"За" и "против" униформите в училищата

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През последните години все повече училища въвеждат задължително училищно облекло с надеждата да подобрят учебната среда. Основните цели на тази практика са да се създаде чувство за принадлежност, да се намалят социалните различия между учениците и да се повиши дисциплината. Темата обаче остава спорна. Дали носенето на униформи действително води до положителна промяна, или ограничава индивидуалността на учениците?

От една страна, задължителното училищно облекло може да има редица предимства. Едно от най-често посочваните е, че то премахва видимите социални различия между учениците. Когато всички са облечени по един и същи начин, се намалява възможността за подигравки или изолация на база външен вид и финансово състояние. Това създава по-равнопоставена и приобщаваща среда, в която учениците могат да се фокусират върху учебния процес, а не върху това как изглеждат или какво носят.

От друга страна обаче, критиците на училищното облекло твърдят, че то ограничава свободата на изразяване и индивидуалността на учениците. Особено в юношеска възраст, когато личната идентичност тепърва се изгражда, начинът на обличане е важен елемент от самоизразяването. Униформите могат да потиснат креативността и да накарат учениците да се чувстват контролирани. 

"За мен като човек, който има опит с униформите и от времето на социализма, мога да направя разлика, и не само аз, но и всички от нашето поколение бихме могли да направим разлика между униформите тогава и сега. Когато се злоупотребява с униформите те се превръщат в репресия. Но униформите винаги са съществували, те носят духа на една институция, те показват принадлежност към определено училище и не толкова като принадлежност към сграда, а като дух, като атмосфера, като общност, като авторитет, като качество. В този смисъл униформите са част от гражданската култура на едно общество. Училищната униформа учи децата да се чувстват единни, съпричастни към едно общо цяло. Униформата е и израз на дисциплина. Униформата е социален въпрос, едно училище не може да бъде репресия спрямо детето. По отношение на носенето на униформата роля трябва да имат всички и училището, и детето, и родителите."

Училищното облекло може да допринесе за по-добра дисциплина. Носенето на униформа често води до по-сериозно отношение към училището и учебния процес. Учениците започват да възприемат учебното заведение като институция, където се изисква уважение и определено поведение. Това може да повлияе положително на цялостната атмосфера в класната стая. 

"Не мога да кажа точно дали съм за или против. Смятам, че трябва да има някакъв вид облекло, да не е строго едно и също, а просто може би един цвят или един вид. Това със строго определена униформа, точно от едно място купена, не са ми много добре... За. Предимствата са, че всяко едно дете ще се чувства равно, например. Важна е дисциплината за мен. А и така са ми много хубави, като са еднакви. Най-добре е да се изберат едни определени цветове, говорим тук вече от финансова гледна точка. Скъпи са униформите, да... Аз съм за униформите заради това да няма различие спрямо стари и нови дрехи, маркови и т.н. Да, бих казала, че е скъпо в сравнение с останалите магазини, откъдето купуваме дрехи."

"Аз съм против, защото нещо не ми харесват, просто видът им не ми харесва. Предпочитам да ходя с дрехи, които са ми купили... Аз по принцип съм против, но хубавото в нашето училище е, че ние трябва да ги носим само на празници... За униформите сме, защото така показваме респект към училището. Ако имахме униформи, бихме ги носели всеки ден...Ами аз съм за униформите понеже много от учениците злоупотребяват с това, че могат да носят каквото си искат и не носят подходящи дрехи за училище."

Задължителното училищно облекло има както предимства, така и недостатъци. То може да насърчи равенството и дисциплината, но също така може да ограничи личната свобода. Важно е всяко училище да прецени внимателно дали тази мярка отговаря на нуждите на учениците и дали се вписва в ценностите на учебната общност. Най-добрият подход вероятно е да се търси баланс - между реда и свободата, между принадлежността и индивидуалността.