Даряваме ли вяра, надежда и любов

Когато говорим за Вяра, Надежда и Любов, свързваме тези три имена и майка им София с църковния празник. Дали обаче може да се намери по-различен поглед и гледна точка за тези думи, ползвани толкова често в общуването ни? В живота всичко е построено по някакъв логичен начин. Или не. Какво е да се казваш Надежда и каква надежда носиш за хората около теб? Даряваме ли вяра в любовта? На тези въпроси търсим отговор. 

Надежда Иванова е от Видин и освен, че носи името Надежда дава и надежда на децата, които посещават нейното ателие по живопис "Нана Арт". Разговорът ми с нея е за надеждата, любовта и вярата:

"Кръстена съм на моята прабаба. На бабата на моя баща...Харесвам си името. Това е нещо, което винаги съм харесвала. Знам, че има хора, които не си харесват имената. Аз съм точно обратното на тях - много си харесвам името. Моята надежда е, че винаги има надежда и има най-много надежда, когато е най-тъмно. Така че смятам, че всеки един от нас трябва да носи надеждата в себе си... Името е много голям заряд, то носи символика, то носи и отговорност. Човек трябва да бъде отговорен, като цяло да е способен да поема отговорност...Когато рисувам, не се надявам на нищо, просто преливам в платното. Нещата, които правя са нещата, които може би описват най-много мен самата. Може би така, като гледам и в момента картините си надежда, че историята ще се съхрани, че ще се запазим като нация... Винаги съм се стремяла към мир и към хармония, към един баланс... На себе си пожелавам здраве. Хъс да правя нещата, които обичам, а пък на всички слушатели пожелавам много вяра, защото тя ни е необходима. Вяра в себе си. Вяра в по-доброто, вяра в бъдещето и надежда за това, че това ще се случи по възможно най-добрия начин. И любов им пожелавам, защото това е нещото, което ни прави човеци и ни прави смислени", коментира Надежда Иванова.

Няколко поколения български деца са се радвали и се радват на стихотворението на Джани Родари "Продавач на надежда". В него той пише:

"Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал… познайте какво?

Надежда! Надежда за всички.

Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда."

Любовта към близките е много важна. Важни са и любовта към света около нас, и любовта към  живота. Тя, любовта, е многолика. Има хиляди лица и е навсякъде. Може да се крие във всичко, което виждаме около нас, а и в това, което не виждаме. Затова е най-трудно да ни я вземат.

Дори да си мислите, че сте загубили всичко, потърсете любовта. Тя е някъде наоколо и ще ви преведе през всякакви несгоди. Ще ви даде стимул да живеете, ще ви помогне да намерите пак, ако сте загубили своята вяра и надежда.

Какво мислят и видинчани по темата:

"Разбира се, че съществува в ежедневието. Всички ние трябва да вярваме, да се надяваме и да даваме любов на околните, за да правим света едно по-добро място... Надеждата ми е всеки да дава най-доброто от себе си и да прави това, в което вярва, за да бъде той самият щастлив и удовлетворен, както и хората около него... Около нас има вяра, надежда и любов. Ами да, вижда се всеки ден и мисля, че доброто преобладава повече... Без любов няма как да съществува светът... Има вяра, надежда и любов, да... Ако човек няма вяра на себе си, той не може да вярва и на другите... Виждам, че най-голямата вяра и любов са в самото семейство. Ако семейството има единство, тогава има и успех. Когато няма любов и уважение в едно семейство, нищо не става от него... ", коментираха видинчани.

Истината е, че не знаем каква е истината. И сами избираме в какво да вярваме и дали да не вярваме. Избираме надеждата си и избираме любовта си. Искрено се надявам обаче, че когато избирате, да го направите правилно, за да сме истински и по-добри.