Елена Павлова: 30 години по пътя на преводача

Днес отбелязваме Европейския ден на езиците - повод да се замислим за хората, които не само владеят повече от един език, а и ги правят част от живота си. Хора, за които езиците не са просто средства за комуникация, а врати към различни светове. Елена Павлова е точно такъв човек - освен български, тя общува свободно и на английски и руски. И трите езика са ѝ като домове, в които може да влиза и излиза, да пренася истории, да строи мостове между култури.

Ако я попитате кога е започнала да пише, отговорът ще е прост: „откакто се помня“. Още като тийнейджърка печели първите си награди в конкурси за възрастни автори и бързо разбира, че писането е нейното призвание. С времето създава собствени светове, експериментира с различни стилове и дори си подарява свободата да се крие зад няколко псевдонима - всеки с различен характер и звучене.

Но заедно с писането идва и другото голямо предизвикателство - преводът. Още в началото на 90-те години Елена избира този път и оттогава не спира да превежда. Най-близки до сърцето ѝ са жанровете, където въображението няма граници - фантастика, фентъзи, хорър. Там тя открива герои, чудовища и светове, които оживяват на български благодарение на нейния труд. За нея преводът не е просто техника, а творческа игра - умението да пренесеш не само смисъла на думите, а и тяхната атмосфера, ритъм и дух.

Родена във Варна, тя живее в Монтана повече от три десетилетия. Идва тук, за да работи, като с времето градът се превръща в нейния дом. В Монтана тя намира спокойствието да се отдаде на книгите - както свои, така и чужди, които превежда за българските читатели.

Когато говори за професията си, Елена звучи така, сякаш преводът е естествено продължение на писането. И днес, след толкова години, тя признава, че не би сменила този път - защото всеки нов текст е ново приключение, ново пътуване през чужд език и чужд свят, който става малко по-близък благодарение на нейната работа. 

"Те, хубавите неща, обикновено се случват случайно. През 1991 година, в онези диви времена на книгоиздаването, идеята беше, че човек трябва да има „бройка“ на някаква книга. Тогава, единствената такава, с която разполагах, беше „Фондация и Империя“ на Азимов. Дадоха ми възможност да опитам да я преведа. На мен ми хареса, на редакторите – не чак толкова. Но оттам нататък това малко по малко се превърна първо в хоби, после в професия. И до днес е така... Преди появата на интернет предизвикателствата в тази професия бяха предимно културни, защото езика можеш да го усвоиш, но културата няма как да я грабнеш. Няма даже как да я провериш, защото много неща ги нямаше по речниците. И работехме с 10–15 речника най-различни накуп, търсиш неща, а не ги намираш в тях. Съответно, хубаво е да се познаваш с колеги, които могат да ти помогнат. Вдигаш телефона, звънкаш, ако колегата си е вкъщи. Вече след появата на интернет нещата са много по-прости. Признавам си, че аз в момента вече нямам речници, защото повечето речници ги имам онлайн. Много по-добри, отколкото можеш да си ги купиш – по-нови издания, по-съвременни. Много неща могат да се проверят, включително идиоми, които едно време просто нямаше шанс да ги откриеш никъде по речниците. И просто по съвсем друг начин се работи вече... няма как да не добавиш частица интерпретация, но лично за мен преводачът трябва да си остане съавтор на автора реално, понеже няма как да предадеш смисъла винаги сто процента. И първо трябва да го отгатнеш, в повечето случаи. Но и да си стои настрана, т.е. идеално преведената книга е тази, в която остава авторовият глас максимално близък до оригинала – поне като звучене, ако не баш сто процента улучено дума по дума. Но духът поне на авторовия глас си остава, преводачът не се забелязва." 

Днес, когато отбелязваме Европейския ден на езиците, именно такива примери, като Елена, ни напомнят колко ценна е работата на преводачите. Те правят чуждите светове достъпни и близки.

А може би точно това е най-голямата сила на преводача - да бъде мост между светове и култури. Елена е избрала този път преди повече от три десетилетия и ако трябваше да започне отначало, пак би тръгнала по него. Защото преводът е не просто професия, а нейният начин на живот.