Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Живот по релсите: Среща с машиниста Владислав Минков

| Интервю
Владислав Минков
Снимка: Радио ВИДИН


В навечерието на професионалния празник на локомотивните машинисти решихме да погледнем отблизо към тази професия, която сякаш винаги остава малко в сянка, а всъщност е изпълнена с отговорност, дисциплина и истинска отдаденост. Както всяка работа, и тази има своите особености - своите предизвикателства и трудности, но и своите хубави страни. А зад всяка професия стоят хора, които я превръщат в част от себе си.

Такъв човек е 36-годишният Владислав Минков от Видин. Вече единадесет години той сяда в кабината на локомотива и управлява тази внушителна машина по един и същ маршрут - от Видин до София. На пръв поглед това може да звучи еднообразно, но за Влади всяко пътуване е преживяване, защото влаковете не са просто работа, а страст.



Той е строен, усмихнат млад мъж, с онзи особен блясък в очите, който се появява само когато човек говори за нещо, което наистина обича. И обяснението е просто - баща му също е бил локомотивен машинист. Като дете Влади често го е придружавал на работа, и там, сред шумът на релсите и мириса на метал, се е зародила мечтата му. Мечта, която днес е негова реалност. 

"Не бих сменил професията си за нищо друго", казва Влади с увереност. И няма как да не му повярваш - усеща се в начина, по който говори. Това не са само думи, това е вътрешен огън. А сега се запътваме към кабината на локомотив №7623 на жп гара Видин, за да си поговорим с Влади.



"Най-вероятно от баща ми е тръгнало всичко. Той беше машинист, още като дете са ме качвали по локомотивите и така, въпреки че не съм искал да ставам машинист като порасна, обстоятелствата така се стекоха, че се случи. Не съжалявам за избора си. Работата е много отговорна. Следиш за всичко, гледаш техниката да е изрядна, доколкото може да бъде. Гледаш чистотата на пътя, чистотата на контактната мрежа, някой да не се е заплеснал да пресича неправилно по железния път. И такива ситуации има. Случват се. И то често. Но приятното е, че виждаш природа. А и ти заплащат за тази работа... За 11 години вече ми е лесно да управлявам влак. В началото естествено имаше страх, притеснение. Както при всяко ново нещо - всяко начало е трудно. С годините придобиваш опит и идва спокойствието. Вече си по-уверен. Нормално е. Много си харесвам професията и не мисля да я сменям, поне докато се пенсионирам." 




Да бъдеш машинист не е просто да застанеш зад контрола на една машина. Това е да поемеш отговорност за стотици хора, за тяхното пътуване, за тяхната сигурност. Това е да изминеш километри в тишината на нощта или в първите лъчи на утрото, когато релсите блестят от росата. Това е работа, която изисква внимание, сила и постоянство, но също така дава и гордост - гордостта да бъдеш част от движението, от връзката между хората и градовете.

Затова в навечерието на техния празник нека поздравим всички локомотивни машинисти - хората, които ден след ден ни водят по железния път. А на Влади пожелаваме още дълги години да следва искрата, която е наследил, и която пази жива любовта към тази стара и велика машина - локомотива.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ученици от Видин с награди от конкурса "Видин на 16 - ако градът беше тийнейджър"

В навечерието на духовния празник на Видин - Димитровден, станаха ясни победителите в конкурса за есе " Видин на 16 - ако градът беше тийнейджър".  Конкурсът е на  Регионална библиотека "Михалаки Георгиев“ Видин, с подкрепата на проф. Димитър Стоянов и Община Видин.  Есета за конкурса писаха ученици не само от Видин, след тях..

публикувано на 28.10.25 в 15:30

Близка среща с носорог е сред новите истории от ръчния багаж на Георги Милков

Днес ни гостува журналистът и пътешественик Георги Милков. Макар и пътеписи, разказите му всъщност са пътешествия не само до различни дестинации, но са и пътувания до хората, до душите на различни народи. Пътувания в историята, в традициите, в познанието за света през очите на много и различни мъже и жени. Поводът да говорим за него е..

публикувано на 28.10.25 в 14:30

Ученици от Лом с награди от Националния литературен конкурс "Яна Язова"

Наградиха победителите в 19-ото издание на Националния литературен конкурс "Яна Язова" . Творческото съревнование се организира от библиотеката при Народно читалище "Постоянство 1856" с подкрепата на Община Лом.  Конкурсът се провежда в три раздела-  за поезия, разказ и есе, където участват само ученици. След наградените са и трима ученици от..

публикувано на 28.10.25 в 13:00

Валентина Ангелова разказва преживяванията си в "С любов към света"

"С любов към света" е първата книга с пътеписи на  Валентина Ангелова. Книгата се ражда от желанието на авторката да сподели с читателите богатата си палитра от преживяния и познания за страните, които е посетила.  Валентина Ангелова дълги години е работила като юридически съветник и наблюдател по правата на човека в структурите към..

публикувано на 28.10.25 в 12:35

Ще има ли скоро автоматично напояване във Видин?

Дни наред видинчани се питаха какво се прави в центъра на града, защо в близост до площад "Бдинци" има дълбоки изкопи, беше забелязан и мини багер. Потърсихме  Емилиян Евтимов- директор на ОП "Чистота, озеленяване и благоустройство", който внесе яснота за ремонтните дейности: "...Зад сградата на Районен съд имаме сондаж, който захранва..

публикувано на 28.10.25 в 12:00

Дарина Герганова, логопед: Заекването при децата може да бъде преодоляно

Няколко дни след Международния ден в подкрепа на хората със заекване , който се отбелязва на 22 октомври, в рубриката "Децата на фокус" ще обърнем внимание на заекването при децата. Какво точно представлява това състояние, какви са причините, които биха могли да доведат до него и на каква възраст най-често се появява заекването  - темата..

публикувано на 27.10.25 в 16:20

Спомняме си за хумориста и сатирик Кръстю Дамянов

Кръстю Борисов Дамянов е хуморист и сатирик от Северозападна България. Известен със своя остър ум и неподражаемо чувство за хумор. Роден е на 8-ми октомври 1935 година във Враца и от баща си Борис Дамянов - ветеринарен фелдшер, наследява веселия си нрав и хумористичния талант, които ще бележат целия му житейски път, казва Милена Стефанова -..

публикувано на 27.10.25 в 16:10