Кои са „Пророчицата и идиотът“

Какво ще направите, ако знаете, че светът ще свърши след дванадесет дни? Ще седнете ли просто да чакате или си имате един „черен списък“ с имена на хора, които бихте искали да посетите преди апокалипсисът да ви е отнел възможността за разплата?

Точно това предстои на героите в романа „Пророчицата и идиотът“ на шведския писател Юнас Юнасон, само дето повечето от тях все още не го знаят.

Никой не подозира, че съвсем скоро небето ще се срути, ама буквално, освен самоукия астрофизик Петра Роклунд, която не се съмнява в предсказанието си. Все пак то е резултат от деветгодишни изчисления на сложно математическо уравнение с шейсет и четири интерации. Няма място за грешки. За съжаление, никой не вярва на Петра, а и тя не го очаква – иска само признание. Както цял живот, и сега е напълно пренебрегната от цялата научна гилдия. В отчаянието си един ден тя решава, че не ѝ остава нищо друго, освен да се обеси в своята каравана. Точно тогава обаче съдбата взема нещата в свои ръце, пращайки насреща ѝ неуправляем кемпер, зад волана на който е Юхан Льовенхулт – гениален готвач и… Ами това е.

Явно на съдбата ѝ се иска да се позабавлява като за последно.

Юхан тъкмо е изпратил брат си – дипломата Фредрик Льовенхулт – към шведското посолство в Рим и се опитва да намери място за паркиране с кемпера, за който, естествено, няма книжка. Той е готвач с феноменален усет за вкусове и аромати, леко наивен може би… или доста наивен, но шофирането определено не е сред талантите му. Освен това е първия, който безрезервно вярва на Петра без дори да се опитва да разбере как и защо е стигнала до мрачната си прогноза. Но от друга страна той вярва и на брат си, когато Фредрик казва, че изяжда всички бонбони, само за да предпази Юхан от разваляне на зъбите, че е алергичен към изхвърлянето на боклук и че от продажбата на дванайсет и половина стаен апартамент в центъра на Стокхолм е взел само няколко хиляди крони.

В опит да предупредят света за приближаващия край, двамата набързо успяват да си осигурят национално издирване от властите в Швеция, а после, за да е още по-шарена компанията, към тях се присъединява и 75-годишната вдовица Агнес Еклунд със своята лилава коса и 19-годишното си алтер его „Пътуващата Еклунд“, заради което Интерпол и няколко световно известни производители на луксозни стоки са изправени на нокти.

Добре. Краят на света е близо, но никой не вярва. Дори Агнес има своите съмнения, но е склонна да ги премълчи, ако това е цената на първото приключение в живота ѝ. Тримата решават, че така и така ще се мре, поводът е чудесен веднъж завинаги да си разчистят сметките с онези, които някога са ги унижавали, мамили и наранявали. Например Фредрик – братът на Юхан, самоуверената Виктория, която така и не каза на Петра едно „благодаря“ за всички написани домашни някога, или наглия любовник на една чужда жена, чийто съпруг също има право на своето отмъщение преди да измръзне до смърт. За съжаление, в преследване на своите негодници, тримата шведи някак без да искат помитат и известно количество напълно невинни хора по пътя си – къде с кемпера, къде с бейзболна бухалка или с един чугунен тиган „Ронебю Брюк“, забъркват се в международни скандали и сложни дипломатически игри, съсипват репутацията на поне една швейцарска банка със 130-годишна история и застават на пътя на някогашни руски олигарси и настоящи мафиоти.

О, да. Някъде по време на цялото шеметно препускане, както Агнес подозира, се оказва, че Петра все пак е пообъркала изчисленията си и че краят на света ще се състои след пет години… или след двеста… или е бил миналата пролет… Но какво от това, ако грешката става причина да намери любовта, на която дори не се е надявала вече?

„Пророчицата и идиотът“ е шестият роман на шведския писател и журналист Юнас Юнасон, в който той по своя неповторим, наситен с хумор, екшън и абсурд начин ни повежда на едно шеметно околосветско приключение, от Швеция, през Европа и Африка, та чак до САЩ. А междувременно в опита си да посрещнат края на света с малко по-спокойни души и умове, Петра, Юхан и Агнес се сблъскват с хора като Барак Обама и Бан Ки-мун, с лидерите на целия Африкански съюз, с шофьора на камион за тор Пребен, адвоката на Джордж и Амал Клуни и дразнещия диктатор на най-бедната африканска република, който много иска да се отърве от гадния си прякор, дори и ако цената е да обере руската мафия. И установяват, че понякога единственото, от което има нужда светът, или ако не той, то поне Барак Обама, е малко сирене „Вестерботен“.