

В Гомотарци си създават прекрасно кътче, с много зеленина, куче, което ги пази, кокошки и гальовни гъски, които са част от  домашните им любимци. 

Двамата членуват в Клуба по воден туризъм "Воден свят" към Туристическо дружество "Бонония" град Видин. Вече четвърта поредна година се пускат по река Дунав и се включват в гребната регата ТИД. 

Имат две големи дъщери- на 25 и  22 години, по-голямата е завършила  "Кино и театър" в Южна Корея, а малката учи "Моден дизайн" в Холандия. 

"Ние сме любители каякари, това ни е голямото хоби, страст... Идвахме да се пускаме по река Дунав, страшно много ни хареса, това стана любимата ни река...Видяхме, че се продава парцел край село Гомотарци. Отидохме с един брокер, видяхме мястото, страшно много ни хареса и за 20 минути буквално взехме решението. Макар че 2 седмици си стоим в София и никой нищо не казва... В един момент оправихме документите, купихме парцела и тогава имахме кемпер, с който обикаляхме водоемите и планините. И понеже то си е гол терен, аз паркирах буса и 2 месеца живяхме в кемпера, докато се оправим. Има една теория, че когато нещата се подреждат лесно, това е твоето. Човек трябва да следва течението... При нас се получи така, че след 2 месеца ние вече живеехме тук. От гол терен ние вече бяхме сложили най-лесното, преместваема къща тип "контейнер", защото човек не иска 10 години да минат в строеж на къща, иска да живее, да се наслаждава на живота. Контейнерът е направен от термо панели, след това ние още доста го донаправихме. Избрахме контейнер целият със стъкла от горе до долу, това ни беше най-важното- да виждаме изгрева и залеза, напред, това беше нашата къща, за 15 мин я избрахме. Днес вече прилича на къща, направихме веранда... Това е най-широкото ми помещение, в което съм живяла. 

Всичките мечти, които съм имала, си ги постигнах в тази къща. Огромна трапезария с огромна маса, където да посрещам гостите си, място, където да готвя, и да се събираме много хора Навсякъде съм сложила завеси - навън, и те се веят непрекъснато, една художничка изрисува фасадата ни отзад и тя е цялата в цветя. Купихме си и лозе с различни сортове грозде, правим си ракия..."

"Може би имаме някаква сюрреалистична връзка  с Гомотарци, първо съборът на селото е на 12 юли, и моят рожден ден е тогава, и когато пътувам от София към селото, когато си влезна в Гомотарци, някак си душата ми пее, съвсем различно е. Не ми е родно село, но ми харесват къщите, хората, традициите, музиката... 

Гомотарци е много живо село... Всичко ми харесва, къщите, улиците, архитектурата, пътя по Дунава много ми харесва. Въздухът много ми харесва, оказва се, че моето са планината и равнината. Това сега го разбрах. А при нас има такава панорама! Такава гледка се разкрива, ние от спалнята виждаме Румъния- просто ти се отваря душата като гледаш такава площ! Няма нищо задушаващо, има една лекота. Каквото и да ти се случи - ей така, поглеждаш напред и ти светва, грейва!

Хората са много гостоприемни и пазят все още влашката култура в себе си, има много празници, поддържат църквата си, мисля да се включа в техния танцов състав и си мисля, че аз никога не съм била така социална..."

"Другото любимо нещо ни е ТИД, който се организира. това е нещо невероятно, това е такова приключение, ти се срещаш с толкова много хора, тази река е невероятна! Вече за четвърта година участваме. Тъй като участъкът е страшно голям, минава се за 3 месеца и половина, 2500 км, ние нямаме това време, все още... Останаха един -два етапа, които ще ги направим догодина. Запознаваме се с много хора, с които ставаме приятели, ние сме едно ядро, една общност, и ни свързва любовта към реката. От 650 м надморска височина слязохме на 30..."